Определение № 34858 от 25.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34858 гр. София, 25.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20261110107786 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. Д. П. срещу Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ към МВР, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване следните искове:

1) установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 12 518,28 евро (24 483,62 лв.), представляваща задължение по акт за начет № 8121р-1517/22.01.2025 г.;

2) осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 12 518,28 евро (24 483,62 лв.), представляваща получено без основание плащане по акт за начет № 8121р-1517/22.01.2025 г., ведно със законната лихва за забава от датата на плащане на задължението – 06.03.2025 г. до окончателното възстановяване на сумата;

3) осъдителни искове с правно основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 7 КРБ за осъждане на ответника да плати на ищеца обезщетение за претърпените имуществени вреди, вследствие от незаконосъобразно издадения акт за начет № 8121р-1517/22.01.2025 г., а именно: сумата от 790,73 евро, представляваща сторени от ищеца разходи за плащане на дължимия данък за продажба на гараж № 7 с идентификатор .., с цел погасяване на дълга по издадения акт за начет, ведно със законната лихва за забава от 13.03.2025 г. до окончателното плащане; сумата от 562,54 евро за платен адвокатски хонорар в хода на обезпечително производство по ч.гр.д. № 16160/2025 г. по описа на СРС, 162 с-в, образувано по повод събирането на регресните вземания на ищеца от останалите солидарни длъжници по акта за начет, задължението по който е било платено от него, както и 20,46 евро за държавна такса, ведно със законната лихва за забава от 19.03.2025 г. до окончателното плащане; 102,28 евро за адвокатски хонорар по изп. д. № 356/2025 г., ведно със законната лихва за забава от 25.04.2025 г. до окончателното плащане, както и 40 евро за държавна такса, ведно със законната лихва за забава от 30.04.2025 г. до окончателното плащане; 767,10 евро за адвокатски хонорар по гр.д. № 22696/2025 г. по описа на СРС, 43 с-в, както и 250 евро за държавна такса, ведно със законната лихва за забава от 17.04.2025 г. до окончателното плащане; 29,12 евро за нотариални такси, платени по повод сключено споразумение между М. П. и .., ведно със законната лихва за забава от 13.05.2025 г. до окончателното плащане; 92,14 евро – обезщетение за забава, начислено за периода от 21.03.2025 г. – датата на внасяне на гаранции за обезпечение на бъдещи искове по 1 ч.гр.д. № 16160/2025 г. по описа на СРС, 162 с-в, до възстановяването на сумите на 23.02.2026 г., за който период ищецът е бил лишен от ползването на сумите по внесените гаранции за събирането на регресните му вземания от останалите солидарни длъжници по акта за начет, ведно със законната лихва за забава от 23.02.2026 г. до окончателното плащане.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е заемал длъжността „директор“ при Дирекция „КИС“ – МВР (ДКИС) в периода от 2017 г. до 2022 г., поради което попадал в кръга отговорни лица по чл. 23, т. 4 ЗДФИ. Сочи, че заедно с други служители били определени като задължени лица по акт за начет № 1517/22.01.2025 г., с който били констатирани три броя вреди, причинени на бюджета на ДКИС – МВР, представляващи неправомерно преведени суми на .. – бивш служител на ДКИС. Съгласно заключението на акта ищецът и останалите солидарно задължени лица следвало да заплатят стойността на установените вреди – 24 483,62 лв., от която да платят по ¼ за всеки от тях или сумата от 6120,91 лв. На 06.03.2025 г. ищецът платил изцяло сумата по издадения акт за начет. Излага доводи, че на 06.12.2024 г. закупил заедно със съпруга си, при условията на съпружеска имуществена общност, гараж № 7 за цена от 28 000 евро, находящ се в гр. София, район „Витоша“, ул. „Белмекен“ № 2. Сочи, че с цел погасяване на задълженията по акта за начет, на 13.03.2025 г. продал горепосочения имот, а доколкото не били минали пет години от покупката до продажбата му следвало да заплати данък върху печалбата в размер на 3324,91 лв. Твърди, че получил копие от доклад на АДФИ № ДИД2-СФ22-12/11.07.2025 г. за извършена финансова инспекция на ДКИС – МВР, съгласно който било установено, че в периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2023 г. на всички 25 служители в ДКИС – МВР правилно и законосъобразно било начислено и изплатено обезщетение след прекратяване на трудовото им правоотношение. Инспекцията имала за предмет и издадения акт за начет от 22.01.2025 г. С оглед посоченото, счита че са налице основания за признаване за установено, че не дължи на ответника вземанията по издадения акт за начет № 1517. В тази връзка, твърди че ответникът му дължи връщане на платената на отпаднало основание сума в общ размер на 12 518,28 евро, ведно със законната лихва за забава от датата на извършеното от него плащане – 06.03.2025 г. до окончателното погасяване на вземането. Излага доводи, че вследствие от неправомерно издадения от ответника акт за начет е претърпял имуществени вреди, както следва: 790,73 евро – платен данък във връзка с продажбата на гаража, изчислен съобразно отговорността му за задълженията по акта за начет; сторени разходи за събиране на вземанията от останалите солидарно задължени длъжници (.. и ..) по акт за начет № 1517, от които 562,54 евро за адвокатски хонорар в хода на обезпечително производство по ч.гр.д. № 16160/2025 г. по описа на СРС, 162 с-в, както и 20,46 евро за държавна такса; 102,28 евро за адвокатски хонорар по изп. д. № 356/2025 г., както и 40 евро за държавна такса; 767,10 евро за адвокатски хонорар по гр.д. № 22696/2025 г. по описа на СРС, 43 с-в, както и 250 евро за държавна такса; 29,12 евро за нотариални такси, платени по повод сключено споразумение между М. П. и ... Твърди, че на 21.03.2025 г. в хода на обезпечителното производство на бъдещ иск по ч.гр.д. № 16160/2025 г. по описа на СРС, 162 с-в, внесъл гаранции от по 700 лв., платени на 21.03.2025 г., които били възстановени на 23.02.2026 г. Счита, че ответникът му дължи лихва върху внесените гаранции, начислена от плащането до връщането им, в общ размер на 92,14 евро. Отбелязва, че след образуването на посочените производства за събиране на задълженията на останалите солидарни длъжници, същият сключил споразумения с тях, а регресните му вземания били погасени изцяло. Твърди, че съгласно чл. 37, ал. 2 ЗМВР ответникът е самостоятелно юридическо лице, поради което е отговорен за погасяване на претенциите му. С оглед изложеното, моли съда да осъди ответника да му плати процесните вземания. Претендира разноски.

2

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който изразява становище за недопустимост на предявените искове. Счита, че не е пасивно легитимиран да отговоря по предявените искове, доколкото ДКИС не е разпоредило извършване на проверка и не е било страна по начетното производство, като платеното от ищеца не било част от бюджета на ДКИС. Сочи, че твърдените от ищеца имуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от действия на ДКИС – МВР. Твърди, че е налице годно основание за извършеното от ищеца плащане по процесния акт за начет, доколкото презумпцията по чл. 22, ал. 5 ЗДФИ не била оборена по надлежния ред. Моли съда да остави без разглеждане предявените искове като недопустими, евентуално да ги отхвърли като неоснователни. Претендира разноски.

С молба с вх. № 197526/19.06.2026 г. ищецът е взел становище по отговора на исковата молба, с което оспорва твърденията от ответника относно недопустимостта на предявените искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва:

По иска по чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК в тежест на ответника е да установи валидно издаден и влязъл в сила акт за начет, съобразно който за ищеца съществува отричаното парично задължение, а ищецът трябва да докаже твърденията и възраженията, които изключват отговорността му за плащане на задълженията по акта.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че ответникът се е обогатил неоснователно за негова сметка със сумата от 12 518,28 евро (24 483,62 лв.), представляваща получено без основание плащане по акт за начет № 8121р-1517/22.01.2025 г.

В тежест на ответника е да докаже валидно основание за получаване и задържане на извършеното от ищеца плащане.

По исковете с правно основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 7 КРБ ищецът следва да докаже по делото пълно и главно, че вследствие от допуснати противоправни действия от служители на ответника, при и по повод възложена им работата, е претърпял твърдените имуществени вреди, които се намират в пряка и непосредствена връзка с противоправното деяние, както и техния размер.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже фактите, които имат за последица изключване на отговорността му за плащане на твърдените от ищеца имуществени вреди, респ. погасяване на вземанията.

При извършена проверка за съответствието на исковата молба с изискванията за редовност и допустимост, съдът констатира, че същата е нередовна на основание чл.

129, ал. 2 ГПК вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, поради което на ищеца следва да бъдат дадени указания за отстраняване на констатираните нередовности.

Същевременно, за процесуална икономия, съдът намира, че следва да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

С исковата молба и отговора на исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 92325/24.03.2026 г., като 3

УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да уточни с писмена молба с препис за ответника следните обстоятелства: - дали предявява иск по чл. 86 ЗЗД, с който претендира заплащането на мораторно обезщетение, начислено върху главницата от 12 518,28 евро (24 483,62 лв.) с период, предхождащ датата на исковата молба, като посочи начална и крайна дата на същия, съответно размера на претендираното вземане за лихва за забава, както и да внесе държавна такса в размер на 4% от сумата, но не по-малко от 25,56 евро, или претендира присъждането на законна лихва за забава като последица от уважаването на главните искове, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземанията, респ. да формулира надлежен петитум на исковата молба съобразно направеното уточнение;

- да обоснове правния си интерес от предявяване на иска по чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК и отричането на отговорността му за плащане на сумата над установеното му задължения по процесния акт за начет.

ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на дадените указания в срок исковата молба ще бъде върната, а производството по делото прекратено.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 13.11.2026 г. от 10.00 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание чл. 219, ал. 1 ГПК за привличането на ..., .. и ... като трети лица-помагачи на негова страна поради липсата на правен интерес за ищеца да привлече като помагачи по делото посочените лица, доколкото при евентуалното уважаване или отхвърляне на предявените искове за него не биха възникнали права, въз основа на които същият би могъл да насочи претенция спрямо тях.