Определение № 327 от 20.07.2022, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 327 гр. Враца, 20.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Д. Досов

Членове:

Росица Ив. Маркова

Камелия Пл. Колева като разгледа докладваното от Камелия Пл. Колева Въззивно частно гражданско дело № 20221400500267 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и следващите във връзка с чл. 121 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по частна жалба на М.А. К., с ЕГН *** и АЛ. АЛ. К., ЕГН:**********, двете с постоянен и настоящ адрес гр. *** ул. „*** № 6, чрез назначения им особен представител адв. М. С., срещу определение № 375 от 27.05.2022 г, постановено по гр. Д. № 493/2022 г по описа на Районен съд – ***, с което по направено от ответниците възражение за неподсъдност на делото е прекратено производството по гр. д. №493/2022 г. по описа РС – ***, в частта касаеща молбата за издаване на заповед за защита от домашно насилие от жалбоподателите; обезсилена е издадената по делото Заповед за незабавна защита №3 от 09.05.2022г., в частта касаеща наложените мерки за незабавна защита по отношение на малолетните молители М. АЛ. К. и АЛ. АЛ. К. и делото е изпратено на основание чл. 7 ЗЗДН, вр. §1, т. 15 ЗЗДет. и чл. 119, ал. 4 ГПК, по подсъдност на Районен съд – ***.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че възражението за неподсъдност на делото е неоснователно, тъй като Районен съд – *** е компетентен да го разгледа. Жалбоподателите не споделят мотива на районния съд, че обичайното им местопребиваване е в гр. *** и считат, че съдът е бил подведен от ответниците, че към подаване на молбата за защита упражняването на родителските права е било предоставено на майката. Релевира се, че подобен извод не намира опора в представените по делото доказателства. Сочи се, че от тях се установява висящност на спора за родителски права към момента на подаване на молбата за защита, като с подлежащо на изпълнение решение на ОС-*** от 14.03.2022 г родителските права били предоставени на бащата, като по делото няма постановено спиране на изпълнението. Твърди се, че след 1 датата на постановяване на решението били постановено определение от 26.05.2022 г на ОС-***, с което са изменени привременните мерки по отношение на децата до произнасянето на ВКС, като упражняването на родителските права било предоставено на бащата. Посочва се, че определението от 26.05.2022 г е било известно на ответниците, но те не са уведомили съда за него. При това положение се прави извод, че щом бащата е титуляр на родителските права, то това обуславя и обичайното местопребиваване на децата.

Навежда се довод, че съдът не е съобразил факта, че майката-ответница не изпълнява постановените решение и не предоставя децата на баща им, в който случай действително те са щели да имат обичайно местопребиваване в гр. ***, където бащата живее, следствие на което черпи права от собственото си неправомерно поведение. В подкрепа на порочността на определението се изтъква, че подсъдността на делото се определя по специалните правила на чл. 7 ЗЗДН – по постоянния или настоящия адрес на пострадалото лице. Твърди се, че подсъдността е изборна и е за улеснение на молителя. Затова се сочи, че щом като молбата за защита е подадена от бащата в лично качество и като законен представител на двете си малолетни деца /настоящите жалбоподатели/, то подсъдността за реализацията на защитата следва да бъде определена въз основа на неговият постоянен или настоящ адрес.

Освен това се посочва, че с определението на ОС-*** от 26.05.2022 г за изменение на привременните мерки е изменено местопребиваването на децата на адреса на баща им, следствие на което като доказателства са представени два броя удостоверения за настоящ и постоянен адрес на жалбоподателите, с които се установява, че са адресно регистрирани в гр. ***. Релевира се, че в началото на производството съдът сам е счел, че делото му е подсъдно. Посочва се, че и с оглед характера на търсената защита законодателят е дал възможност за сезиране на друг районен съд, считайки го за допустимо с оглед правото на молителя да не разкрива своя постоянен или настоящ адрес в молбата, а да посочи друг адрес според чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗЗДН. Съдебният акт се атакува и с довод за недопустимост по този начин да бъдат разделени дела, които имат сходен предмет и страни, което би могло да доведе до постановяването на различни решения.

Наведени са доводи за неправилност при обезсилването на заповедта за незабавна защита като функция на подсъдността. Твърди се, че целта на закона и характера на производството изискват предоставяне на незабавна защита, независимо от подсъдността на делото. Посочва се, че няма връзка между подсъдността и разглеждането на молбата за незабавна защита, като се счита, че законът дава възможност на съда да предостави такава защита преди да бъде налице задължението му да провери подсъдността на делото. Излагат се аргументи, че мярката за незабавна защита е правоохранителна, а от тълкуването на чл. 19 ЗЗДН може да се заключи, че пострадалия не следва да бъде оставен без закрила независимо от наличието или липсата на компетентност на съда по делото. При тези доводи се счита, че обезсилването на заповедта за незабавна защита противоречи на целта и логиката на закона, която е да се гарантира сигурността на пострадалото лице. В допълнение се посочва, че обезсилването на заповедта за незабавна защита противоречи и на чл. 118 ГПК, според който извършените действия от съда, прекратил делото на това основание, и до този момент запазват силата си.

2

В заключение се иска атакуваният съдебен акт да бъде отменен и делото да бъде върнато на Районен съд – *** за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Към частната жалба не се представят доказателства и не се прави искане за събирането на такива.

По делото е постъпила и втора частната жалба срещу посоченото по-горе определение, подадена от другият молител АЛ. ИВ. К., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. ***, ***, чрез процесуалния му представител адв. В. П.. Частната жалба съдържа идентични оплаквания на тези, съдържащи се в жалбата на М.А. К. и АЛ. АЛ. К., поради което и за процесуална икономия няма нужда да бъдат преповтаряни. В заключение, иска се атакуваният съдебен акт да бъде отменен и делото да бъде върнато на Районен съд – *** за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Алтернативно се иска – в случай, че се приеме за правилно произнасянето на районният съд по отношение подсъдността на делото, то се иска да бъде указано на Районен съд – *** приложението на закона по отношение на заповедта за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН.

Към частната жалба не се представят доказателства и не се прави искане за събирането на такива.

Частните жалби са връчени на ответниците по тях - М. СТ. К., ЕГН **********, СТ. Г.

ТР., ЕГН **********, СЛ. ХР. ТР., ЕГН **********, тримата с адрес гр. ***, ул. „*** № 6, които са подали писмен отговор чрез процесуалния си представител адв. М. В.. В отговора се сочи, че жалбите са неоснователни, а наведените в тях твърдения за неверени. Оспорва се допустимостта на жалбите и спазване на срока за обжалване, като се иска въззивният съд да извърши преценка кога е получено съобщението за определението, което се обжалва.

Исканата проверка и довода за недопустимост са обосновани с идентично съдържание на двете жалби и аргумент, че връчването в различни дни на процесуалните представители на страните е недопустимо, тъй като дава възможност на молителя А.К. да се ползва от подълъг срок на обжалване. По същество, ответниците оспорват упреците към тях за поднасяне на неверни данни пред съда и отпратят насрещни такива. Твърдят, че към датата на подаване на молбата от тях – 26.05.2022 г, са действали привременните мерки, определение с акт от 06.04.2021 г на РС-***, поради което не са били наясно с промените по тези факти, станали с определение на ОС-*** от 27.05.2022 г. Намират произнасянето на съда за правилно и обосновано с довода, че обичайното местопребиваване на децата и към момента е в гр. ***. Твърди се, че молителят А.К. е насяно кой е адресът на децата. Посочва се, че към момента спорът за упражняването на родителските права е висящ, тъй като решението на ОС-*** по спора е обжалвано пред ВКС, а също е обжалвано и разпореждане за издаване на изпълнителен лист по в.гр.д. № 427/2019 г на ОС-*** пред АС-Варна.

Навежда се довод, че децата се страхуват от баща си и не желаят да бъдат сами с него, което е проличало от проведените изпълнителни действия. Твърди се, че молителят А.К. не е наясно кой е неговият адрес, тъй като в изявленията си посочвал все различен адрес, на който може да бъде намерен, следствие на което не би могло да бъде определено неговото 3 обичайно местопребиваване/адрес от съда. Заявява се, че обичайното местопребиваване преди и към момента на децата е при яхната майка и нейните родители в гр. ***, поради което зачитането на интересите им е съобразено от съда. Релевира се, че съдът правилно е разделил производствата, тъй като страните не са идентични и местната подсъдност се определя съобразно адреса на всеки един от тях поотделно. Ответниците намират за правилен извода на съда за обезсилване на заповедта за незабавна защита, като считат за обоснован неговият мотив за липса на данни за пряка, непосредствена и последваща опасност за живота и здравето им в противовес на изискванията на чл. 18 ЗЗДН. В тази връзка се позовават на данни, събрани от проведени изпълнителни действия на 03.08.2021 г, 04.04.2022 г и 05.04.2022 г по изп.д. № 2205/2019 г на СИС при РС-*** и от среща, проведена в РУ на МВР гр. *** в присъствието на социален работник на 22.06.2022 г.

По изложените съображения се иска подадените жалби да бъдат оставени без уважение и да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Към отговора като доказателства са представени определение № 0260231/06.04.2021 по в.гр.д. № 427/2019 г по описа на Окръжен съд – ***, жалба с вх. № 261314/27.06.2022 и приложените към нея писмени доказателства; протокол от с.з. от 17.06.2022 г по НЧХД № 7/2022 г на Районен съд – *** и протокол от 03.08.2022 г.

Настоящият съдебен състав, след като съобрази оплакванията в жалбата, становището на другата страна, данните по делото и изложените от районния съд мотиви относно подсъдността на делото, намира следното:

Районният съд в гр. *** е бил сезиран с молба за издаване на заповед за защита от домашно насилие с вх. № 1914/09.05.2022 г., подадена от АЛ. ИВ. К. лично и като възходящ на М. АЛ. К. и АЛ. АЛ. К., с която се иска постановяване на мерки за защита спрямо М. СТ.

К., СЛ. ХР. ТР. и СТ. Г. ТР., с твърдения за извършен акт на домашно насилие на 05.04.2022 година, около 10:10 часа, в гр.***, ул. „***” № 6, изразяващ се упражнено психическо и емоционално насилие спрямо молителите чрез отправянето на обиди и заплашителни думи и изрази, спрямо А.К. в присъствието на децата /другите двама молители/, както и в направена на същата дата заплашителна маневра към А.К. с автомобил, управляван от С.Т. и в присъствието на С.Т. и М.К., с подаване на газ и натискане на клаксона, псувайки през прозореца. В молбата съдът е сезиран и с искане за издаване на заповед за незабавна защита.

На основание чл. 18, ал. 1 ЗЗДН районният съд в гр. *** е издал Заповед за незабавна защита №3 от 09.05.2022 г. и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

С молба вх. №2226 от 26.05.2022г., ответниците М. СТ. К., СЛ. ХР. ТР. и СТ. Г. ТР., са направили възражение за местна подсъдност, обосновано с довода, че родителските права към настоящия момент са предоставени за упражняване от майката М. СТ. К., като тя и малолетните молители живеят на адрес в гр. *** ул. „*** №6. Поради това молят делото да бъде прекратено в Районен съд - *** и изпратено на компетентния съд.

4

От представените по делото доказателства е видно, че А.К. е сезиран Районен съд - *** с искова молба, насочена срещу М.К., по повод на която е било образувано гр.д. №3489/2018 г. по описа на същия съд с предмет искане за развод по вина на ответницата, за упражняването на родителските права по отношение на малолетните им деца М. и А. К.и, за лични отношения между децата и ответницата, за ползването на семейното жилище, за осъждането на ответницата за плащане на месечна издръжка. В производството са приети за разглеждане предявените насрещни претенции на ответницата М.К. за развод по вина на ищеца, за упражняване на родителските права, режим на лични отношения, издръжка на децата и фамилното и име. С определение № 2031/13.09.2018 г. Районен съд - Добрия е определил привременни мерки относно упражняването на родителските права върху родените от брака малолетни деца М. и А. К.и, като ги е предоставил на майката и е определил местоживеенето на децата при нея, а на бащата определил режим на лични контакти всяка първа, втора и трета събота от месеца от 09,00 часа до 18.00 часа без присъствие на майката; 24-26 декември пред всяка нечетна година от 08.00часа на първия ден до 18.00часа на последния; 31декември-1 януари всяка четна година от 08.00часа на първия ден до 18.00часа на последния; великденските празници през всяка четна година от 08.00 часа на първия ден до 18.00часа на последния. Определените привременни мерки са били изменени по молба на бащата с ново определение на Районен съд – Добрия определение №2298/11.10.2018 г., , като е определил режим на лични контакти на децата с баща им всяка първа и трета събота от месеца от 09.00часа в събота до 18.00часа в неделя, с приспиване при бащата в пределите на обл. *** или обл. Варна, без присъствие на майката, като е отхвърлил молбата му за промени относно коледните и новогодишните празници. По същество производството по гр. д. № 3489/2018 г. пред Районен съд - *** е приключило с решение № 89/21.01.2019 г., допълнено с решение № 402/05.04.2019 г. Според касаещата настоящото дело част от решението бракът е прекратен по вина на двамата съпрузи, а упражняването на родителските права върху двете деца е предоставено на майката, като на бащата е определен режим на лични отношения с тях и е осъден да заплаща издръжка.