Решение № 327 от 25.07.2022, Районен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. Ловеч, 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА

АТАНАСОВА при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА

Гражданско дело № 20214310100991 по описа за 2021 година

Обективно субективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.124, ал.1 от ГПК.

Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от Д. СТ. Д. от гр.Ловеч, действащ чрез пълномощника си адв.К. от АК-гр.Ловеч против Ст. Р. Р. и Хр. Р. Р., двамата от същия град, в която изтъква, че на 17.07.2012 год. с договор за дарение, обективиран в нотариален акт №20, том 3, нот. дело №213/2012 год. на Нотариус с peг.№173 ******, придобил следния недвижим имот :

- НОВООБРАЗУВАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален номер *** по плана на новообразуваните имоти на местността „Полето-Лагера", находящ се в землището на гр.Ловеч, код по ЕКАТТЕ 4395, одобрен със Заповед №379 от 30.06.2008 год. на Областния управител на Област Ловеч, с площ 257 кв.м., с начин на трайно ползване - нива, вид на територията - за селско стопанство, десета категория, при граници и съседи на имота : имот № *** - полски път на Община Ловеч, имот №*** - нива на ****** Р., имот №*** - нива на ****** Д., имот №*** - нива на ******.

Твърди, че не може да ползвам собствения си имот, тъй като собственикът на съседният имот №*** - ****** Р., б.ж. на гр.Ловеч и след неговата смърт неговия наследник Хр. Р. Р., ползва освен собственият си имот и неговия имот от 257 кв.м.

През 2017 год. сезирал Кмета на Община Ловеч, като била издадена Заповед №700/19.05.2017 год., с която било наредено да се изземе от ****** Р., б.ж. на гр.Ловеч, неговия имот от 257 кв.м., тъй като той е ползвател без правно основание, а към настоящия момент неговия син Ст. Р. Р. е ползвател без правно основание.

С протокол от 28.09.2018 год. на комисия, назначена от Кмета на Община Ловеч било извършено изземването на имота, било извършено трасиране и били забити колчета. Няколко дни след изземването на имота той махнал колчетата и отново започнал да ползва неговия имот, а към настоящия момент неговите наследници.

Пояснява, че искът по чл.108 от ЗС е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик и е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки :

1.Ищецът да е собственик на имота, предмет на иска.

2.Имотът да се намира във владение или държание на ответника към датата на предявяване на иска.

3.Ответникът да владее или държи имота без основание.

Счита, че са налице и трите предпоставки за уважаване на иска.

1

Поради изложеното по-горе за ищеца е налице правен интерес да предяви настоящия иск със следния петитум : Моли да бъдат призовани на съд и след като приеме, че искът му е процесуално допустим, основателен и доказан, да постанови решение с което да признае за установено по отношение на ответника Ст. Р. Р., че той ищецът по силата на нотариален акт №20, том 3, нот. дело №213/2012 год. на Нотариус с peг.№173 ******, е собственик на процесния имот от 257 кв.м, ползван от него без правно основание и да го осъдите да му отстъпи собствеността и да предаде владението на имота от 257 кв.м., а по отношение на втория ответник Хр. Р. Р. да признае за установено на основание чл.124 от ГПК, че той /ищеца/ е собственик на имота от 257 кв.м.

Моли съда да му присъди и направените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците, в който заявяват, че процесният имот, предмет на исковата претенция на Д.Д. притежават по давностно владение и наследство от ****** Р., който е техен баща. Наследодателят им е починал на 31.10.2018 год., като до смъртта му имотът се владеел от него и тяхната майка ******. Впоследствие след смъртта на баща им, имотът като наследствен продължили да владеят те, заедно с майка им, като поясняват, че никога владението върху процесният имот не е прекъсвано по установения от закона ред нито от тях, нито от родителите им. Баща им притежава имота по силата на удостоверение №5/12.11.1987 год. на Председателя на ОНС-гр.Ловеч, от който момент е започнал владението му, което удостоверение прилагат като доказателство с отговора на исковата молба.

Уточняват, че процесните 257 кв.м. са част от предоставените на баща им 0.8 дка от нива в м.“Полето“ в землището на гр.Ловеч, при граници : път, ******. Още през 1987 год. баща им огражда предоставеният му за ползване имот по начин, по който е ограден и към настоящият момент. Твърдят, че в имота имат трайни насаждения и постройки за отглеждане на животни, като върху процесните 257 кв.м. попада изградена от тях щерна, която винаги са владеели.

Едва при изработване на плана на новообразуваните имоти узнали, че процесният имот подлежи на възстановяване на лицата ******, който план на новообразувани имота е приет със Заповед №379/30.06.2008 год. на Областен управител-гр.Ловеч. При разговор с цитираните по-горе лица, те заявили, че няма да прекъсват, нито да оспорват владението върху имота, който могат да продължат спокойно да владеят, защото имотът е с малка квадратура и те не проявяват интерес към него.

Затова ответниците твърдят, че считано от 30.06.2008 год. до настоящият момент са владели процесният имот постоянно, явно, непрекъснато, спокойно и със съзнанието на собственици, поради което и правят възражение в настоящият исков процес, че са собственици на имота по силата на давностно владение, което е продължило повече от 10 години до датата на завеждане на исковата молба в съда. Демонстрирали са владението си пред собствениците на процесният реституиран имот и никой от тях не им го е оспорвал. По тези и други подробно изложени съображения молят съда да отхвърли исковите претенции, ведно с всички законни последици и да им присъди направените по делото разноски.

В отговора на ИМ ответниците твърдят, че цитираната в Протокола Заповед №700/19.05.2017 год. представлява нищожен административен ред, поради което и на основание чл.17, ал. 2 от ГПК, по реда на косвения съдебен контрол, молят съда да я обяви за нищожна ведно с всички произтичащи от това последици, а в условие на евентуалност за незаконосъобразна. Мотивите им да твърдят, че тази Заповед е порочен съдебен акт са следните : Видно от съдържанието на приложения Протокол процесната Заповед е издадена от Кмета на Община Ловеч по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ, Заповедта е издадена по искане на ищеца Д.Д., който не е собственик с възстановена по реда на ЗСПЗЗ земеделска земя, нито е ползвател на такъв имот. Той е придобил имота по силата на деривативен способ - сделка - дарение на недвижим имот, поради което единствено възможният му начин за защита е исков процес, а не административен за изземване на земеделски имоти, тъй като по този ред е регламентирано за лица на които е възстановена собствеността по реда на ЗСПЗЗ, в този смисъл е и практиката на съдилищата. Заповед по чл.34 от ЗСПЗЗ, може да бъде издадена само при наличие на трите кумулативно предвидени в Закона предпоставки от една страна наличие на собственост ползване на имота по ЗСПЗЗ, а от друга ползване на имота от трето лице, което да ползва същия без правно основание. В случая твърдят, че Д.Д. не е лице с установено правно основание за собственост, поради което и Кметът на Община Ловеч не е бил легитимиран да издаде процесната Заповед, счита, че той е злоупотребил с властта си, като я е издал и допуснал груби нарушения на ЗСПЗЗ регламентиращ императивно предпоставките за издаване на Заповед по смисъла на чл.34 от ЗСПЗЗ.

2

В хода на процеса ищецът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв.К., която от името на доверителя си поддържа иска и го намира основателен и доказан. Позовава се на събраните по делото доказателства, от които е видно, че бащата на ответниците е с предоставено право на ползване на земя от 800 кв.м. в м.“Полето-Лагера“ по силата на Постановление №26 на МС и Решение №17/27.10.1987 год. на ОНСгр.Ловеч. Съгласно Параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ предоставено право на ползване върху земеделски земи въз основа на актове на президиума на НС, на Държавния съвет, на МС, се прекратява. С Параграф 4а, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е предоставена възможност на бившите ползватели, които са построили сграда до 01.03.1991 год. да придобият собствеността на земята, ако заплатят цената на собственика чрез Общината в определените за това срокове. Според Параграф 4з, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ гражданите, чието право на ползване се превръща в право на собственост, съгласно параграф 4а, ал.1 придобиват собствеността на земята до 600 кв.м., поради което извежда извода, че ответниците са наясно относно правата, които имат по отношение на предоставения им за ползване имот, т.е. че не са собственици на същия, а ползватели и именно затова са поискали придобиване на собствеността върху допустимата според закона площ. По отношение на придобивната дансост счита, че за да започне на тече такава владението трябва да не е опорочено. В настоящият случай заявява, че ответника не разполага с титул за собственост, осъществява владение на имота, т.е. владението е неправомерно и следователно ответниците не могат да черпят права от неправомерното си действие. Нямало доказателства по делото от кой момент след осъществуната реституция, ответникът е извършил едностранни действия, с което е започнал да държи имота като свой, т.е. е променил е държанието на владение и е довел от тези свои действия до знанието на собствениците. Изтъква, че владението на имота не може да бъде скрито, а в настоящия случай действията, демонстриращи явното намерение на ответника за своя вещ са извършени едва след като доверителя й е поискал да реализира правомощията си да владее имота като част от правото на собственост, възникнало през 202 год. в резултат на дарението. Отбелязва също, че ответниците не са оспорили правата на неговите праводатели. Моли съдът да присъди на доверителя й направените по делото разноски.

Ответниците се представляват от адв.И. и адв.С., като и двамата молят съда да остави без уважение иска с правно основание чл.108 от ЗС като неоснователен и недоказан. Адвокат И. представя писмена защита по делото, в която от конкретиката и анализа на допуснатите и събрани по делото доказателства, заявява, че се налагат следните изводи : Текста на чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ предвижда, че по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на Кмета на Общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание и се предоставят на собствениците им. Въпросната облекчена процедура по изземване на реституираните земеделски имоти е предвидена с изменението на ЗСПЗЗ, обнародвано в ДВ, бр.98/1997 год. Видно от приложения по делото нот.акт №20/2012 год. ищецът Д.Д. е придобил процесният имот чрез дарение, а не посредством възстановяване на правото на собственост по правилата на ЗСПЗЗ. по делото твърди, че не са налице доказателства затова ищецът да е подавал заявление /декларация по чл.37б от ЗСПЗЗ и чл.69, ал.1 от ППЗСПЗЗ/ като трето на собствеността лице, което да ползва имота на някое от основанията, посочени в закона – договор за наем, договор за аренда или договор за съвместна обработка на ползваната земеделска земя. От друга страна ОСЗ води регистър на собствениците и ползвателите на земеделски земи, извадка от който не е представен по делото. По тези и други подробно изложени в писмената защита съображения моли съда да отхвърли исковата молба, като присъди на доверителите му и разноските по делото.

Адвокат С. освен, че изцяло поддържа казаното от адв.И., моли съда да се произнесе по искането, което са направили по реда на чл.17, ал.2 от ГПК и да обяви за нищожна Заповед №700/19.05.2017 год. по съображения, които подробно са изложили. По делото са събрани гласни доказателства, включително и чрез изслушване на една от наследниците на лицето, на което е възстановена собствеността на процесната нива, което подробно е заявило, че те не са имали никакви претенции да ползват имота от 257 кв.м., който не й е представлявал интерес, така че твърди, че от 2008 год. наследодателят на нейните доверители, а впоследствие и те самите са започнали явно, а не скрито, както се твърди от ищеца, спокойно и със знанието на собствениците да афишират владението си на процесната квадратура от 257 кв.м. Видно е, че те са извършили подобрения в нивата, описани в заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Никой по делото не е заявил, че доверителите й са престанали да владеят този имот, включително и след 2012 год., когато е бил придобит чрез деривативен способ от ищеца. Твърди, че няма прекъсване на давността, защото административната процедура не може да се прекъсне, с оглед общите правила на ЗЗД, които описват кога се прекъсва и кога се спира давност и най-важното 3 навежда твърдения, че няма как да бъдат квалифицирани действията по начин, по който бяха квалифицирани от ищеца. Подчертава, че законодателят квалифицира владението по два начина – добросъвестно и недобросъвестно, като в конкретният казус твърди, че процесната квадратура е придобита чрез владение повече от 10 години постоянно, явно, спокойно и непрекъснато от страна на нейните доверители и от страна на техния наследодател, които с аго управлявали със съзнанието като собственици. Претендира и за заплащане на разноските по делото.