Решение № 765 от 21.07.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 765 гр. Бургас, 21.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20222100500874 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е пред настоящата съдебна инстанция по повод въззивната жалба, подадена от ИВ. ГР. ИВ., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., кв. Д.Е., ул. „О.“ № *, подадена чрез адв. Радостин Станчев против решение № 733 от 19.04.2022 г. постановено по гр. д.

№ 3648/2021г. на Районен съд – Бургас , с което е осъден на основание чл. 30 от СК да заплати на б.ата си с. - ищцата М. Й. ИВ., ЕГН: **********,с адрес: гр. Б., кв. Д.Е., ул. „З.З.“ № ***, ет. * ап. * сумата от 5000 лв., представляваща част от претендираното от нея вземане в размер на 23 500 лв., явяващо се половината от стойността на дяловото му участие в общ размер от 47 000 лв. в „ДАГА ИВАН ИВАНОВ ЕООД, ЕИК: 201109798, придобито с принос на ищцата по време на брака им, прекратен с решение № 1164 от 28.05.2020г. по гр.д. № 10258/2019г. по описа на БРС и сумата от 1680 лв., представляващи направени от ищцата разноски в първата инстанция.

В жалбата се изразява несъгласие с първоинстанционното решение, с твърдение, че същото е незаконосъобразно, необосновано, като постановено в противоречие на събраните по делото доказателства, включително и доклада на съда по чл. 146 от ГПК. Сочи, че неправилно, в противоречие със счетоводните стандарти, районния съд е приравнил статута на юридическото лице с това на физическото лице, прилагайки по аналогия текста на чл. 92 от ЗС и към активите на търговското дружество. Излага съображения, че обичайните грижи за дома и домакинството, положени от ищцата не са основание за претендиране на дял от личното му имущество, тъй като това е изключение от принципа и неговото упражняване 1 предполага основания в повече от обичайните отношения в семейството. Сочи, че ищцата няма каквото да е участие и принос в упражняваната от него дейност по добив и продажба на дърва, тъй като ответникът се е занимавал с нея далеч преди регистрацията на ТД през 2010г., още повече, че от данните по делото е установено, че от 2008г. ищцата е била заета на постоянна работа по трудов договор, поради което няма как обективно да е на две места едновременно. Навеждат се и доводи и, че съдът неправилно е определил размер на активите на дружеството към момента на предявяване на иска. Сочи, че за определяне на стойността на дела на съдружник в ООД следва от активите по счетоводен баланс, включващ стойност на ДМА да се извади тази част от пасива, представляващи задължения на дружеството. Така в случая според заключението на вещото лице стойността на дяловото участие на ответника е 1790 лв.,като дружеството има задължения в размер на 84 744.37 лв., а отразените в счетоводния баланс са 29 708 лв., т.е. налице е разлика с отрицателен знак 55 036 лв. Предвид това въззивникът счита за ирелевантно заключението по извършената съдебно-оценъчна експертиза относно пазарната стойност на извършените върху двора подобрения, по съображения, че те не са осчетоводени, т.е. не са придобити със средства на дружеството и не са негов актив. В подкрепа на доводите си цитира съдебна практика.

Счита, че в най-добрия случай доколкото ищцата претендира половината от дяловото участие на ответника, за такова следва да се приеме сумата от 895лв. /половината от активите от 1790 лв./. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което иска са бъде отхвърлен. Претендира присъждане на разноските по делото. Не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата – ищца М. Й. ИВ., чрез упълномощените си по делото процесуални представители адв. Мима Кънева и адв. Петко Маринчев е представила писмен отговор, в които е оспорила изцяло наведените във въззивната жалбата оплаквания. Счита, че са доказани предпоставките за уважаване на иска по чл. 30 от СК, поради което правилно съдът го е уважил в съответствие с материалния и процесуалния закон. Сочи, че е доказано, че страните са б.и съпрузи, чийто брак е прекратена на 28.05.2020г., както и регистрацията на ответника през 2001г. като ЕТ, независимо, че до 2007г. същият е бил зает по трудов договор. Счита, че още от този момент страните са започнали да се занимават с продажба на дърва за огрев, като базата им се е намирала в семейното им жилище в кв. Д.Е. на гр. Бургас, а впоследствие същата е изместена в края на квартала. Излага, че през 2010г. ответникът регистрира ЕООД, на чието име се закупува незастроен недвижим имот с площ от 1193 кв.м. за сумата от 16000лв. Сочи, че е доказано, че с.та е теглила потребителски кредит, от който са предоставени средствата за закупуване на посочения поземлен имот, тъй като доходите на ответника не са били достатъчни за това.

Излага възражения за неоснователност на доводите в жалбата за липса на участие на ответницата в семейния бизнес, поради ангажираността й по постоянен трудов договор от 2008г. Позовава на показанията на разпитаните по делото свидетели, които установяват, че във всеки свободен момент ищцата е работила за семейния бизнес, които дейности са подробно описани в отговора на жалбата. Досежно възраженията в жалбата за размера на активите на дружеството, въззиваемата навежда съображения, че не всички стопански 2 операции са отразени в счетоводството на дружеството, поради което в случая е приложимо правилото на чл. 55, ал. 2 от ТЗ. Излага доводи, че всеки актив, който отговаря на условията да бъде ДМА следва да се заприходи, като първоначалното му остойностяване е стойността на придобиването му, а при липса на такива данни – по „справедлива стойност“, която в случая е дадена в експертизата на вещото лице М.. По подробно изложените в жалбата съображения моли за потвърждаването на решението и присъждане на разноските във въззивното производство. Не са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание всяка от страните чрез процесуалния си представител поддържа съответно жалбата си и писмения си отговор и моли съдът да постанови решение съобразно изложените от тях искания.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционното производство пред РС- Бургас е образувано на 27.05.2021г. по предявен от ищцата М.И. иск по чл. 30, ал. 1 от СК за осъждане на ответника- нейн б. с.

И.И. да й заплати сумата от 5000 лв., представляваща част от претендираното от нея вземане в размер на 23 500 лв., представляващо половината от стойността на дяловото му участие в общ размер от 47 000 лв. в „ДАГА ИВАН ИВАНОВ“ ЕООД, ЕИК: 201109798, придобито с принос на ищцата по време на брака им, прекратен с решение № 1164 от 28.05.2020г. по гр.д. № 10258/2019г. по описа на БРС.

В исковата молба се твърди, че страните са б.и съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в законна сила на 28.05.2020г. съдебно решение по горепосоченото гр.д. № 10258/2019г. по описа на БРС. Сочи се, че в началото на 2010г. по време на брака им страните са решили да закупят недвижим имот, в който да преместят развиваната от тях дейност – търговия с дърва за огрев. Ищцата заявява, че със ответника намерили имот – дворно място в кв. Д.Е., гр. Бургас, подробно описано в исковата молба, с цена 16 000 лв., по-голямата част, от която щели да заплатят от спестяванията си, а за остатъка от 4000 лв. ищцата изтеглила кредит, тъй като тогава тя работела по трудов договор. Твърди се, че след правна консултация съпрузите взели решение имотът да се закупи на еднолично дружество, което да се регистрира на името на единия от тях – ответника, като така на 08.04.2010г. за целта било регистрирано „ДАГА-ИВАН ИВАНОВ“ ЕООД. Заявява, че впоследствие на 14.04.2010г. избрания от тях недвижим имот бил закупен на името на горепосоченото дружество, като след това започнали благоустрояването му. Сочи, че за целта бил насипан насип за подравняването му и били направени основи по границите му, а бащата на ищцата изградил с личен труд масивна ограда около целия терен с входна врата и метален плъзгащ портал за товарни автомобили, като вложените за нея материали били закупени от двамата съпрузи. Твърди, че също през 2010г. била бетонирана половината част от парцела с лични спестявания на страните, а през 2011г. била построена масивна сграда –офис с площ от 50 кв.м., които дейности били извършени отново с лични средства на страните. Сочи, че впоследствие през 2012г. в имота било построено хале с площ от 60 кв.м., през 2017г. бил поставен голям метален кантар, излят с бетонов фундамент отдолу и страните закупили 3 машина за рязане на дърва на стойност 10 000 лв. Заявява, че поетапно парцелът бил изцяло бетониран до 2019г., като всичко изброено е финансирано с техни лични спестявания.

Ищцата твърди, че е участвала с личен труд, средства и с грижи за децата и работата в домакинството в придобиването на всички дълготрайни материални активи на дружеството, като извън трудовата си заетост по трудово правоотношение при смени два дни по 12 часа и два дни почивка, половината от почивките си е прекарвала в базата, в която е извършвала различни дейности /описани в исковата молба/, свързани с дейността на фирмата на с. си, в т.ч. и счетоводна дейност, без да е получава възнаграждение за тях. Освен това, ищцата заявява, че към 2010г. децата на страните са били на 16г. и 11г. и тя основно е полагала грижи в домакинството, помагала е в подготовката им за училище. С оглед горните съображения ищцата претендира присъждане на половината от стойността на дяловото участие на б.ия си с. от горепосоченото дружество, което счита, че е в размер на 47 000 лв., като претенцията възлиза в размер на сумата от 5000 лв., предявена като частичен иск от общата й претенция от 23 500 лв.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който е оспорил исковете, с възражения, че ищцата никога не е участвала в упражняваната от него дейност, свързана с добив и продажба на дърва. Заявява, че тази дейност е била извършвана изцяло от него в качеството му на ЕТ, считано от 2001г. до регистрирането през 2010г. на горепосоченото ТД, на което е била прехвърлена цялата тази дейност, която ответникът продължил да упражнява чрез ТД. Сочи, че средствата в размер на 16 000 лв., с които е закупен поземления имот от 1193 кв.м., както и с които са закупени машините за рязане, техника и превозни средства са били изцяло придобити от дейността му на ЕТ. Заявява, че също със средства, реализирани от търговията с дърва и извършил подравняване на мястото, направата на ограда и всички подобрения в имота. Възразява ищцата да е участвала под каквато и да е форма в търговската му дейност, в т.ч. и извършване на твърдяното от нея водене на счетоводството, като не оспорва грижите, които е полагала за децата им и за домакинството. По същество оспорва наличието на принос от страна на ищцата в придобиване на активите на дружеството и в участие в дейността му, като счита, че полаганите от нея грижи за семейството не са основание за претендиране от нея на дял от имуществото на дружеството.

С обжалваното съдебно решение, районният съд е уважил предявения иск до претендирания частичен размер от 5000 лв. от общото вземане в размер на 23 500 лв. Счел е, че по делото е доказано, че ищцата чрез личен труд, средства и грижи за децата и домакинството има еднакъв принос с ответник в дейността на дружеството и в придобиване на недвижимия имот, служещ за база на дружеството, както и в извършените в него подобрения и изградени постройки. Направен е извод, че оградата, порталът и изравняването на терена са подобрения в имота, собственост на дружеството, а по отношение на сградата е прието, че същата по силата на приращението също се счита негова собственост. Затова при определяне на стойността на дяловото участие на ответника в търговското дружество съдът е включил в активите и направените в закупения терен 4 подобрения и изградена сграда, тъй като е приел, че същите представляват ДМА, независимо, че тези не са били заприходени в баланса на дружеството. За паричната им оценка съдът е съобразил извършената по делото оценъчна експертиза. Предвид това в обжалваното решение е прието, че тя има правото на половината от дяловото участие на ответника в процесното дружество, възлизащо на стойност 60 057.13 лв., а именно на сумата от 30 028.57 лв., отчитайки, че цялото претендирано от нея вземане е в по-малък размер 23 500 лв.