Решение № 14106 от 17.07.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 54682/2023
- Вид
- Решение № 14106
- Подписан
- 17.07.2024
- Състав
- КАМЕЛИЯ ПЛАМЕНОВА КОЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 139в, ал. 3, т. 4 · Закон за енергетиката
- чл. 140, ал. 5, т. 8 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 151, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл.153 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.156 · Закон за енергетиката
- §1, т.42 · Закон за енергетиката
- чл.111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61, ал. 1 · Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
- чл. 61, ал. 1 · Наредба за топлоснабдяването
РЕШЕНИЕ
№ 14106 гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20231110154682 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу А.
И. М. и Г. Й. И., с която са предявени осъдителни искове, както следва: иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 1106.21 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент № 71, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 706, вх. А, ет. 11, абонатен номер 245096, за периода 01.05.2020г. - 30.04.2022г., както и сумата 25.06 лева за извършено дялово разпределение за периода 01.08.2020г. - 30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 05.10.2023г., до окончателното изплащане; иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 192.31 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г. - 07.09.2023г., както и сумата 7.13 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.03.2021г. - 07.09.2023г.
Вземанията се претендират разделно - 3/4 части от ответника А. И. М. - в качеството му на наследник на И. М. и наследник на Лиляна Янкова и собственик на 3/4 ид. ч. от имота, както и 1/4 части от ответника Г. Й. И. в качеството му на собственик на 1/4 ид. ч. и наследник на Лиляна Янкова.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателите на ответниците - И. М. и Лиляна Янкова, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот 1 апартамент № 71, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 706, вх. А, ет. 11, абонатен номер 245096, като ответниците имали задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, което не са сторили. С оглед на тези обстоятелства, моли да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени да му заплатят при посочените квоти описаните суми, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответниците А. И. М. и Г. Й. И. са депозирали отговор на исковата молба, с който исковата молба се оспорва като нередовна и недопустима, евентуално- като неоснователна. Твърди се в тази връзка, че предметът на настоящото производство е идентичен с проведено заповедно производство, по което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжниците по заповедта депозирали възражение. Оспорва се ответниците да се намират в облигационно правоотношение с ищеца и да имат качеството на потребители на топлинна енергия. Твърди се, че сградата, в която се намира процесният имот, не е топлоснабдена от повече от десет години и в имота не е ползвана топлинна енергия. При евентуалност се релевира възражение за погасяване на процесните вземания по давност.
Конституираното трето лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД представя изисканите документи.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:
Представен е Протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици 09.09.2002г. в жилищната кооперация, където се намира процесния имот – гр. София, ж.к.
Люлин, блок 706, вх. А, на което е взето решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В изпълнение на взетото решение е представен сключен между ЕС и „Техем сървисис“ ЕООД договор от 24.09.2002г. Представен по делото е също договор от 03.06.2020г., сключен между ищеца и ФДР – „Техем сървисис“ ЕООД. Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран отказ от услугата не се съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва собствениците на имота, които се явяват обвързани и от последващия договор между двете ФДР.
Видно от представените от третото лице-помагач отчети, потребителят е присъствал по време на проверките на 17.04.2021г., 22.05.2022г.
За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебнотехническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, 2 сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото разпределение е било извършвано от „Техем сървисис“ ЕООД. За имота е била потребявана топлоенергия за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислявана по данни на редовно отчетен водомер – 2 бр., като количествата топлинна енергия за подгряване на битова вода са изчислени по т.5.2. от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба за топлоснабдяването.
Отговорено е, че размерът на дължимите суми по фактури, изготвени по прогнозни данни, е 1338.94 лева за битово горещо водоснабдяване. Посочено е, че размера на вземанията след изравнителните сметки възлиза на 1151.11 лева – главница за битово горещо водоснабдяване.
Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
Извежда се от влязло в сила на 02.11.2010г. решение № III-11-45/23.06.2010г. по гр.д. № 2907/2008г. на СРС, че И. А. М. и Лиляна Страхолова М.а са сключили граждански брак на 30.8.1980г., който е прекратен с това решение.
Установява се, че с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, топлоснабдения имот - апартамент № 71, находящ се в гр.
София, ж.к. „Люлин“, бл. 706, вх. А, ет. 11, е придобит на 22.12.1990г. от И. А. М. и Лиляна Страхолова М.а. Съгласно приложимия Семеен кодекс, апартаментът се явява придобит в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена с разтрогването на брака и 3 прераснала в обикновена съсобственост при равни квоти.
Установява се от удостоверение за наследници на Лиляна Страхилова Янкова, разведена, че е починала на 05.05.2021г. и е оставила за наследници Г. Й. И. и А. И. М..
Установява се, че и И. А. М. е починал на 14.04.2023г., като негови наследници се явява ответника А. И. М..
При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни изводи:
Предявения иск е допустим. Видно от изисканите и приложени по делото влезли в сила решения по гр.д. № 35225/2022г. и 22029/2022г. на СРС, производствата са водени между същите страни, но за вземания, касаещи различен период на консумация, поради което няма обективен идентитет между делата, който да обуслови сила на пресъдено нещо и прекратяване на производството, поради което възраженията в този смисъл са неоснователни.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора, сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото 4 както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.