Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 368 от 22.01.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 11913/2023
Вид
Решение № 368
Подписан
22.01.2024
В сила
16.10.2024
Състав
Тоско Петков Ангелов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. Пловдив, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20235330111913 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по искова молба на С. В. против „Креди Йес” ООД, с която е предявен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за заем № *** по искане № *** от 04.05.2022 г., в който било уговорено плащането на неустойка по чл. 8 при непредставяне на обезпечение, съгласно чл. 6. Твърди, че клаузата е нищожна поради противоречие с добрите нрави, защото е загубила присъщите й обезщетителна и обезпечителна, както и защото с нея се заобикаляло ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Иска се установяването на нищожността на клаузата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че договорът е сключен след предоставен на ищеца СЕФ с необходимата информация, в който било записано и изискването за представяне на обезпечение.

Страната сама избрала след това да подаде молба за отпускането на заема, като била наясно с изискваната неустойка при неизпълнение. Клаузата на чл. 8 била индивидуално уговорена и съобразена с възможностите на заемателя. Освен това клаузата била под отлагателно условие и по точи начин потребителя можел да влияе на действието на разпоредбата със собственото си поведение. Сумата за неустойка не била включена в ГПР с оглед забраната на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. Изтъква, че ищецът е имал и възможност да се откаже от сключения договор, както и да го прекрати 1 предсрочно. Неустойка не представлявала разход за управление на кредита или допълнителна печалба на кредитора. Тя имала санкционни функции заради неизпълнението на задълженията и щяла да послужи за обезщетение при непредоставяне на обезпечение. Иска се отхвърляне на претенцията.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От писмените доказателства по делото се установява, че на 04.10.2022 г. страните са сключили договор за паричен заем № *** към искане № ***, по който ответникът, в качеството му на кредитор, е предоставил на ищеца сумата от 1000 лева, която е следвало да бъде върната в срок до 04.09.2023г. на 11 месечни вноски. Била уговорена възнаградителна лихва от 3.330% на месец (39.96% на година), ГПР бил 48.081%, а общата дължима сума била посочена на 1210.68 лева.

В чл. 6 било уговорено представянето на обезпечение според определени в общите условия изисквания, като при непредставянето на такова в 3-дневен срок от сключването на договора, според чл. 8 се дължала неустойка в размер на 1022.32 лева, разсрочена на равни части съгласно погасителния план. Препис от договора и погасителния план са приложени към исковата молба в оригинал. Всички тези обстоятелства са безспорни между страните като ответникът представя заверени копия на договор и погасителния план с идентично съдържание.

След внимателен преглед на документите се констатира разминаване в посочения в исковата молба месец на сключване на договора- „05“ и записания в представените от двете страни документи- „октомври“ или „10“. Същевременно е налице пълно съответствие на всички други индивидуализиращи белези на правоотношението като номер на договора, дата и година, страни, уговорена лихва, ГПР, предоставена сума, уговорка за неустойка и нейния размер. Наред с това към исковата молба ищецът е приложил оригинала на сключения от него договор за паричен заем. Ответникът признава сключването на договора и уговарянето на неустойката, като за индивидуализацията използва преимуществото посочения в документа регистрационен номер, съответстващ на този в исковата молба и документите. Няма възражения във връзка с разминаването, както и твърдения за наличието на други договори между страните със същия номер или от дата 04.05.2022 г. Предвид изложеното няма съмнение, че предмет на преценка по настоящото производство е клаузата на чл. 8 от договора за паричен заем № *** към искане № ***, сключен на 04.10.2022 г., предвиждаща плащането на неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 1022.32 лева, а посочването в исковата молба на месец „05“, се явява техническа грешка.

Настоящият съдебен състав намира, че предвидената в договора клауза за 2 неустойка противоречи на добрите нрави, поради следното:

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.

Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са уговорили клауза за задължаване на заемателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора, като при неизпълнение е предвидена неустойка от 1022.32 лева.

Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.

Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на паричния заем, съобразно договореното. От съдържанието на клаузата по договора е видно, че размерът на уговорената неустойка представлява повече от 100% от заемната сума, при срок за връщане от 11 месеца, като още при самото сключване е разсрочена съгласно погасителния план към договора. Такава клауза противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за обезпечаване на главното задължение. Т. е. и санкционната функция на клаузата е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Единствената функция на така уговорената неустойка е да доведе до увеличаване на подлежаща на връщане сума, което е в контраст с добрите нрави и не се толерира от закона.

Ето защо претенцията е основателна и следва да бъде уважена.

По разноските:

3

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата 50 лева за платена държавна такса.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, в полза на С. Н. следва да бъде присъдена сумата от 400 лева за адв. възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните С. Ж. В., ЕГН ********** и „Креди йес“ ООД, ЕИК 200688545, че клаузата на чл. 8 от сключения между тях договор за паричен заем № *** към искане № ***, с посочена в документа дата 04.10.2022 г., е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

ОСЪЖДА „Креди йес“ ООД, ЕИК 200688545, да заплати на С. Ж. В., ЕГН **********, сумата от 50.00 лева- разноски за държавна такса по делото.

ОСЪЖДА „Креди йес“ ООД, ЕИК 200688545, да заплати на адв. С. К. Н., ЕГН **********, сумата от 400.00 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на С. Ж. В. по производството.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________ 4