Определение № 826 от 08.03.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 826 гр. Варна , 08.03.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на осми март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно частно гражданско дело № 20213100500353 по описа за 2021 година

Постъпила е частна жалба вх. № 286730/03.12.2020г. от К. В. К. ЕГН ********** от гр. Варна, жк „Св.Ив.Рилски“, № 25, вх. Е, ет. 4, ап. 100, срещу разпореждането № 264812/29.09.2020г. по ч.гр.д. № 12105/2020г. на ХХХ III състав на ВРС, в частта, с което е постановено незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение на парично задължение, която е разпоредено да се издаде за осъждането му да заплати на детето К. К. К. ЕГН **********, действащ чрез майка си и законен представител К. Ж. Ж. ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Варна, бул. „М.Луиза“ № 26, ет. 2, чрез адв. Ас.Д., сумата от 20000.00лв., представляваща месечна издръжка за детето за периода от м.01.2019г. до м.08.2020г., дължима въз основа на брачен договор от 18.10.2013г. с нотариална заверка на подписите на страните К. В. К. и К. Ж. Ж., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-28.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 400.00лв., представляваща съдебни разноски за заплатена държавна такса, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и сумата в размер на 1000.00лв., представляваща съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78 от ГПК.

Обжалва се законосъобразността на подстановеното разпореждане, в частта, в която е допуснато незабавното изпълнение на заповедта за изпълнение на парично задължение, като намира ,че не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2 от ГПК. Документът, въз о8снова на който е издадена заповедта не е редовен от външна страна и нте удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на заявителя, доколкото този документ не е такъв по чл. 417 от ГПК.

Счита, че брачният договор, който е предвиден с приемането на новия СК, в сила от 01.09.2009г. не е „спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите“ по смисъла на чл. 417, т. 3 от ГПК, доколкото тази формулировка касае чисто облигационни отношения, каквито не са отношенията, свързани с издръжката между родители и деца или съпрузи. Не е бил според жалбоподателя представен и оригинала на документа по чл. 417 от ГПК, каквото изискване съществува в разпоредбата на чл. 418, ал. 1 от ГПК.

Моли се да бъде отменено обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение и за обезсилване на издадения изпълнителен лист.

В писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК К. К. К. ЕГН **********, действащ чрез майка си и законен представител К. Ж. Ж. ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Варна, бул. „М.Луиза“ № 26, ет. 2, чрез адв. Ас.Д. оспорва частната жалба, като неоснователна. Независимо от това ,че брачният договор е уреден в СК, това не го лишава от възможността да покрие изискванията на чл. 417, ал. 1, т. 3 от ГПК. Брачният договор е 1 бил представен в оригинал и са направени съответните отбелязвания.

Настоящият състав намира, че частната жалба е допустима за разглеждане, доколкото се обжалва разпореждането за незабавно изпълнение, като подадена в срок, след като е входирана под № 286730/03.12.2020г., а ПДИ по изп.д. № 20207180401137 на ЧСИ Ст.Костова-Данова е връчена на К. В. К. на 03.11.2020г., насочена е срещу акт, който подлежи на обжалване в частта относно оспорване на разпореждането за незабавно изпълнение, на осн. чл. 419, ал. 1 от ГПК.

Видно от представеното ч.гр.д. № 12105/2020г. на ХХХ III състав на ВРС, издадено е разпореждане № 264812/29.09.2020г., с което е разпоредено издаването на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по смисъла на чл. 417, т. 3 от ГПК, както и изпълнителен лист за сумите, посочени в заявлението, както и за реализираните от заявителя разноски, описани в заявлението. Постановено е незабавно изпълнение на осн. чл.

418, ал. 1 от ГПК. Със заповед за изпълнение № 260430/29.09.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 12105/2020г. на ВРС, е разпоредеено длъжникът К. В. К. ЕГН ********** от гр. Варна, жк „Св.Ив.Рилски“, № 25, вх. Е, ет. 4, ап. 100, да заплати на кредитора К. К. К. ЕГН **********, действащ чрез майка си и законен представител К. Ж. Ж. ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Варна, бул. „М.Луиза“ № 26, ет. 2, чрез адв. Ас.Д., сумата от 20000.00лв., представляваща месечна издръжка за детето за периода от м.01.2019г. до м.08.2020г., дължима въз основа на брачен договор от 18.10.2013г. с нотариална заверка на подписите на страните К. В. К. и К. Ж. Ж., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението28.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 400.00лв., представляваща съдебни разноски за заплатена държавна такса, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и сумата в размер на 1000.00лв., представляваща съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78 от ГПК.

Настоящият състав намира, че в преценката си дали жалбата срещу разпореждането за незабавно изпълнение е основателна, следва да изхожда от това дали представеният документ по чл. 417, ал. 2 от ГПК е редовен такъв от външна страна, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане на кредитора спрямо длъжника, както и дали заявлението отговаря на изискванията на закона.

Според чл. 417 ГПК, по реда на заповедното производство, могат да се претендират притезания, които се основават на изрично изброени в закона документи. В т. 3 са изброени документите, въз основа на които може да се иска издаване на заповед за изпълнение, като изискването на закона е документът да съдържа в себе си задължението: задължение за заплащане на парична сума, на заместими вещи или за предаване на определени вещи, т.е. законодателят не се интересува от вида на договора, а в полза на кредитора да е уговорено по вид и размер право, което да подлежи на принудително изпълнение. Освен това, притезанието трябва да бъде изискуемо към датата на подаване на заявлението.

Неоснователно е оплакването в частната жалба, че брачният договор не представлява документ по смисъла на чл. 417, ал. 1, т. 3 от ГПК, независимо, че с него се уреждат отношения и е предвиден в СК. е позоваването от жалбоподателя на чл. 418, ал. 3 ГПК.

В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 3 ГПК, подадено от молителя в качеството му на кредитор, е основано на уговорката в раздел IV по чл. 5 от брачния договор подписан между К. Ж. Ж. и К. В. К. от 18.10.2013г., с нотариална заверка на подписите им и на съдържанието рег. № 3877 и съответно рег. № 3878 от 06.11.2013г. на нотариус Янчо Несторов, по силата на която бащата К.В. Колов се е задължил да заплаща в полза на детето си К. К. К., чрез неговата майка и законен представител К. Ж. Ж. месечна издръжка в размер на 1000.00лв., платима до пето число на месеца, за който се дължи издръжката. Видно, налице е договор с нотариална заверка на подписите относно съдържащото се в него задължение на бащата да заплаща в полза на 2 детето си месечна издръжка в размер на 1000.00лв. месечно, дължима до 5-то число от месеца, за който се дължи издръжката. Заявлението е за издаване на заповед за изпълнение за издръжка за двадесет месеца, считано от м.01.2019г. до м.08.2020г. включително и по 1000.00лв. на месец, според уговореното в представения брачен договор и е подадено на 28.09.2020г. Общата стойност на задължението съответства на паричното вземане, посочено в т. 9 от заявлението-20000.00лв. и там изрично е отразено, че това е дължима издръжка за детето К. К. К. за периода от м. 01.2019г. до м.08.2020г. по сключения и подписан брачен договор от 18.0.2013г. Налице е задължение на бащата за заплащане на парична сума, а в полза на кредитора-детето Кристиян е уговорено по вид и размер право, което да подлежи на принудително изпълнение. Следователно брачният договор от 18.10.2013г. в частта на уговорките в чл. 5 съответства на документ по смисъла на чл. 417, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Неоснователно е и оплакването, че документът по чл. 417, ал. 1 ,т. 3 от ГПК не е бил представен в оригинал. Видно от молба вх. № 269711/01.10.2020г. е представен оригинала на брачния договор от 18.10.2013г. и е изготвена забележката на л. 10 от ч.гр.д. № 12105/2020г. н а ХХХIII състав на ВРС от секретаря на състава, че оригиналът е предаден на административния секретар и заведен в регистъра с № 140/02.10.2020г. С молба № 270824/06.10.2020г. е поискано и след надлежно отбелязване за сумите по издадения ИЛ, на 12.10.2020г., след справка е разпоредено от съда връщането на оригинала на брачния договор, което е станало на 13.10.2020г., според приложената на л. 23 разписка.

Не следва отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилване на издадения по ч.гр.д. № 12105/2020г. на ВРС изпълнителен лист.

Частната жалба е изцяло неоснователна.

Няма искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в този смисъл.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 286730/03.12.2020г. от К. В. К. ЕГН ********** от гр. Варна, жк „Св.Ив.Рилски“, № 25, вх. Е, ет. 4, ап. 100, срещу разпореждането № 264812/29.09.2020г. по ч.гр.д. № 12105/2020г. на ХХХ III състав на ВРС, в частта в която е постановено незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение на парично задължение, която е разпоредено да се издаде за осъждането му да заплати на детето К. К. К. ЕГН **********, действащ чрез майка си и законен представител К. Ж. Ж.

ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Варна, бул. „М.Луиза“ № 26, ет. 2, чрез адв. Ас.Д., сумата от 20000.00лв., представляваща месечна издръжка за периода от м.01.2019г. до м.08.2020г., дължима въз основа на брачен договор от 18.10.2013г. с нотариална заверка на подписите на страните К. В. К. и К. Ж. Ж., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-28.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 400.00лв., представляваща съдебни разноски за заплатена държавна такса, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и сумата в размер на 1000.00лв., представляваща съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

3

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от разпоредбата на чл. 274, ал. 3 от ГПК и съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4