Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 42 от 11.01.2019, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 24/2019
Вид
Определение № 42
Подписан
11.01.2019
Състав
НАДЕЖДА НАЙДЕНОВА ЯНАКИЕВА, СИЛВИЯ ЛЪЧЕЗАРОВА АЛЕКСИЕВА, СТЕФКА ТОДОРОВА МИХАЙЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.21 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 276 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 ал.1 т.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.117 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.118 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.98 ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.99 · Кодекс за социално осигуряване

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е N гр.

Сливен, 11.01.2019 г.

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д. N 24 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по частна жалба против определение, с което е прекратено исково производство като недопустимо и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Частният жалбоподател обжалва определението, като заявява, че то е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Излага подробни съображения относно това, като твърди, че за него е налице обоснован правен интерес от предявяването на установителен иск. Развива доводи в тази насока, идентични с тези в исковата молба. Поради изложеното иска отмяна на атакуваното определение и даване на указания на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответната по частната жалба страна не е подала в срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК писмен отговор.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима – подадена е в законовия срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт РС.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Предявеният от частния жалбоподател иск е недопустим, тъй като с него се иска признаване за установено, че ищецът не дължи на ТП на НОИ-Сливен връщане на неправомерно получено обезщетение за временна неработоспособност, за което е издадено разпореждане № 1164/05.12.2014г. на длъжностно лице при ТП на НОИ и е започнало принудително изпълнение..

След като разпореждането не е било своевременно атакувано в предвидените от правната норма срокове по надлежен административен ред – пред горестоящия административен орган и пред АС, административният акт се е стабилизирал.

Недопустимо е предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК за установяване по общия исков ред недължимост на публично държавно вземане, установено с влязъл в сила административен акт, при наличие на специален ред за установяване и изпълнение на публични държавни вземания.

Предвиденият от закона специален ред за оспорване на претендираните вземания изключва приложението на ГПК.

Така и в настоящия случай връщането на неправомерно полученото от частния жалбоподател обезщетение е постановено с влязло в сила разпореждане по реда и условията по чл.98 ал.2 и чл.99 КСО, което е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, с което е установено публично държавно вземане по отношение на него с оглед разпоредбата на чл.162 ал.1 т.4 ДОПК. Защитата срещу такъв акт се осъществява по реда и при условията, предвидени в чл.117 и чл.118 КСО – по административен ред пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ и по съдебен ред пред административния съд. Всички възражения на ищеца е следвало да бъдат релевирани в рамките на административен процес по обжалване на разпореждането, представляващо административен акт, вече изпълнително основание, подлежащо на изпълнение по реда на ДОПК.

Той не е сторил това и понеже така предвидените процедури са специални, те изключват приложимостта на защитата по реда на чл.124 ал.1 ГПК с предявяване на иск пред гражданския съд след пропускане на сроковете за осъществяването им по административен ред.

С оглед изложеното настоящият въззивен състав счита, че частната жалба е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение, а атакуваното определение, като правилно и законосъобразно – да се потвърди.

Ръководен от гореизложеното, съдът

О П

Р Е Д Е

Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д.С.Р. против определение №4050/07.12.2018г. по гр.д. № 5840/2018г. на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ПОТВЪРЖДАВА определение №4050/07.12.2018г. по гр.д. №

5840/2018г. на СлРС, с което е прекратено производството по гр.д. № 5840/18г. на СлРС, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба пред ВКСРБ в едноседмичен срок от връчването.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: