Решение № 204 от 18.04.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Благоевград, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Катя Бельова

Анета Илинска при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело № 20221200501110 по описа за 2022 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №500610/08.09.2022 г., постановено по гр.д. № 463/2021 г., РС – гр. Разлог е осъдил „фирма” ЕООД, ЕИК ,,,,,,,, със седалище и адрес на управление: адрес, представлявано от М.М.С. да заплати на „фирма“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: адрес, представлявано от М.

Н.ев М.ев - управител и Д.З.С – управител, следните суми: сумата от 3 395.08 лева с включен ДДС, представляваща стойността на приети и незаплатени доставки на дизелово гориво за периода 08-09.2020 г. по фактура № 6000004939/ 31.08.2020 г. и фактура № 6000001874/16.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 180.83 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане; сумата в размер на 2064 (две хиляди шестдесет и четири лева) лева, представляващи разноски в исковото и обезпечително производство.

Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от „фирма” ЕООД, ЕИК ,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление: адрес, представлявано от М.М.С. , действащ чрез адв. М. П. – Б..

Твърди се, че обжалваният съдебен акт е неправилен, поради нарушения 1 на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Наведени са конкретни доводи.

Без да се отрича съществуващата договорна връзка между страните, се оспорва от въззивника твърдението за доставено гориво по издадените от ищцовото дружество фактури, които били неосчетоводени от купувача.

Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли предявения осъдителен иск – като неоснователен. Претендират се сторени разноски пред двете инстанции по списък по чл. 80 ГПК.

В законовия срок по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна - „фирма“ ООД, чрез адвокат Н. М.. Развити са съображения за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Отправено е искане за оставянето и без уважение, като съдът потвърди обжалваното решение и присъди на въззиваемата страна сторените разноски по списък по чл. 80 ГПК.

Не са събрани нови доказателства във въззивното производство.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в първоинстанционното производство, чрез надлежен представител, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, като са извършени необходимите действия по администрирането й, поради което съдът я намира за допустима.

Въззивният съд приема, че така постановеното решение на РС Разлог е валидно и допустимо. Съдът не констатира пороци, които могат да обусловят нищожност или недопустимост на решението.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна поради следното:

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото е изяснена от първостепенния съд обективно и пълно. Съдът е обсъдил всички относими събрани по делото доказателства, въз основа на което е изградил обосновани фактически констатации. Настоящият въззивен състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение и доколкото пред настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща и към мотивите на първостепенния съд.

Правните изводи на районния съд също са правилни и са базирани на установените по делото факти и събрания доказателствен материал.

Предявени са искове по чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ, 2 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Установява се, че между страните на 22.06.2020 г. и за срок от две години е сключен договор за покупко-продажба на петролни продукти, в който ясно е посочен предмета, как да се заявяват продуктите, доставката, продажната цена, схемата на фактуриране, плащането на цената.

Във връзка с този договор за покупко-продажба на петролни продукти, ищцовото дружество доставило на „фирма“ ЕООД 1275 литра дизелово гориво с единична цена 1,4412 лв., на обща стойност 1837,53 лв. без ДДС или 2205,08 лв. с ДДС, както и 700 литра дизелово гориво, с единична цена 1,4167 лв., на обща стойност 991,69 лв. без ДДС или 1190,00 лв. с ДДС.

За извършените доставки били издадени фактура

№

6000004939/31.08.2020 г. и фактура № 6000005067/16.09.2020 г., в които са описани по вид, количество, единична цена и обща стойност извършените доставки на дизелово гориво от ищцовото дружество.

От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно – счетоводна експертиза, се установява, че фактури № 6000004939/31.08.2020 г. и № 6000005067/16.09.2020 г. са осчетоводена от ищцовото дружество и са отразени като неплатени. В ответното дружество е констатирано, че процесните фактури не са налични и не са осчетоводени по съответните счетоводни сметки за доставки, не са отразени в „ Дневник за покупки“ и в „Справка –декларация по ДДС“, представени от НАП за съответните месеци, съответно не са осчетоводени задължения към ищцовото дружество. В счетоводството на ищцовото дружество по счетоводна сметка „Кленти“ по фактура № 6000005067/16.09.2020 г. се отчита неплатено вземане от ответното дружество в размер на 2 205,08 лв., а по фактура № 6000004939/31.08.2020 г. се отчита неплатено вземане в размер на 1 190,00 лв.

Вещото лице е изчислило размера на лихвата за забава върху главницата от 2 205,08 лв. с ДДС с дата на падеж 07.09.2020 г., изчислена за периода от 08.09.2020 г. до 01.04.2021 г. в размер на 126,18 лв., както и върху главница от 1 190,00 лв, с дата на падеж 22.09.2020 г., за периода от 23.09.2020 г. до 01.04.2021 г. в размер на 63,14 лв. Общата сума на законната лихва според експертизата е 189,32 лева.

В хода на производство е допусната допълнителна задача към съдебносчетоводната експертиза, от която се установява, че в счетоводството на дружеството - ищец за периода от 01.03.2020 г. до 30.11.2020 г. са осчетоводени четири доставки на дизелово гориво с доставчик „фирма“ ООД.

В същия период са извършвани доставки на гориво и от други доставчици.

От заключението на вещото лице Василовски, по допуснатата и назначена автотехническа експертиза, се установява, че за периода от 15.08.2020 г. до 15.09.2020 г. автомобил с рег. № СВ 1133 РВ, е бил по път I-8 в района между Драгоман – Калотина – Ново бърдо на дата 24.08.2020 г.;

28.08.2020 г. и на 04.09.2020 г.

Разпитани са свидетелите: Е.С. - работил през 2020 г. в ищцовото дружество на длъжност „водач на автоцистерна“ и Д. М. – отговорник за 3 фактурите, справките на зарежданията на клиенти.

От правна страна:

Действително съгласно постоянната съдебна практика, първичните счетоводни документи и вписванията в счетоводните книги следва да се преценяват от съда според тяхната редовност и съобразно другите доказателства по делото. Фактурата е частен свидетелстващ документ и при липсата на подпис за получател от лице, което е отговорно да оформи съответната стопанска операция, тя не представлява годно доказателство за извършени фактически действия по получаване и приемане на стоките, нито пък доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на неформални договори за търговски продажби. Неподписаната от получателя фактура, която не е отразена в счетоводните регистри на двете страни, не е вписана в дневниците за покупко-продажби и справките – декларации по ЗДДС и по която не е ползван данъчен кредит от задължената страна сама по себе си не установява получаване на стоката, нито доказва сключване на договор за търговска продажба.

В конкретния случай обаче, страните са обвързани от формален договор, в който са уговорени условия на доставка на продуктите, цената и начина на плащане и следва да се направи извод за съществуване на трайни търговски отношения, поради което основанието на предявения иск е доказано. Заявката, реалната доставка на продуктите и количествата се установяват чрез останалите събрани писмени доказателства, а също гласни такива и приетите съдебни експертизи.

Ответникът не е ангажирал доказателства за заплащане на доставените количества петролни продукти, поради което исковете се явяват основателни и доказани.

Въззивният съд приема, че първостепенният съд е дал отговор на всички направени искания и възражения като правните му изводи са правилни и законосъобразни. Не са налице посочените от въззивника нарушения, допуснати от първоинстанционния съд, поради което въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение на РС, на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По разноските:

С оглед изхода на спора – разноски се следват на въззиваемата страна, доказани като сторени за адвокат в размер на 650.00 лв.. Пътните разходи на адвоката при сегашната уредба на отговорността за разноски не се овъзмездяват отделно /Определение №379 от 16.10.2018 по ч.пр. дело №3121/2018 г. на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС и др./, поради което искането за присъждане на 50.00 лв. по фактура за гориво - е неоснователно.

С оглед цената на иска и на основание чл.280, ал.3 от ГПК, настоящото решение се явява окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното, Окръжен съд - Благоевград

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №500610/08.09.2022 г., постановено по гр.д.

№ 463/2021 г. по описа на РС – гр. Разлог.

Осъжда „фирма” ЕООД, ЕИК ,,,,,,,, със седалище и адрес на управление: адрес, представлявано от М.М.С. да заплати на „фирма“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: адрес, представлявано от М. Н.ев М.ев управител и Д.З.С – управител, сумата от 650.00 лв. – сторени разноски за адвокат във въззивното производство, като оставя без уважение искането за присъждане на разноски в размер на още 50.00 лв. – като сторени от адвоката за път по пердставена по фактура за гориво.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5