Определение № 37535 от 13.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37535 гр. С*, 13.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110110712 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба по чл. 248 ГПК от „М*“ АД, с искане за изменение на постановеното по делото решение № 16541/24.08.2026 г. по описа на СРС, 178 състав, в частта за разноските. В молбата е изложено, че неправилно в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро, тъй като процесуалното представителство по делото е осъществено от адвокат. Иска се изменение на решението в частта за разноските, с присъждане на адвокатски хонорар в претендирания размер, присъждане на разноски за адвокат в размер на 204,52 евро за предявения насрещен иск, за възлагане на разноските в тежест на ищеца, евентуално за присъждането им в размер под минимума.

Не е постъпил отговор на молбата по чл. 248, ал. 2 ГПК от насрещната страна С. Г. Й..

Софийски районен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Съгласно ал. 2 съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок.

Препис от решението е връчено на ответника на посочения съдебен адрес на 02.09.2026 г., а молбата по чл. 248 ГПК е подадена едва на 16.09.2026 г., чрез ЕПЕП, поради което е подадена в законовия срок.

Разгледана по същество молбата е частично основателна.

С решението е приел, че ответникът по главния иск и ищец по насрещния иск „М*“ АД има право на разноските за внесена държавна такса по насрещния иск в размер на сумата 50 лева, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК неправилно е присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 102,26 евро /200 лева/. Видно от представения списък по чл. 80 ГПК, фактура и документ за банков превод /л. 66 и сл./ , че ответникът е сторил разноски за адвокатски хонорар в размер на 204,52 евро за подаване на отговор на исковата молба и на 204,52 евро за подаване на насрещен иск. Следователно в полза на „М*“ АД следва да бъдат присъдени доказани разноски в размер на 204,52 евро за адвокатско възнаграждение. Доколкото по делото в полза на ответника са присъдени разноски в общ размер от 127,82 лв., то следва решението да бъде допълнено, като в полза на ищеца по 1 насрещния иск се присъди сумата от още 102,26 евро.

В решението е прието, че съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, както и че отсъства първата предпоставка за прилагане на цитираната разпоредба.

Прието е, че право на разноски имат само ищците по първоначалния, респ. по насрещния иск.

Съдът не споделя становището на кредитната институция, че не е дала повод за завеждането на първоначалния иск, след като договорът е с типово съдържание, изготвено от кредитора и същото обуславя недействителността на правоотношението и правния интерес на потребителя да установи това със сила на пресъдено нещо. Искането за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК в тази част следва да се остави без уважение.

Без уважение следва да се остави и искането в частта за намаляване на претендираното от насрещната страна възнаграждение за адвокат. Съгласно приетото с решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, посочените в Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, /сега Наредба № 1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 18.02.2025 г.)/ не са обвързващи за съда.

Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото. В съдебната практика е възприето, че разноските за адвокатско възнаграждение може да бъдат сведени под минималния възможен размер, ако действителната правна и фактическа сложност на делото е значително под средната към най-ниска, но определящи са броят, естеството сложността на поставените правни въпроси и броят и комплицираността на фактите и обстоятелствата, които имат значение за неговото решаване (в този смисъл определение № 337/06.07.2017 г. по ч. гр. д. № 2587/2017 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 4889 от 28.10.2025 г. по гр. д. № 556/2025 г. на ВКС, I г. о. и др.). Предвид изложеното съдът намира, че в настоящия случай определеното възнаграждение е справедливо, с оглед материалния интерес, правната и фактическа сложност на делото, материалния интерес и извършената работа от адвоката.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248ГПК решение № 16541/24.08.2026 г., в частта за разноските, КАТО:

ОСЪЖДА С. Г. Й., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. С*, гр. С*, БУЛ. „СВ.

Н*“ № 55 да заплати на „М*“ АД, с ЕИК: 201*, със седалище и адрес на управление: гр. С*, УЛ. „Г* С.Р*“ 147, ап. 14, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от още 102,26 евро за разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 285299/16.09.2026 г. по чл. 248 ГПК на „М*“ АД в останалата част.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2