Решение № 138 от 27.05.2021, Районен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Разград , 27.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ при участието на секретаря ПЕНКА В. ТОЦЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно наказателно дело № 20213330200006 по описа за 2021 година

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от “КМК БИЛД” ЕООД гр. Айтос против наказателно постановление № 17-000710 от 30.11.2020г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ във вр. с чл.63, ал.1 от КТ, на обжалващото дружество на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв. Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като се излагат доводи за незаконосъобразност и се твърди че нарушението, визирано в НП не е извършено.

В съдебното заседание повереникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Представителят на наказващия орган изразява становище за неоснователност на жалбата и се моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.10.2020г. около 09,50 часа служители на Д"ИТ" осъществили проверка по работни места за спазване на трудовото законодателство в обект „Социални жилища за настаняване на малцинствени социално слаби групи в УПИ VIII, кв. 805 по плана на гр. Разград, ПИ с идентификатор *** по ККР на гр. Разград“ намиращ се в гр. Разград, ж.к. Орел, околовръстен път, изграждан чрез наети лица от “КМК БИЛД” ЕООД. Контролните органи 1 установили, че на посочената дата, по време на проверката, в проверявания обект трудова дейност като работник в строителството осъществява лицето В.Н.Р.. Последният декларирал пред проверяващите, че работи в обекта в условията на трудово правоотношение с работно време от 08.00ч. до 17.00ч. и срещу договорено трудово възнаграждение от 500 лв седмично. Впоследствие на 30.10.2020г. била извършена и проверка по документи в офиса на Д “ИТ” Разград и била представена документация по осъществяване на трудовите правоотношения с наетите в дружеството лица, като бил представен и Трудов договор №79/05.10.2020г., сключен между “КМК БИЛД” ЕООД и В.Н.Р., в който било договорено извършване на работа от лицето на длъжност „кофражист“ в условията на пълно работно време /8 часа/ и договорено месечно трудово възнаграждение в размер на 610лв. При документалната проверка била представена и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от която е видно, че на 06.10.2020г. първоначално е изпратено уведомление за сключения трудов договор в ТД на НАП, което било отхвърлено поради некоректно попълнени данни и е изпратено второ уведомление от същата дата за сключения Трудов договор №79/05.10.2020г., което е регистрирано в ТД на НАП на 06.10.2020г. в 19:17:06 часа /л.26 от делото/. Така се установило, че всъщност уведомлението за трудовия договор е било регистрирано на датата на проверката по работни места /06.10.2020г./, но в доста по-късен час - 19:17:06ч.. Това означавало, че на същата дата по време на проверката по работни места, извършена около 09.50 часа В.Н.Р. е допуснат до работа в обекта без да му е връчено копие от уведомлението за регистриране на сключения с него трудов договор, заверено от ТД на НАП. Проверяващите приели, че така е нарушен чл.63, ал.2 от КТ и на работодателя бил съставен акт за административно нарушение № 17-000710/ 30.11.2020г., съставен от гл. инспектор при Д “ИТ” – Разград. Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ във вр. с чл.63, ал.1 от КТ на жалбоподателя, в качеството му на работодател е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз снова на представените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа на показанията на разпитаната в хода на съдебно производство свидетелка - актосъставителя А.

М., която потвърждава обстоятелствата по акта. В момента на проверката работникът В. Р. работел- извършвал работа характерна за строителна дейност. Разпитани са и свидетелите Г. М. /упълномощено лице в дружеството жалбоподател/ и Д. Д. /охранител в обекта/, които сочат, че договорите още не били подписани от управителя на дружеството /т.е. към момента на проверката по работни места не бил сключен трудов договор/, работникът още не бил почнал работа, а бил там да му се разясни начина на работа. В това всъщност се състои и защитната теза на обжалващата страна – да се изтъкне, че ако изобщо има нарушение, то е друго /липса на трудов договор/, а не нарушението за което е наложена санкция. Съдът не приема тази теза и не кредитира показанията на свидетелите М. и Д., които са на работа в проверяваното дружество и показанията им в тази връзка са заинтересовани. Съдът намира за логични и в този смисъл явно достоверни показанията на 2 актосъставителя на фона на всички данни по делото и съдът се опира основно на тези показания. При това съдът приема, че към момента на проверката по работни места с лицето В. Р. е бил сключен трудов договор – това посочил той самия в попълнената от него декларация /л.24 от делото/, макар и договорът да не е представен на проверяващите тогава, а впоследствие на документалната проверка. В самия трудов договор е посочено, че работникът постъпил на работа на 05.10.2020г. /удостоверено с подписа му/ и очевидно е постъпил, тъй като на следващия ден е установен като работещ в обекта. Всички тези данни затвърждават извода, че трудовият договор също е подписан и от двете страни именно на посочената в него дата – 05.10.2020г. С оглед на това е явно, че към момента на проверката на 06.10.2020г. трудов договор бил подписан с наетото лице, но към същия момент нямало справка от НАП. При това съдът намира, че действително такъв трудов договор е бил наличен към момента на проверката по работни места и не приема доводите на защитата на обжалващата страна, че такъв договор към този момент изобщо липсвал /с оглед относимостта на друг наказателен състав/. Съдът приема за доказано, че към момента на проверката В. Р. е работил в обекта /осъществявал трудова дейност/, като кофражист – това е възприето от проверяващите. С него очевидно е бил подписан трудов договор, но не му е връчено копие от уведомлението за регистриране на този договор, заверено от ТД на НАП, тъй като справката за това уведомление е била генерирана по – късно, след началото на проверката /на същата дата/ от компетентния орган, което се установява от приложената разпечатка. При това съдът намира за несъмнено, че работникът е допуснат да осъществява трудова дейност в предприятието, без да му се предостави копие от заверено уведомление, поради което и намира фактическата обстановка изложена в акта и НП за напълно доказана.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното: Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на съдебен контрол жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидена от закона, наказателното постановление се явява законосъобразно от формална страна. Не са налице допуснати нарушения в административнонаказателната процедура. Конкретно съдът намира, че е налице пълна яснота относно датата на нарушението – отразена е датата на която работникът е установен като извършващ работа /06.10.2020г./, без към този момент да му е връчено уведомление за регистриране на сключения трудов договор. Друга конкретизация в случая не е необходима. Съдът намира, че санкционираното дружество е осъществило вмененото му нарушение. С издаденото НП е ангажирана наказателната отговорност на жалбоподателя, в качеството му на работодател, за осъществено нарушение на чл. 63,ал.2 от КТ, във вр. с чл.63, ал.1 от КТ, на основание чл.414, ал.3 от КТ - за това, че на 06.10.2020г. В.Н.Р. е осъществявал трудова дейност в предприятието на работодателя без последният да му е предоставил копие от уведомлението за регистриране на сключения с него трудов договор, заверено от ТД на НАП. Разпоредбата на чл.1, ал.2 от Кодекса сочи, че отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само, като трудови 3 правоотношения. Тези провоотношения според императивната норма на чл.62, ал.1 от Кодекса следва да бъдат уредени в писмена форма – чрез сключване на трудов договор, като изпълнението на горното задължение е вменено в тежест на съответния работодател. Освен това обаче, преди съответният работник да бъде допуснат на работа, работодателят е длъжен да му предостави екземпляр от трудовия договор и копие от уведомлението за регистрацията на този трудов договор, заверено от ТД на НАП. Работникът/служителят не може да бъде допускан до работа без работодателят да е изпълнил някое от тези си задължения.

Работодателят обаче е допуснал В.Р. до работа без да му предостави всички изискуеми документи - при всички случаи не му е предоставил копие от изискуемото уведомление за регистрация на трудов договор, съответно заверено, защото такова уведомление, не е било налично към момента на проверката в обекта, а към този момент работника вече е осъществявал трудовата си функция. Деянието е осъществено с допускане на лицето да осъществява трудова функция, без да са му предоставени всички изискуеми документи, както изисква разпоредбата на чл. 63, ал.2 от КТ. По тези съображения правилно е прието от административнонаказващия орган, че жалбоподателят е нарушил чл. 63, ал.2 вр. от КТ във вр. с чл.63, ал.1 от КТ. Обстоятелството, че в хода на проверката, но вече след допускане на работника/служителя до работа, трудовият договор е регистриран и уведомление било издадено, не променя извода по същество за съставомерност на деянието. В този смисъл съдът не намира за необходимо да коментира цитираната от обжалващата страна практика, защото в настоящия процес се установява именно изложената в НП фактическа обстановка.

С оглед разпоредбата на чл. 415в, ал.2 от КТ нарушенията на чл. 63, ал.2 от КТ не могат да са маловажни. Ето защо и законосъобразно отговорността на жалбоподателя е ангажирана по реда на чл. 414, ал.3 от КТ. Не може да се поставя въпрос за маловажност по чл.28 от ЗАНН, както се претендира в жалбата- самото нарушение разкрива сериозна тежест по своя характер и преценки за маловажност в случая са неприложими. На обжалващото дружество е наложена санкция в размер равен на минималния и не може да се поставя въпрос за намаляването й. Поради всичко изложено НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-000710 от 30.11.2020г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ във вр. с чл.63, ал.1 от КТ, на обжалващото дружество “КМК БИЛД” ЕООД гр. Айтос на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

5