Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1080 от 02.11.2023, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 2800/2023
Вид
Решение № 1080
Подписан
02.11.2023
Състав
ТОДОР ДИМИТРОВ МИТЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 7, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.7, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143, ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 145, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 177, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 28 и 58г · Закон за движението по пътищата
  • чл. 28 и 58г · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 345, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл.14 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1080 гр. Бургас, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря Д. ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20232120202800 по описа за 2023 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на М. И. К. с ЕГН: **********, срещу Наказателно постановление № 23-0769-000879/31.05.2023г., издадено от ВПД Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се посочва, че е липсвало уведомяване за прекратяване на регистрацията.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. * от АК-Бургас, като двамата излагат доводи във връзка с липсата на съставомерност, както и с липсата на обществена опасност.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк. *, която моли за потвърждаване на постановлението.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Видно от разписката НП е връчено на жалбоподателят на 10.07.2023г., а жалбата е депозирана на 11.07.2023 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

Между „*“ ЕООД- клон Бургас и М. И. К. бил сключен договор за финансов лизинг с предмет лек автомобил марка „Хюндай И 20“ с рег. № *. На 05.05.2022 г. между лизингодателя (вече с наименование „*“ ЕООД-клон Бургас) и К. бил склчен договор за покупко-продажба с предмет същия автомобил при нотариус № 491, по силата на който К.

1 придобила правото на собственост върху автомобила (л. 46), но не подала заявление в Сектор „ПП“ за промяна на регистрацията в законоустановения срок, поради което и регистрацията на автомобила била служебно прекратена на 07.07.2022 г.

На 26.01.2023 г., около 07.40 часа, жалбоподателката управлявала горепосочения лек автомобил в гр. Бургас, по бул. „Тодор Александров“ от кръстовище с ул. „Спортна“ кък кръгово кръстовище „Трапезица“, като била спряна за проверка от служители на Сектор „Пътна полиция“. След справка се установило, че автомобилът е с прекратена регистрация, поради което М. У.- служител Сектор „Пътна полиция“ съставил АУАН Серия АД № 285982/26.01.2023г., квалифицирайки тези факти като нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения и получил препис от него. В последствие било депозирано възражение, в което К. посочила, че не е била уведомена за прекратяването на регистрацията.

Материалите били изпратени на Районна прокуратура- Бургас, като с постановление от 09.05.2023 г. било отказано образуването на досъдебно производство, като било посочено, че липсва субективната страна на престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК.

Въз основа на прекратителното постановление на БРП, на 31.05.2023г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.

Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени от разследването по случая и решил, че с поведението си К. е осъществила състава на нарушението по чл. 140, ал.1, поради което и на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 ЗДвП й наложил административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка. На практика, жалбоподателят не спори по така установените факти, а по правната им оценка.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган , а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е посочено, че МПС следва да бъдат регистрирани, като се предвижда санкция за 2 управление на нерегистрирано МПС в приложената от АНО санкционна разпоредба. И в АУАН, и в НП ясно е посочено, че лицето управлява МПС, което не е регистрирано, като регистрацията на същото е била служебно прекратена на 07.07.2022 г. Иначе казано, посочени са всички съставомерни признаци на вмененото деяние.

Без значение е наказването на жалбоподателя с фиш за глоба. С Фиш № 353888/26.01.2023г. жалбоподателят е бил наказан за нарушение на разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. Видно е, че се касае за налагане на наказание за неизпълнение на съвсем различно задължение, за което е предвидена и отделна санкция в чл. 177, ал. 6 от ЗДвП. Нарушението на чл. 145, ал. 2 от закона се осъществява чрез бездействие в определен срок. Нарушението по чл. 140, ал. 1 от закона се осъществява чрез действие- управление на МПС, което не е регистрирано, без значение причините за липса на регистрация.

В обобщение, в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.15 ЗДвП (в сила от 27.12.2017г.) – служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок от датата на покупко-продажбата да пререгистрира автомобила на свое име.

В конкретния случай автомобилът е бил собственост на лицето М. К., която е следвало да го регистрира, но не го е сторила. Регистрацията е била прекратена служебно, като не се установява собственикът да е уведомяван за това.

Иначе казано, налице са всички признаци на нарушението от обектива страна.

Съставът намира, че е налице и виновно поведение. За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/.

Регистрацията на автомобила е била служебно прекратена от административния орган на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба, прекратяването на регистрацията се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система, като не е предвидено задължението да се уведомява новия собственик на автомобила, да се отнеме свидетелството за регистрация и да се свалят регистрационните табели. Такива задължения не са предвидени и в Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр.105 от 2002г., изм., бр.67 от 2012г., бр.20 от 2018г.), за разлика от другите случаи на служебно прекратяване на регистрацията.

Служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП е законовата последица от неизпълнението на задължението да се регистрира закупеният автомобил, в предвидените срокове. Ето защо, К., управлявайки собствения си 3 автомобил, след като е знаела, че не е изпълнила това си задължение, е била наясно с предвидените от закона последици. Нормата на чл.140 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т.е. то може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в настоящия случай разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при тази форма на вината.

В този смисъл, следва да се приеме, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение на нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП и правилно е ангажирана неговата административнонаказателната отговорност, на посоченото основание.

В горепосочения смисъл е и съдебната практика- Решение № 767 от 17.07.2023 г. по к. адм. н. д. № 774 / 2023 г. на XIII състав на Административен съд – Бургас, Решение № 644 от 20.06.2023 г. по к. адм. н. д. № 823/2023 г. на XVI състав на Административен съд – Бургас, Решение № 445 от 05.04.2022 г. по к. адм. н. д. № 145 / 2022 г. на XI II състав на Административен съд – Бургас, Решение № 464 от 25.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 495 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд – Бургас, Решение № 290 от 24.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 121 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд – Бургас и други.

Наложената от АНО санкция е в минимално предвидения от закона размер, като съдът няма възможност да я определи в по-нисък размер.

Правният ред се основава на презумпцията за знание на законите и добросъвестното им спазване от субектите, които, осъществявайки дадена дейност, са длъжни да са запознати с правната й регламентация. Така и управлението на МПС, което е източник на повишена опасност е подробно регламентирано и се очаква от всеки правоспособен водач да го познава.

Основната част от доводите на жалбоподателя са свързани със степента на обществена опасност на деянието, но следва да се отбележи, че съгласно чл. 189з. (ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) от ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания, т.е. нарупенията по ЗДвП не са маловажни.