Решение № 950 от 12.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 950 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20251100501413 по описа за 2025 година

ЗА ДА ПОСТАНОВИ РЕШЕНИЕТО СИ И СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, СЪДЪТ

СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

Въззивният съд напълно споделя подробно и точно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи. Районният съд е обсъдил и преценил всички събрани по делото доказателства (поотделно и в тяхната съвкупност) относно релевантните за спора факти, констатирал е съществуващите между тях противоречия и е изложил мотиви относно това кои доказателства е счел за достоверни и кои – не, като е обяснил защо дава вяра на едните, а не вярва на другите. Въззивният съд споделя изцяло мотивите на първостепенния съд и препраща към тях, на основание § 1а от ЗР на ЗЗДН, вр. чл. 272 ГПК.

Въззивниците не са доказали по безспорен начин твърденията си за извършен акт на домашно насилие от страна на въззиваемите на процесната дата.

Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са наведените доводи в жалбата, че първоинстанционният съд не се е съобразил с всички събрани доказателства или че неправилно ги е интерпретирал. Постановеното решение е съобразено с всички ангажирани и относими по спора доказателства. При техния съвкупен анализ първостепенният съд е достигнал до верния извод, че молбата на Р. С. В., лично, и за защита на децата С. С. Т. и Д. В. В., уточнена с последваща молба от 21.03.2024 г., срещу Ю. Б. В. и В. Л. В., е неоснователна и не е доказан твърденият акт на насилие на процесната дата 15.03.2024 г. между 19.15 и 19.45 часа да е осъществен спрямо молителката В., в присъствието на децата. В настоящия случай, по делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, но тя не може да се ползва с придадената й в чл. 13, ал. 3 ЗЗДН материална доказателствена сила, тъй като в нея не е индивидуализиран твърденият акт на домашно 1 насилие по време, начин и място на извършване.

Правилни са изводите на първостепенния съд относно ангажираните гласни доказателства. Показанията на свидетелката Б.М.–И.а правилно са ценени като обективни.

Тя обаче посочва, че на процесната дата нищо не е чула и видяла, нито е видяла Р. В. да има следи от кръв по лицето и дрехите й. Правилно съдът не е кредитирал показанията на свидетелката Ц.В., тъй като тя не е очевидец на случилото се, а преразказва споделеното й от молителката Р. В. и показанията й противоречат на другите събрани по делото доказателства.

Представеното по делото съдебно-медицинско удостоверение, в което се съдържат констатации относно травматични увреждания при Р. В., доказва само настъпили вредни последици от акта, но не и неговото авторство.

Приетият по делото социален доклад на Д“СП“ – “Сердика“ съдържа единствено преразказ на споделеното от молителите (майката и двете деца С. Т. и Д. В.) относно случилото се и затова не може да бъде доказателство за твърдяното насилие.

В първата инстанция е изслушано и детето-молител С. Т., като първоинстанционният съд правилно не е ценил заявеното от нея, защото споделеното от нея има характер на твърдения на страна в процеса и затова няма доказателствена стойност. Отделно от това, са установени съществени разминавания в разказа на детето (относно това кога се е случил актът и неговото присъствие на случката).

В постъпилите по настоящото дело на 14.07.2025 г., и приети в днешното съдебно заседание като доказателства – доклад от 09.04.2024 г., изготвен от Й.С. – директор на 157 детска градина, отнасящ се за малолетния Д. В. В., и приложенията към него, касаят отношения във връзка с отглеждането и обгрижването на детето в детската градина, и съответно организиране на обучение на персонала предвид заболяването на това дете. В този доклад и приложенията към него също не са налице данни за споделено от това дете насилие спрямо него. Нещо повече, в становището от 12.04.2024 г., е направено заключение, че върху Д. не се оказва домашно насилие, базирайки се на поведението на това дете и отношението на родителите му към него.

Затова твърденият акт на домашно насилие спрямо Р. В. е недоказан. Относно другите двама молители – децата С. Т. и Д. В., молбата също се явява неоснователна, тъй като е подадена при условията на чл. 2, ал. 2 ЗЗДН (като присъствали на домашно насилие).

Без съмнение между страните са налице междуличностни конфликти, но производството по ЗЗДН не е начин за тяхното разрешаване.

Предвид горното, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. С влизането му в сила заповедта за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 ЗЗДН престава да действа (арг. от чл. 19, ал. 2 ЗЗДН).

Въззивният съд постанови въззивницата Р. С. В. да заплати по сметка на СГС държавна такса за жалбата й в размер на 6.39 евро. Въззивниците С. Т. и Д. В., като ненавършили пълнолетие лица, не дължат държавна такса по жалбата (арг. чл. 11, ал. 3 ЗЗДН).

Страните претендират разноски в производството. С оглед изхода на делото на въззивниците не се следват разноски. На въззиваемите също не се следват разноски, тъй като по делото не са представени доказателства, че същите са сторили такива в настоящото производство.

2

Така мотивиран и в името на народа, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 22908 от 17.12.2024 г. по гр. дело № 15446/2024 г. по описа на Софийския районен съд, 92-ри състав.

ОСЪЖДА Р. С. В., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 6.39 евро.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Р. С. В., С. С. Т. и Д. В. В. - двамата действащи чрез тяхната майка и законен представител Р. С. В., за присъждане на разноски по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на В. Л. В., ЕГН **********, и Ю. Б. В., ЕГН **********, за присъждане на разноски по настоящото дело.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3