Определение № 10341 от 17.03.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 17152/2022
- Вид
- Определение № 10341
- Подписан
- 17.03.2023
- В сила
- 17.03.2023
- Състав
- ВАЛЕНТИН ТОДОРОВ БОРИСОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 211, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 16, ал. 5 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 16, ал. 7 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 17, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 19, ал. 8 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 23, ал. 4 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 51, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 6, ал. 1, т. 8 и т. 9 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 6, ал. 1, т. 8 и т. 9 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 79 · Закон за управление на етажната собственост
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10341 гр. София, 17.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20221110117152 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от Етажна собственост гр. София, ул. „.“ 32, представлявана от Професионален домоуправител „Профешънъл сървиз“ ЕООД, ЕИК ., чрез адв. А. Х. от АК-., срещу „Р-Проект“ ЕООД, ЕИК ...
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 01.04.2019 г. Етажна собственост гр. София, ул. „.“ 32 е провела валидно общо събрание и е взела решение, на основание на което на 07.04.2019 г. е сключила договор за управление и поддръжка с „Профешънъл сървиз“ ЕООД, удължен с анекс № 2/01.06.2020 г. Твърди се, че ответното дружество притежава в сградата обект - офис, находящ се на партерен етаж. С решение на ОСЕС от 01.04.2019 г. било взето решение всички обекти в ЕС да заплащат месечна сума за фонд „Ремонт и обновление“ , като за офис месечната вноска е в размер на 6.00 лв., както и такса на изпълнителя в размер на 8.00 лв. месечно. С решение от 23.09.2020 г. била приета оферта за направа на капандура и последващ частичен ремонт на покрив на сградата, която оферта била на обща стойност 1600.00 лв. и се разпределя съобразно притежаваните ид..ч. от общите части на сградата. За ответника дължимата сума била в размер на 40.50 лв.
Въпреки отправени покани, ответното дружество не заплатило дължимите суми съгл. цитираното решение на ОСЕС. Сочи се, че с това ответното дружество нарушава разпоредбите на ЗУЕС, т.к. не участва в поддръжката на общата вещ и не изпълнява решенията на ОСЕС.
При така изложените факти се иска от съда да осъди ответното дружество да заплати на ЕС сумата от 681 лв., от които 640.50 лв. задължения за месечни вноски за фонд „Ремонт и обновление“ и такса изпълнител за периода м. април 2019 г. м. март 2022 г. и 40.50 лв. вноска за ремонт на покрив съгласно решение от 23.09.2020 г. Претендира се законна лихва от датата на подаване на исковата молба, както и сторените по делото разноски.
1
Към исковата молба са приложени документи в заверено от процесуалния представител на ищеца копие, приемане на които като доказателства се иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество „Р-Проект“ ЕООД, ЕИК .., чрез адв.
Е. А. от АК-Пловдив, е депозирало отговор, с който се прави възражение за недопустимост на предявените искове поради липса на надлежна представителна власт. В тази връзка прави възражение за нищожност на Анекс № 2/01.06.2020 г., като счита, че същият противоречи на разпоредбата на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС Ответникът твърди, че на 05.07.2019 г. е уведомил професионалния домоуправител за начин на уведомяване на самостоятелен обект тип офис, а именно по имейл адрес, след което получил единствено Договор за управление и поддръжка с дата 17.04.2019 г. и списък с разпределение на таксите на 16.06.2019 г. Датата на Договора за управление и поддръжка, който е приложен към исковата молба е от 04.04.2019 г., а изпратеният на имейл адреса бил от 17.04.2019 г. Твърди се, че договорът с ЕТ и „Профешънъл сървиз“ ЕООД е изтекъл, поради което последният нямал правомощията по чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС да предявява искове във връзка с неизпълнение на решения на ЕС и затова моли производството да бъде прекратено като недопустимо.
По същество се оспорват така предявените искове като неоснователни, по подробно изложени в ОИМ съображения. Ответникът счита, че искът за сумите за поддръжка и управление е неоснователен поради необитаемост на имота на осн. чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, доколкото ответникът многократно бил уведомявал управителя на ЕС за необитаемостта на имота. От получена справка за задълженията за офиса, собственост на ответника било видно, че от м. август 2019 г. вноската за фонд „Ремонт и обновление“ била увеличена на 9.00 лв. без да е взето решение в този смисъл, което водело до неоснователност на тази претенция т.к. само ОС можело да определя размера на таксите. Прави възражение за погасяване по давност на претендираните суми за периода от 01.04.2019 г. и 3 г. преди депозирането на ИМ. Отделно се оспорва и размерът на исковата претенция, както и дължимостта на сумата от 40.50 лв. за ремонт на покрив. Иска се от съда да прекрати производството по делото като недопустимо, евентуално да отхвърли исковите претенции като неоснователни. Претендира сторените по делото разноски.
Към отговора на исковата молба са приложени документи в заверено от процесуалния представител на ответника копие, приемане на които като доказателства се иска.
В срока по чл. 211, ал. 1 от ГПК ответникът по първоначалния иск „Р-Проект“ ЕООД, ЕИК .., чрез адв. Е. А. от АК-Пловдив, е депозирал насрещна искова молба срещу ищеца Етажна собственост гр. София, ул. „.“ № 32, представлявана от Професионален домоуправител „Профешънъл сървиз“ ЕООД, ЕИК ..
В обстоятелствената част на насрещната искова молба се излагат съображения за незаконосъобразност на решения на ОСЕС, проведени на 01.07.2019 г., 31.05.2020 г., 23.09.2020 г. и 14.03.2022 г. В тази връзка се твърди, че са налице пороци, водещи до незаконосъобразност на всички оспорени решения на ОСЕС. Управителят не е уведомил собствениците по предвидения в чл. 13 от ЗУЕС ред за свикване на ОС. Всички протоколи 2 били еднотипни и не отговаряли на законовите реквизити по чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС. Не били посочени идеалните части на собствениците съгл. чл. 17, ал. 1 и чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС, като липсвала и таблица за площообразуване. Вписаните в приложението лица, които са гласували, не били собственици и нямало представени доказателства за това. Навеждат се твърдения, че нито един от протоколите, съдържащи оспорваните решения на ОСЕС не бил връчен чрез посочения от ищеца способ. В тази връзка ищецът по насрещната ИМ твърди, че е предоставил имейл адрес, на който да бъде уведомяван за провеждането и за взетите решения на ОСЕС. Твърди се, че ищецът е научил за процесните решения с получаването на първоначалната искова молба, ведно с приложените към нея протоколи. Предвид това ищецът по насрещния иск счита, че срокът по чл. 40, ал. 2, вр. с чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС започвал да тече от реалното получаване на протоколите с исковата молба. Последната била получена на 16.11.2022 г., поради което насрещният иск се явявал допустим.
Изложени са твърдения и доводи за наличието на пороци, водещи до незаконосъобразност на всяко от оспорените решения на ОСЕС. С решението по т. 2 от дневния ред на проведено на 01.07.2019 г. ОСЕС било прието, че управителят на ЕС не поема задължение да уведомява ищеца по насрещната искова молба по реда на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС. По отношение на ОСЕС, проведено на 31.05.2020 г., се твърди, че по т. 1 от дневния ред не било налице минимум съгласие от собственици, притежаващи най-малко 67 % ид.ч. от общите части на сградата съгл. чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС. Било взето решение Договорът за управление и поддръжка с „Профешънъл сървиз“ ЕООД да бъде удължен със срок от една или две години, но не ставало ясно кой ще реши дали да бъде продължен за една или за две години, както и кой да изпълни решението на ОСЕС, което било в противоречие с чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС, който предвижда в решението на ОС изрично да е упълномощено лице, което да сключи договора за управление и поддръжка. Решението противоречало и на забраната по чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС за удължаване срока на договора. По отношение на ОСЕС от 23.09.2020 г. се твърди, че по т. 1 от дневния ред било взето решение, с което се приема оферта, но не било конкретизирано коя точно оферта се приема, не било ясно и каква е посочената сума, т.к. не била изписана словом. Към протокола липсвали придружаващи документи, като оферта или кореспонденция с изпълнителя, за която ОС решавало да се събират пари. Посоченото имало значение при последващо разпределяне между собствениците. Ищецът счита, че волята на ОС е изразена неясно и съществувало съмнение относно размера на сумата, която следвало да се събере. По отношение на ОСЕС от 14.03.2022 г. се сочи, че всички точки от дневния ред били свързани с вземане на решение относно натрупани и неплатени задължения от собственици. Липсвал кворум за вземане на решения, което било видно от Приложение 1 - присъствен списък с дата 22.02.2022 г. Посоченият списък бил обективиран 19 дни по-рано от самото провеждане на ОСЕС. Присъствието на собствениците на ОС на 14.03.2022 г. било компрометирано.
Оспорва се качеството на лицата, присъствали като собственици.
При така изложените факти се иска от съда да отмени като незаконосъобразни решенията на ОСЕС от 01.07.2019 г., 31.05.2020 г., 23.09.2020 г. и 14.03.2022 г. Претендират 3 се сторените по делото разноски.
Към насрещната исковата молба са приложени документи в заверено от процесуалния представител на ищеца копие, приемане на които като доказателства се иска.
Направено е и искане да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещния иск Етажна собственост гр.
София, ул. „.“ 32, представлявана от Професионален домоуправител „Профешънъл сървиз“ ЕООД, ЕИК ., чрез адв. А. Х. от АК-., е депозирал отговор, с който се прави възражение за недопустимост на предявените искове поради изтичане на срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС по отношение на всяко едно от оспорените решения на ОСЕС, а по отношение на оспореното решение от 01.07.2019 г. твърди, че не е провеждано ОСЕС, поради което не може да бъде оспорено. Заявява, че са получили 2 бр. оригинали на насрещния иск, но не и отговор на исковата молба, поради което не могат да знаят дали ищецът по насрещния иск е представил доказателства за провеждане на ОСЕС на тази дата.
По същество се излагат твърдения, че за всички ОС били поставяни покани и били съставяни съответните протоколи. Оспорват се изцяло твърденията, че дружеството собственик на обекта е предоставило имейл адрес, на който да бъде уведомявано относно провеждането и взетите решения на ОС. Представеното с насрещния иск писмо до управителя на ЕС не изхождало от собственика на обекта, предвид което управителят не бил редовно уведомен да изпраща покани, протоколи и решения по електронен път.
Приложеното към насрещния иск пълномощно, с което собственикът упълномощава трето лице да го представлява във връзка с обекта, не било достигнало до управителя на ЕС, предвид което последният не може да бъде задължен да предоставя информация на трето лице. Оспорват се твърденията, че собствениците не били уведомени по съответния ред, като твърди, че за всички ОС са поставяни съответни покани, удостоверени с подписите на участващите при поставянето им лица. Счита за несъстоятелни твърденията, че протоколите били еднотипни. В тях се съдържала цялата необходима информация. Собствениците били предоставяли информация за идеалните части и ОС били провеждани съобразно с тях.
Ответникът по насрещния иск твърди, че нямало никакви доказателства да е провеждано ОСЕС на 01.07.2019 г., поради което оспорването му било недопустимо. В случай че с отговора на исковата молба са представени такива доказателства, моли същите да му бъдат предоставени, за да може да вземе становище относно изброените пороци. По отношение на ОСЕС от 31.05.2020 г. твърди, че било налице необходимото съгласие, а заседанието било проведено при наличие на необходимия кворум. Оспорва твърденията, за неправилно формулиране на съдържанието на решенията. В протокола било посочено, че всеки от съсобствениците отбелязва за колко години желае да се удължи договорът, което било сторено. Волята на ОС била напълно ясна и всеки е дал своя глас съобразно преценката си. Оспорва се и твърдението, че решението противоречи на забраната за удължаване срока на договора по чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС, като се твърди, че решението е взето в съответствие с посочената разпоредба. Твърди се, че нямало пороци в решението на ОСЕС от 23.09.2020 г.
4
Соченото като нарушение обстоятелство било оспорване по същество и по целесъобразност, което не подлежало на съдебен контрол. Такъв може да бъде упражняван само относно законосъобразността на проведеното ОС. Счита за неоснователни и твърдените пороци на решението на ОСЕС от 14.03.2022 г. Събранието било редовно проведено, като в изписването на датата на присъствения списък била допусната техническа грешка. Моли производството по делото да бъде прекратено като недопустимо или исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира сторените по делото разноски.