Определение № 558 от 26.07.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 558 гр. Габрово, 26.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

ИВА ДИМОВА

Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20264200500261 по описа за 2026 година Производството е образувано по частна жалба на "П. К. Б." ЕООД против разпореждане за издаване на заповед за изпълнение против длъжника Л. Н. Н., с които е отхвърлено заявлението за вземанията за главница - 2283.58 евро: договорна лихва в размер на 1394.65 евро: мораторна лихва в размер на 735.10 евро.

Твърди се, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права.С промените в чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, обнародвани в ДВ, бр. 100 от 2019 г., законодателят предоставил правомощия на заповедния съд да преценява дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, което обаче не изключвало тълкуването за липсата на правомощие на заповедния съд досежно преценката за валидност на сделката поради нарушение на закона или добрите нрави. Поради това счита, че заповедният съд не следва да извършва преценка за валидност на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи на основание нарушение на закона или на добрите нрави. Поради това съдът по заповедното производство превишил своите правомощия и нарушил съдопроизводствените правила.

Изследването и обявявяването на неравноправна клауза не следвало да се извършва по настоящия ред.Чрез тълкуванене на нормата на чл.143 ЗЗП, 1 съдът следвало да изследва обоснована вероятност за неравноправна клауза, което не било сторено.

Заповедният съд не направил задълбочевн анализ на критериите за неравноправна клауза, тъй като същите не се съдържали в клаузите на договора за потребителски кредит.

Заповедният съд неправилно не отчел и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, тъй като неправилно е извършил именно такава преценка.

По съществото на спора, счита, че съдебният акт е направилен и следва да бъде отменен.

Твърди се, че преди сключването на процесния договор, на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляр. Ответникът декларирал, че е получил екземпляр от него, изписал е имената си и се е подписал. Изготвен е и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, който е връчен на ответника, ведно с договора за потребителски кредит, Процесният договор отговарял на всички законови императивни изисквания. В същия подробно са описаните всички параметри, като основание и размер на разбираем и достъпен език.

Уговореният годишен лихвен процент отговарял на законовите ограничения и не противоречал на добрите нрави.С оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит с посочените годишен лихвен процент и ГПР.

Според жалбоподателя, кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на годишния процент на разходите, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент. Спазена била и разпоредбата на чл, 19, ал.

4 ЗПК, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В случая страните уговорили годишния лихвен процент в индивидуалния договор, който е фиксиран за целия срок на договора, както и 2 годишен процент на разходите в законовите граници. В договора ясно е посочен процента на ГЛП и ГПР, както и точният размер на дължимите суми от длъжника. При условие, че са спазени императивните законови изисквания досежно ГПР, то няма как да се приеме, че поведението на кредитора е недобросъвестно и съответно уговорената договорна лихва да представлява неравноправна клауза. Това е така и по аргумент от чл. 145, ал. 2 от ЗЗП.

Законовата лихва се определяла в изпълнителното производство, а лихвата за забава неправилно била отхвърлена, тъй като не представлява неравноправна клауза. Кредиторът има право да попучи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане.

Предвид действителността на уговорените клаузи за договорно възнаграждение и ГПР, процесният договор бил изцяло действителен и е породил своите правни последици и за двете страни.

Иска се да бъде отменено разпореждането, постановено по ч.гр.д. № 423/2026г. по описа на Районен съд - гр. Севлиево, в частта, в която се отхвърля заявлението на „П. К. Б." ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника ни Л. Н. Н., като вместо него бъде издадена заповед за изпълнение относно обжалваните вземания за главница - 2283.58 евро; договорна лихва в размер на 1394.65 евро; мораторна лихва в размер на 735.10 евро, претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, приема следното:

Жалбата е подадена в срок от имащо право на жалба лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „П. К.“ ЕООД с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК за следните суми: Главница в размер на 2283,58евро за периода от 15.04.2024 година до 06.04.2026 година; договорна лихва в размер на 1394,65евро за периода от 15.04.2024 година до 06.04.2026 година; възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 849,27евро; възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси в размер на 1384,76 3 евро; такса за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни, начислени на 15.07.2024 година в размер на 255,65евро и мораторна лихва - лихва за забава, дължима от датата на изпадане на длъжника в забава до датата на подаване на заявлението в съда за периода от 16.08.2023 година до 20.04.2026 година в размер на 735,10евро.

Вземането произхожда от неизпълнение на договор за потребителски кредит №40018143560 от 20.06.2023 г., сключен между жалбоподателя и Л. Н.

Н..

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението изцяло, като е приел, че клаузите за заплащане на възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, са недействителни, като противоречащи на чл.10а, ал. 2 ЗПК, доколкото допълнителните услуги, за които е уговорено заплащане на възнаграждение са свързани с управление на кредита. С невключването в ГПР на възнагражденията по допълнителните услуги "Фаст" и "Флекси" е нарушена нормата на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК, като потребителят е въведен в заблуждение относно действителните разходи по кредита, а това води до нищожност на клаузите на осн. чл. 19 ал.5 от ЗПК. Нарушеното изискване за унифицирано изчисляване на ГПР води до недействителност на целия договор на осн. чл. 22 ЗПК, поради което на осн. чл. 23 ЗПК потребителят следва да върне на кредитора само чистата стойност на кредита.

Въззивният съд споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира за неоснователни наведените в частната жалба доводи за неправилност на обжалваното разпореждане.

С оглед разпоредбите на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР ЗПК, съдът приема, че в общия разход по кредита, формиращ годишния процент на разходите, следва да бъдат включени и сумите, които са пряко свързани с договора за кредит и са известни на кредитора, които потребителят трябва да заплати. В случая са договорени дължими от потребителя възнаграждения за закупени допълнителни пакети "Фаст" и "Флекси", на обща стойност 2233 евро, почти колкото е общия размер на предоставения кредит от 5000 лв.Това възнаграждение е включено в погасителния план към датата на сключване на договора, поради което е разход по кредита, пряко свързан с него, който потребителят трябва да заплати. Няма данни тази сума да е включена при определяне на годишния процент на разходите, от което следва, че посочения в 4 договора размер на ГПР не отговаря на действителния, с което е нарушена нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Нарушена е и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК,тъй като макар договорът формално да съдържа посочен ГПР, ненадвишаващ законовия максимален размер, този процент не е действителния. Макар формално закупуването на тези услуги да не е задължително условие за сключване на договора за потребителски кредит, то е търговска практика на кредитора, която цели да прикрие действителните разходи по кредита и води до заобикаляне на императивната разпоредба на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща размера на ГПР.

Предвид констатираното нарушение, договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и на основание чл. 23 ЗПК, се дължи връщане само на чистата стойност на кредита.

Тъй като заявителят е посочил, че са налице плащания по договора за кредит, но не е определен техния размер, за да се извърши прихващане с дължимата чиста стойност по кредита, заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло, както е направил и първоинстанционния съд.

На основание изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 688/21.04. 2026 г., постановено по ч.гр.д. № 423/2026 г. по описа на Районен съд - Севлиево.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5