Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2441 от 19.05.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 14829/2024
Вид
Решение № 2441
Подписан
19.05.2025
В сила
26.07.2025
Състав
Диляна Василева Славова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 2441 гр. Пловдив, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20245330114829 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, против Л. Г. Г., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени- главен и евентуален осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца сумата от 170 лева, представляваща част от неизплатено задължение за главница по Договор за потребителски кредит № **** от **** г., в общ размер на 800 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на насрещния иск-16.05.2024г. до окончателното заплащане и евентуален иск, в случай, че съдът обяви целия договор за нищожен, за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца сумата от 170 лева, представляваща непогасената част от стойността на главницата по същия договор за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на насрещния иск-16.05.2024г. до окончателното заплащане .

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит от **** г., по силата на който на ответницата била предоставена сумата от 800 лв. – главница. Кредитополучателят се задължил да върне главницата, ведно с фиксиран лихвен процент от 44,5% на 8 месечни вноски, с дата на първо плащане – 06.11.2023 г. и последна вноска – 05.06.2024 г., като в погасителния план са посочени конкретните дати на месечните падежи. Кредитополучателят е направил следните плащания по договора – на 21.11.2023 г. – 210 лв. и на 15.12.2023 г. – 420 лв.

Към настоящия момент, ответницата е в просрочие на 4 вноски с дата – 05.02.2024 г., 05.03.2024 г., 05.04.2024 г. и 06.05.2024 г., поради което са налице предпоставките на чл. 6, ал. 3 от договора за обявяването на предсрочна изискуемост на кредита.

Задължението на ищеца е в общ размер на сумата от 1032,42 лв., от които 800 лв. – главница, 85,63 лв. – възнаградителна лихва, 131,28 лв. – договорна неустойка и 15,51 лв. – такси.

1

С оглед горното моли съда да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 170 лв. – главница, частична от общо дължима сума по договор за кредит от 05.10.2023 г. в размер на 800 лв., като в случай че целият договор бъде обявен за недействителен – на основание чл. 23 ЗПК моли да се плати сумата от 170 лв., част от неизплатеното задължение за главница по договора за кредит в общ размер на 800 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва същата като неоснователна. Счита, че договорът за кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК, с произтичащите от това последици на чл. 23 ЗПК, а именно – потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема. Излагат се подробни съображения, във връзка с противоречието на договора с добрите нрави.

Счита, че е нарушен принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения, тъй като възнаградителната лихва е четирикратно по-висока от предоставения заем. Налице е според ответника и заобикаляне на разпоредбата на чл.

19, ал. 4 ЗПК, тъй като с уговорката да се заплаща неустойка се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена на ПМС № 426/14 г. Нищожни като противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК са клаузите на договора за заем, в които е посочено, че ГПР е в размер на 54,51%, а действителният такъв е в различен размер, с което потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на заема. Поради невключването на неустойката в посочения в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не отговаря на реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойката. С оглед изложеното счита че договорът е недействителен и по силата на чл. 23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи по кредита. Моли за отхвърляне на предявения иск. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е налице спор, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че на **** г. между тях е сключен Договор за кредит, по силата на който на ответницата е предоставена сумата от 800 лв. – главница.

Кредитополучателят се задължил да върне главницата, ведно с фиксиран лихвен процент от 44,5% на 8 месечни вноски, с дата на първо плащане – 06.11.2023 г. и последна вноска – 05.06.2024 г., като в погасителния план са посочени конкретните дати на месечните падежи. Няма спор, че кредитополучателят е направил следните плащания по договора – на 21.11.2023 г. – 210 лв. и на 15.12.2023 г. – 420 лв.

Като писмени доказателства по делото са приети стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, извлечение за извършени и предстоящи плащания по договора и уведомление за предсрочна изискуемост.

На съда е служебно известен факта, че с влязло в сила Решение № 4886/08.12.2024г., постановено по гр.д. № 5813/2024г. е признато в отношенията между 2 страните, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № **** от **** г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 699,84 лева е нищожна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща разпоредбите на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

В този случай потребителят дължи връщане само на усвоената сума. Няма спор по делото, че ответната страна е усвоила по процесния договор главница в размер на 800 лева, като е извършила частични плащания по договора. Ответната страна не ангажира доказателства да е заплатила дължимия остатък от главницата.

При това положение предявеният главен иск следва да бъде уважен, а по евентуалния иск съдът не дължи произнасяне доколкото не се е сбъднало условието, под което е предявен и за нищожна е обявена единствено клаузата за неустойка.

По отговорността за разноски:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за настоящото производство, които са направени и във връзка с които по делото е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК /л. 44/ за сторени разноски в общ размер на сумата от 530 лева, от които: 50 лв. за заплатена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС.

С оглед изхода от спора, право на разноски има само ищцовата страна, поради което и съдът не следва да се произнася по искането на ответната страна, нито на пълномощника му за определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Л. Г. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. П. , ж.к. „Т.“, бл. ** да заплати на „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5 сумата от 170 лева /сто и седемдесет лева/, представляваща част от неизплатено задължение за главница по Договор за потребителски кредит

№ **** от **** г., в общ размер на 800 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на насрещния иск-16.05.2024г. до окончателното заплащане.

ОСЪЖДА Л. Г. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. П. , ж.к. „Т.“, бл. ** да заплати на „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5 сумата от 530 лева /петстотин и тридесет лева/, представляваща направени по делото разноски, от които: 50 лв. заплатена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3

4