Решение № 454 от 04.12.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 454 гр. Пазарджик, 04.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камен Г. Гатев при участието на секретаря Росица Караджова като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно дело № 20225220201079 по описа за 2022 година за да се произнесе,взе предвид следното:

С жалбата си срещу Наказателно постановление № НЯСС108/10.05.2022г.,издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор(ДАМТН), жалбоподателят Община Пазарджик, представлявана от кмета Т. Д. П. твърди, че при съставяне на процесните АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, като излага конкретни доводи. Молбата е да бъде отменено обжалваното постановление. Сочи доказателства и претендира разноски.

Ответникът оспорва подадената жалба и изразява становище за неоснователност. Сочи доказателства и претендира разноски.

Районният съд, като се запозна с оплакванията,изложени в жалбата и след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в съвкупност, взе предвид следното:

На жалбоподателя Община Пазарджик е съставен от актосъставителя К.С. АУАН №07-041 /16.11.2021г. и съответно е издадено обжалваното постановление,като наказващият орган е възприел следната фактическа 1 обстановка:

На 23.09.2021 г. на основание чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите (ЗВ) е извършена проверка на язовир „Тополи дол“, находящ се в поземлен имот с № 000001 в землището на с. Тополи дол, община Пазарджик, област Пазарджик. Същият, съгласно Акт за публична общинска собственост № 1/30.10.2001 г. е собственост на Община Пазарджик. За извършената проверка е съставен констативен протокол № 07-02-81/23.09.2021 г. Вследствие на проверката, чрез обход и оглед на малка язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията е установено, че водният откос в горната си част е обрасъл с храстовидна растителност и е невъзможен обход и оглед, т. е. че не е изпълнено от собственика на язовира предписанието ,дадено в констативен протокол 07-02-16/10.03.2021 г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, а именно „Да се премахне храстовидната растителност по водния откос“, със срок за изпълнение 31.08.2021 г.

В срока по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) е постъпило писмено възражение № 85-02499(1)/01.12.2021 г. от Т. Д. П. - кмет на общината, което разгледано по същество е неоснователно, тъй като, съгласно чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, собственикът на язовирната стена и съоръженията към нея е длъжен да изпълнява предписанията на ДАМТН, независимо от договорните взаимоотношения с трети страни. С което приема наказващият орган, че с така описаното в акта деяние на 01.09.2021 г. Община Пазарджик е осъществила фактическия състав на нарушение на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите, който задължава собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях, да изпълняват предписанията по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите. Извършеното не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

На основание чл. 83 от ЗАНН, във връзка с чл. 201, ал.12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е наложена на Община Пазарджик, ЕИК/БУЛСТАТ 000351736, със седалище и адрес на управление гр.

Пазарджик, бул. „Б.“ № 2, представлявана от Т. Д. П.- кмет на общината, административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 1000 лева (хиляда лева), за неизпълнение на задължение по чл. 190а, ал. 2, във връзка с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите.

Видно от АУАН №07-041/16.11.2021г. ,покана за съставяне на АУАН и разписка за връчването му, процесният АУАН №07-041/16.11.2021г е връчен на 24.11.2021г. на упълномощено лице Петър Иванов Петров, на длъжност зам.кмет в Община Пазарджик.Отбелязано, че в законоустановения срок ще се подаде подробно и мотивирано възражение, каквото е депозирано от жалбоподателя до наказващия орган с изх.№17-0046001/29.11.2021г. на Община Пазарджик.

Видно от Констативен протокол № 07-02- 16/10.03.2021 г. на Главна Дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, по т.V.2 е дадено предписание на собственика на язовир „Тополи дол“ – Община Пазарджик, а именно :Да се премахне храстовидната растителност по водния откос, в срок до 31.08.2021 г.

2

Видно от Констативен протокол № 07-02-81/23.09.2021 г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и документация за експлоатацията , същият се отнася до извършена проверка на техническото и експлоатационното състояние на язовир „Тополи дол“, като по т.IV е установено неизпълнено предписание на ГД НЯСС по Констативен протокол № 07-02- 16/10.03.2021 г. на Главна Дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, а именно :Да се премахне храстовидната растителност по водния откос,до 31.08.2021 г.

По т.I I , част от фактическите констатации са , че „водният откос е земен, защитен с каменна броня, обрасъл в горната си част с храстовидна растителност и е невъзможен за обход и оглед“.

Констативен протокол № 07-02-81/23.09.2021 е подписан включително и от Петкана Атанасова Бекярова, кмет на с.Тополи дол, като представител на собственика.

Разпитаният по делото свидетел и актосъставител К.С. потвърди констатациите по АУАН.Посочи, че на 23.09.2021г. е била извършена проверка и се констатирало неизпълнение на дадено предписание за почистване храстовидната растителност на язовир „Тополи дол“.На проверката е присъствала и кметицата на с.Тополи дол.

От фактическа страна няма спор между страните, а се установява и от относимите документи - Заверени копия от Допълнителни споразумения изх.

№301/ 11.05.2021г., рег.№677/ 11.11.2020г. и рег.№343/ 09.03.2015г.; Заверено копие от Констативен протокол за приемане и предаване на обект на концесия на община Пазарджик - 01.06.2021г.; Заверено копие от Договор за концесия № 49/28.01.2005г.; Заверено копие от Решение № 81/28.04.2021г„ взето с Протокол № 4 - Общински съвет - Пазарджик; Заверено копие от Акт за публична общинска собственост № 1 /30.10.2001 г„ ведно със скица№К00864/03.02.2003г., че към инкриминираната дата концесионер на язовир 4Тополи дол“ е било дружеството „ Фиш – 55“ ЕООД.Съобразно чл.10ал.4 от Договора за концесия, концесионерът е поел задължението включително „да почисти растителността на откосите“ /л.33 от делото/.

От фактическа страна , Съдът намира за доказана възприетата от наказващия орган фактическа обстановка, включително не е изпълнено задължителното предписание, дадено в констативен протокол № 07-0216/10.03.2021 г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, а именно „Да се премахне храстовидната растителност по водния откос, със срок до 31.08.2021 г.“Показанията на св.С. кореспондират с установеното в

Констативен протокол № 07-0216/10.03.2021г., а и не се оспорва от жалбоподателя, че към 23.09.2021г. водният откос е …. обрасъл в горната си част с храстовидна растителност и е невъзможен за обход и оглед“.

При така възприетите фактически обстоятелства, Съдът от правна страна приема следното :

Производството е по реда на чл.58д и следв. от ЗАНН. Жалбата е процесуално допустима,тъй като е подадена от легитимирано лице в срока 3 по чл.59 ал.2 ЗАНН .По същество Съдът намира жалбата за неоснователна.

Съображенията за този извод са следните:

Съдът на първо място не открива допуснати съществени процесуални нарушения в производството по съставяне и издаване на процесните АУАН и НП, включително твърдените от жалбоподателя.

Същите са издадени от компетентни органи, в кръга на правомощията им, които обстоятелства не са спорни.

Съдът счита, че в достатъчна степен са посочени датата, мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.Както в АУАН, така и в НП е посочена датата на нарушението – 01.09.2021г. , което е първият ден след 31.08.2021г. – крайният срок за изпълнение на предписанието.Няма съмнение, че водният откос се намира в горната част на язовир „Тополи дол“.Подробно са описани обстоятелствата по констатацицинте с двата констативни протокола - Констативен протокол № 07-02- 16/10.03.2021 г. и Констативен протокол № 07-02-81/23.09.2021 г.

Не може да се сподели доводът за нарушение на чл.34ал.1 ЗАНН.

Нарушението се изразява в неизпълнение на дадено задължително предписание, като началото на това нарушение е 01.09.2021г, след изтичане на срока за изпълнението му, а не датата на която е дадено – 10.03.2021г.

.АУАН №07-041 е съставен на 16.11.2021г. , т.е в тримесечния срок по чл.34ал.1 ЗАНН, съответно в едногодишния срок от извършване на нарушението.

Правилно като нарушена е посочена нормата на чл. 190а, ал. 2, във връзка с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите. Същата предвижда задължение на собствениците на язовирни стени и съоръжения да изпълняват дадените им предписания по чл.190аал.1т.3 ЗВ.Правилно наказващият орган, съобразно чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е наложил на Община Пазарджик имуществена санкция, която е в минимален размер на 1000 лева .

Съдът не споделя и аргумента на жалбоподателя в смисъл, че отговорността за констатираното нарушение следва да се носи от концесионера „Фиш -55“ ЕООД, който е поел задължение за поддръжка , а не от собственика – Община Пазарджик.

Съобразно чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, именно собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват указанията, дадени по реда на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, а съобразно разпоредбата на чл. 190а, ал. 4 от ЗВ собствениците, на които са дадени предписания, уведомяват писмено председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор за изпълнението им в определения за това срок. Ясно е посочено задълженото 4 лице ,като законодателят не е предвидил, въпреки възможността нормата на чл. 20, ал. 5 от ЗВ, отговорността за неизпълнение на предписание да се носи от концесионера,а не от собственика на язовира.

В този смисъл е и съдебната практика, като например Решение № 92/29.04.2022г. Административен съд Шумен, к.н.а.х.д.№ 63/2022г.:

„Предвидената възможност за възлагане стопанисването, поддръжката и експлоатацията на язовирите чрез предоставянето им под наем или на концесия, респективно с концесионния договор се възлагат дейностите по управление и поддържане на съоръженията съгласно изискванията на наредбата по чл. 141, ал. 2 ЗВ, не променя субекта на отговорност по чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите за допуснато нарушение на задължение, произтичащо от чл. 190а, ал. 2 от ЗВ“.

Случаят не може да бъде преценен и като маловажен, по смисъла на чл.28 ЗАНН. Неизпълнението на даденото предписание води до възпрепятстване направата на оглед и установяване на техническото състояние на откоса, което обстоятелство има пряко отношение към възможността за контрол на техническото състояние на язовирната стена и съоръженията към нея.А тяхното техническо състояние е със значителна обществена значимост, предвид мащабите на съоръжението и опасностите от неконтролирано изтичане на големи количества вода.Общоизвестен факт са станалите през последните години в страната наводнения с трагични последици, част от причините за които свързани с поддръжката на язовирните стени и съоръжения.

Предвид изложеното Съдът намира, че атакуваното наказателно постановление ще следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от делото, Съдът счита за основателна претенцията на процесуалния представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д ал. 4 от ЗАНН.

Пред въззивната инстанция наказващият орган е представляван от юрисконсулт, който е представил писмено становище и направил своевременно искане за присъждане на разноски. Възнаграждението следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната 5 помощ, съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно с вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, според чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ се предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание по същество, с разпит на един свидетел, като същото не е с голяма правна и фактическа сложност, поради което следва да се присъди минималния размер на юрисконсултско възнаграждение, а именно 80 лева, който ще отговоря на осъщественото процесуално представителство.