Решение № 361 от 22.10.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. Несебър, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска И.ова при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска И.ова Гражданско дело № 20252150100447 по описа за 2025 година

Производството по делото е висящо пред настоящата инстанция, след като с определение № 478 от 06.03.2025г., постановено по гр.д. № 179/2025г. по описа на Районен съд - Я., делото е било прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд - Несебър.

Oбразувано e по постъпила искова молба от „В. .г“ ЕООД, ЕИК 2******4, със седалище и адрес на управление: гр. Я., ул. „Н.“ № 26, представлявано от С.Ф.С., заявена чрез пълномощника адв. И. П. от АК - Я. срещу „А.Д.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Н., бул. О.П.“, база „А.Д.“.

Иска се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в общ размер от 3832,73лв.-главница, представляваща цена на получени от ответника стоки и услуги, по сключени между страните покупко-продажби на автомобилни гуми, монтаж, демонтаж и баланс на гуми, за които са издадени от ищеца две фактури и лихви в общ размер от 583,43лв..

Предявен е иск с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Главната претенция се основава на следните фактически твърдения, изложени в исковата молба: Между страните били сключени търговски сделки за покупкопродажба на автомобилни гуми, монтаж, демонтаж, баланс на гуми, като при условията на чл. 327, ал. 1 от ТЗ ищецът съставил фактури, в които описал вида, количеството на стоката и на услугата, единичната цена и общата стойност. Сочи се, 1 ч е фактура № ********** от 03.06.2023г. била на стойност 2550.38 лева с ДДС, по която било налице частично плащане и незаплатения остатък от цената на сделката бил в размер на 940.75 лева, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 03.07.2023г. до 21.01.2025г. в размер на 200.63 лева. По фактура № 0200003631 от 03.07.2023г. на стойност 1891.98 лева с ДДС не било извършено плащане, поради което била начислена законна лихва за периода от 02.08.2023г. до 21.01.2025г. в размер на 382.80 лева. Твърди се, че към настоящия момент ответното дружество не е заплатило остатъка от цената на получените от него стоки и услуги. С тези доводи се моли от съда да уважи предявените искове, като осъди ответното дружество да заплати на ищеца посочените незаплатени суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Представят се писмени доказателства. Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество „А.Д.“ ООД, ЕИК ****, с който исковата претенция бланкетно е оспорена и е наведено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

По делото е постъпило становище по отговора на исковата молба, в което от ищеца са направени доказателствени искания за допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане и допускане и назначаване на съдебно-счетоводна експертиза по поставени в становището задачи.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени, както следва:

1. фактура № **********/03.06.2023г. с издател „В.Т.г“ ЕООД с ЕИК-2******4 и получател „А.Д.“ ООД с ЕИК-**** за продажба на 4бр.гуми, стойност на монтаж, демонтаж, сваляне и качване на гуми и баланс на гуми с посочена обща сума за плащане от 2550,38лв. с ДДС. В посочената фактура е отразено, че е съставена и подписана от Динко Станчев, а за получател саморъчно е изписано името на Красимир Минков, А8534НР, като е положен и саморъчен подпис за получател.

2. фактура№ 0200003631/03.07.2023г. с издател „В.Т.г“ ЕООД с ЕИК-2******4 и получател „А.Д.“ ООД с ЕИК-**** за продажба на 2бр.гуми-регенерат, стойност на монтаж, демонтаж, сваляне и качване на гуми, пластмасов и метален удължител с посочена обща сума за плащане от 1891,98лв. с ДДС. В посочената фактура е отразено, че е съставена и подписана от Теодора Станчева, а за получател саморъчно е изписано името на Бинко Бонев, А1869МС, като е положен и саморъчен подпис за получател.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на лицата, посочени 2 като издатели на горните две фактури – Теодора Станчева-началник склад в ищцовото дружество и Димо Станчев-служител в ищцовото дружество.

От показанията на св.Станчева се установява, че ответното дружество притежава товарни автомобили и е клиент на ищеца по повод закупуване, монтаж и демонтаж на гумите на камионите. Конкретно за издадената от нея фактура посочва, че на фактурата като получател се е подписало лицето приело услугата - Б.Б. - водач на камиона, на който е извършена подмяна на гуми, като е посочен и регистрационния номер на това МПС. Досежно посочените пластмасов и метален удължител, посочва, че това са консумативи, които са необходими за монтажа на гумите. Този свидетел посочва, че ответното дружество не отказва да заплати фактурите, но и не извършва плащане по тях.

В показанията си св.Димо Станчев потвърждава, че е издател на фактурата, подписът е негов, а за получател се подписал шофьора на камиона, приел гумите и тяхната смяна в сервиза, като саморъчно си е написал имената и рег.№ на камиона.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, вкл. след съобразяване нормата н а чл. 172 ГПК, тъй като кореспондират с останалите доказателства по делото и са ясни, последователни и непосредствени. Не се установява основание същите да не бъдат ценени. С тях се установяват наличието на трайни търговски отношения между страните; начинът на осъществяване на комуникацията между тях, обичайните фактически действия, извършвани по повод търговските им отношения, както и конкретния повод за издаване на всяка една от фактурите, съставителя и получателя, включително качеството на последния.

От заключението по приетата ССчЕ се установява, че при проверка в НАП, вещото лице е констатирало, че и ищцовото, и ответното дружество надлежно са осчетоводили и декларирали двете процесни фактури към датата на данъчното събитие, включили са ги в дневниците си за покупки и продажби, като ответното дружество е ползвало по тях данъчен кредит.

Конкретно за двете процесни фактури вещото лице е установило, че по фактура № **********/03.06.2023г. на стойност от 2550,38лв. е извършено частично плащане, като на 12.03.2024г.е погасена сума от 1609,63лв., съответно е останала непогасена сума от 940,75лв.. Досежно фактура № 0200003631/03.07.2023г. в размер на 1891,98лв., вещото лице е установило, че е останала изцяло неплатена. В резултат от тези констатации, експертизата е заключила, че непогасеното задължение по посочените две фактури е в общ размер от 2832,73лв., като към извършване на експертизата не са постъпили плащания, които да погасяват задължението. По отношение обезщетението за забавено плащане вещото лице посочва, че по фактура № **********/03.06.2023г. с неплатен остатък от 940,75лв. за периода от 03.07.2023г. до 21.01.2025г. възлиза на 201,01лв.. За фактура № 0200003631/03.07.2023г. за сумата от 3

1891,98лв., за периода 02.08.2023г. до 21.01.2025г. мораторната лихва е в размер на 383,56лв., като общо за двете фактури лихвата за забава е в размер на 584,57лв..

Съдът кредитира заключението по назначената съдебно счетоводна експретиза като пълно, ясно, обосновано и компетентно изготвено, осигуряващо по делото изчерпателност и яснота на дадените отговори.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 372 ТЗ.

Основателността на иска се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието, на което да са задълженията на ищеца да продаде посочените във фактурите гуми за товарен автомобил, като извърши тяхната подмяна, включваща демонтаж и сваляне на стари гуми, респ.качване и монтаж на новите, срещу насрещно задължение на ответника да заплати възнаграждение за продажбата и услугата по подмяна; настъпила изискуемост на задължението за заплащане на възнаграждение и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията за реално престиране на превозно възнаграждение.

От събраната по делото доказателствена съвкупност се установява по безспорен начин, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения по силата на договори за продажба и услуга по сервизна подмяна/монтаж и демонтаж/ на гуми за товарни МПС, съгласно който ищецът – продавач и изпълнител се е задължил срещу възнаграждение да продаде и монтира нови гуми/подробно описани по фактурите/, като демонтира старите от превозните средства на ответното дружество, които договори са обективиран във всяка процесните фактури по делото, като за всяко МПС е издавана отделна фактура след монтажа на новите гуми и приемането обратно на т.а. от неговия водач. Фактурите отразяват съществените елементи на договорите – страни /които съвпадат със страните по делото/, цена на услугата, вид и количество на извършената услуга, дата на данъчното събитие, начин на плащане – с платежно нареждане по банков път.

В конкретния случай са налице категорични доказателства – заключение на ССчЕ, че ответното дружество е осчетоводило фактурите и ги е включило в месечния си дневник за покупко-продажби, като е ползвало правото на приспадане на пълен данъчен кредит по тях. Следователно налице е извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт относно дължимостта на вземанията. Фактът на осчетоводяване на фактурата, вписването й в дневниците за продажби, отразяването на стойността й в справката декларация по ЗДДС и ползването на данъчен кредит, представляват извънсъдебно признание на ответника, че правоотношението по нея със соченото 4 съдържание е възникнало, поради което и съдът приема за доказано, че между страните е сключен договор за превоз със соченото по него вземането в полза на ищеца. /в т.см. Решение 185/10.02.2016 г. по т. д. 2928/2014 г. на първо т. о. на ВКС, както и цитираните в него Р. № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., Р. № 96 от 26.11.2009 Г. по т. д. № 380/2008 г. на ВКС, ТК, I т. о., Р. № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., Р. № 166 от 26.10.2010 г. по т. д.

№ 991/2009 г. ВКС, ТК, II т. о., Р.№ 23 от 07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. ВКС, ТК, II т. о., Р.№ 211/30.01.2012 г. по т. д. № 1120/2010 г. ВКС, ТК, IІ т. о., Р. № 20/25.03.2013 г. по т. д. № 206/2012 г. ВКС, ТК, I т. о., Р.№ 114/26.07.2013 г. по т. д. № 255/2012 г.

ВКС, ТК, I т. о. Р.№ 166/26.10.2010 г. по т. дело № 991/2009 г., ВКС, ТК, ІІ т. о., Р. № 42/19.04.2010 г. по т. дело № 593/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Р. № 46/27.03.2009 г. по т. дело № 454/2008 г., ВКС, ІІ т. о., Р. № 30/08.04.2011 г. по т. дело № 416/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о. /.

Предвид изложеното и след преценка на събраните доказателства, анализирани поотделно, в съвкупност и при взаимовръзка, съдът намира, че всички елементи от фактическите състави на претенциите са доказани. Установява се възникването именно на твърдените в исковата молба облигационни правоотношения, по които ищецът е престирал – предал е стоките, предмет на продажбите, при което за ответника е възникнало задължението за плащане на съответните цени. Вземанията са изискуеми, падежите за плащане са настъпили.

Не се оспорва от ответника, а и от заключението на изготвената експретиза се установи, че погашение на задълженията по двете фактури не е сторено от ответното дружество.

Предвид всичко изложено, съдът намира предявения иск по чл. 372 от ТЗ доказан не само по основание, но и по размер. Вероятната основателност на главната претенция на ищеца налага извода за вероятна основателност и на акцесорната претенция на същия с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, представляваща лихва за забава по всяка една от фактурите, която е установено чрез отговорите на ССчЕ, посочени по-горе, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 21.01.2025г. до окончателното изплащане на вземането.