Решение № 1522 от 29.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 18055/2025
- Вид
- Решение № 1522
- Подписан
- 29.04.2026
- В сила
- 26.05.2026
- Състав
- ГЮЛЯЙ ШЕМСИДИНОВА КОКОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- § 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 189, ал. 4, изречение второ · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.8 · Закон за движението по пътищата
- чл.461, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.461, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 647, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 305, ал. 3, изр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1522 гр. София, 29.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ЕЛИЗАБЕТ Р. НЕДЯЛКОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20251110218055 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.647, ал.4, вр. ал.3 от Кодекса за застраховането, вр. чл.189, ал.8 ЗДвП, вр. чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „,,***''” ЕООД, с ЕИК: ,,***'', представлявано от управителя П.Н.Н., подадена чрез адв. И. Д. от ВТАК против издаден срещу дружеството Електронен фиш /ЕФ/ серия Г № 0062759 от СДВР, с който за нарушение на чл.483, ал.1, т.1, вр. чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, в качеството му на собственик на когото е регистрирано МПС, е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лева/1022.58 евро. В жалбата е посочено, че същата се подава и лично от П.Н.Н.а.
В разпореждането си за насрочване на делото съдът е приел, че надлежна правоимаща страна да обжалва Електронен фиш /ЕФ/ серия Г № 0062759 от СДВР е „,,***''” ЕООД /първия жалбоподател, посочен в жалбата/, с оглед на което именно дружеството е призовано в качеството на жалбоподател, доколкото от съдържанието на обжалвания ЕФ съдът е достигнал до извода, че той е издаден срещу дружеството.
Тъй като жалбоподателите са посочени в условия на евентуалност, доколкото се обжалва един и същи ЕФ, производството по жалбата на П.Н.Н. /евентуален жалбоподател, ако се приеме, че дружеството не е надлежно оправомощено да обжалва същия ЕФ/ не е имало необходимост да бъде прекратено и поради тази причина това не е сторено от съда.
1
С жалбата се твърди, че обжалваният ЕФ е незаконосъобразен, тъй като е нарушено правото на защита на санкционираното дружество поради неясно и граматически неиздържано описание на твърдяното нарушение, като не ставало ясно дали се касае за нарушение на максимално установената скорост на движение по ЗДвП или за някакво друго неясно нарушение. На следващо място се поддържа, че неясно и неразбираемо е описано и мястото на нарушението, което също се счита, че рефлектира негативно върху упражняването на правото на защита. Освен това се навеждат доводи, че твърдяното нарушение е ненадлежно установено, тъй като АТСС, с което се твърди, че е установено е предназначена единствено за заснемане на движението на МПС, но регистрационният номер на МПС и проверките за наличие или липса на застраховки се проверяват допълнително, по неустановен начин, в регистър. С оглед на това се счита, че е юридически некоректно посочването в ЕФ, че нарушението е установено с АТСС. Оспорва се годността на последното, като се поддържа, че то е ненадлежно средство за установяване на нарушения. Счита се, че от съдържанието на ЕФ не става ясно и това срещу кого е издаден той, а именно дали срещу юридическото лице, с оглед на вида на наложената санкция – имуществена такава или на физическото лице, което го управлява и представлява, с оглед на използваното обръщение „Уважаема/и госпожо/господине“. На последно място е направено възражение за изтекла давност за ангажиране на административно наказателната отговорност, тъй като се касае за твърдяно нарушение на 23.01.2024 г., а ЕФ е издаден при посочване на размера на имуществената санкция и в евро, т.е. много след изтичане на 6-месечния срок по чл.34, ал.3 ЗАНН. С тези съображения се моли за отмяна на обжалвания ЕФ, като незаконосъобразен. Претендира се присъждане на сторените деловодни разноски.
В съдебно заседание, дружеството-жалбоподател се представлява от адв. И. Д., който поддържа жалбата въз основа на изложените в нея съображения и моли за отмяна на обжалвания ЕФ. Доразвива съображенията си за издаване на обжалвания ЕФ след изтичане на 6-месечния давностен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН, като поддържа, че фишът няма как да е бил издаден на датата, посочена на представената снимка – 12.02.2024 г., тъй като в него фигурира само сума в евро, а Законът за въвеждане на еврото в РБ /ЗВЕРБ/ е приет и обнародван на 20.08.2024 г. С оглед на това се твърди, че няма как в ЕФ, който е издаден на 12.02.2024 г. – 6 месеца и 8 дена преди да е обнародван ЗВЕРБ, да е посочена санкция в евро, от което е направен извода, че ЕФ е издаден след обнародване на този закон, а именно след 20.08.2024 г., което пък означавало, че ЕФ е издаден след изтичане на 6-месечния срок, считано от датата на нарушението. С оглед на така изложените съображения, както и на тези изложени в жалбата, моли за постановяване на съдебен акт, с който обжалвания ЕФ да бъде отменен. Претендира 400 евро разноски, като представя копие на договор за правна помощ, в който е посочено, че сумата е заплатена в брой.
2
Въззиваемата страна - СДВР, след редовно изпълнена процедура по призоваване, не се явява и не се представлява.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Лек автомобил марка/модел „,,***''“ с рег. №,,***'' към 23.01.2024 г. /датата на нарушението, посочена в обжалвания ЕФ/ бил регистриран в КАТ като собственост на „,,***''” ЕООД, като на посочената дата /23.01.2024 г./ същото е заснето, че се управлява в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ срещу №200, с посока от Околовръстен път към ул. „Патриарх Герман“. Заснемането е направено с автоматизирано техническо средство тип CORDON M2 с №MD1197.
При направена справка в Гаранционен фонд за сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” в сайта http://eisoukr.guaranteefund.org/searchpolicy?l=bg по регистрационен номер на автомобила се установило, че към 23.01.2024 г. горепосоченото МПС с рег. №,,***'' няма валидна застраховка „Гражданска отговорност”.
При така установеното, бил издаден атакуваният ЕФ серия Г № 0062759 от СДВР, за това, че „На 23.01.2024 г., в 17:36 часа в гр. София, бул. Цариградско шосе срещу №200, с посока от Околовръстен път към ул. Патриарх Герман при ограничение на скоростта 50 км/ч въведено с пътен знак В26 в населено място е установено нарушение с АТСС CORDON M2 MD1197, след приспаднат толеранс. С АТСС е установено управление на МПС, регистрирано в Р. България и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна за“ Уточнено е, че се касае за управление на МПС - лек автомобил марка/модел „,,***''“ с рег. №,,***''.
С посочения ЕФ, за посоченото в него деяние, на „,,***''” ЕООД, за нарушение на чл.483, ал.1, т.1, вр. чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, в качеството му на собственик на когото е регистрирано МПС, е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лева/1022.58 евро.
Е Ф серия Г № 0062759 от СДВР е издаден на 12.02.2024 г. въз основа на статично изображение /снимка/, генерирано от АТСС CORDON M2 с №MD1197 на 12.02.2024 г. /л.9 от делото/ и е връчен на П.Н.Н.а, в качеството на управител на ,,***''” ЕООД на 17.11.2025 г., видно от представената разписка /л.23 от делото/, а жалбата против него е подадена по куриер на 01.12.2025 г.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви 3 в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което по - подробното му обсъждане е ненужно – по арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, която норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 ЗАНН.
Не се налага събирането на други доказателства, извън наличните, с оглед наличието на груби процесуални нарушения, опорочаващи изцяло процедурата по издаване на ЕФ и съставляващи самостоятелно основание за отмяната му.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на извършена служебна проверка, съдът счита, че при съставянето на ЕФ е допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до опорочаване на цялото административнонаказателно производство:
В ЕФ липсва описание на обективните признаци на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на санкционираното юридическо лице. В него след посочване на дата, час, място на управление на МПС, въведено ограничение на скоростта в посочения пътен участък, вид и номер на АТСС, с което е заснето управление на МПС /с посочени по натам марка, модел и рег. номер/ се поддържа, че е „установено управление на МПС, регистрирано в Р. България и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна за“ При това описание на деянието не става ясно в какво се е изразило нарушение, за кое действие или бездействие на санкционираното юридическо лице е ангажирана неговата отговорност.
Твърди се, че е налице нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 вр. чл. 638, ал.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ, но липсва негово фактическо описание в цялост, включващо посочване на обективните признаци на деянието, обуславящи неговата съставомерност. Не става ясно какво не е сключил собственикът и в какво именно се изразяват действието или бездействието му, с които е нарушил или не е спазил предвидено в закона задължение.
Поради това и неясно е за какво деяние се отнася посочената правна квалификация. Това е изключително драстично нарушение на изискването на чл. 189, ал. 4, изречение второ от ЗДвП - "Електронният фиш съдържа... описание на нарушението... ", към който препраща чл. 647, ал. 3 КЗ. Това, че ЕФ е акт, който се издава при една съкратена процедура, улеснена откъм формалните изисквания по ЗАНН, не отменя задължението за точно, ясно и пълно описание на деянието, със всички негови съставомерни признаци от обективна страна.
Допуснатото нарушение е съществено, защото ограничава правото на защита на санкционираното юридическо лице, доколкото на него не са му предявени правнорелевантните факти, по които то следва да се защитава, поради което на същото 4 не е ясно за какво точно нарушение е ангажирана отговорността му. От друга страна липсата на описание на нарушението не дава възможност на съда да прецени дали деянието, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя е съставомерно именно по цитираната разпоредба от КЗ, респ. дали е правилно и законосъобразно наложена санкцията за него, тъй като отговорността на дружеството-жалбоподател, в качеството на собственик на автомобила е ангажирана само за това, че същият е бил управляван на посоченото място в гр. София и по посоченото време.
Неоснователно обаче е възражението в жалбата, за непосочване на точното място на извършване на нарушението, тъй като в обжалвания ЕФ мястото на управление на МПС - лек автомобил марка/модел „,,***''“ с рег. №,,***'', е точно и ясно посочено, а именно: в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ срещу №200, с посока от Околовръстен път към ул. „Патриарх Герман“.
Допуснатото процесуално нарушение, описано по-горе обаче, изразило се в непосочване в обжалвания акт на обективните признаци за съставомерност на деянието, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, не могат да бъдат преодолени в хода на съдебното производство и винаги съставляват безусловно основание за отмяна на атакувания санкционен акт на формално основание, без да е необходимо обсъждането на спора по същество.
Независимо от това обаче, за пълнота на изложението и в отговор на възраженията на жалбоподателя следва да се посочи, че съдът счита за неоснователно и възражението за заснемане на нарушението с негодно техническо средство, доколкото по делото са представени доказателства, че същото е одобрен тип средство за измерване, вписано от БИМ. Представен е протокол за използването му на 23.01.2024 г., в който са посочени мястото на контрола, посока на движение на контролираните МПС и условията, при които е извършен контролът. Представен е и протокол за проверка на АТСС, удостоверяващ техническата му изправност към 23.01.2024 г.
Съдът счита за неоснователно и твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че справката от Гаранционен фонд била неотносима, тъй като е удостоверявала липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка/модел „,,***''“ с рег. №,,***'' към 23.01.2024 г., 12:59 часа, а съгласно ЕФ нарушението било заснето в 17.36 часа на същата дата, към който час „хипотетично“ е имало вероятност да има валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за посоченото МПС. Несъмнено от направената справка, а и от служебно направена справка от съда в електронния регистър на Гаранционен фонд се установява, че към 23.01.2024 г., за посоченото МПС не е имало сключена и валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, но това не променя факта, че деянието за което се ангажира административнонаказателна отговорност следва да 5 бъде описано точно и ясно, като в описанието се включат всички обективни признаци, обуславящи неговата съставомерност. Непосочването им, независимо дали от събраните доказателства се установява извършване на нарушение или не, представлява основание за отмяна на незаконосъобразния санкционен акт, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването му.
Разпечатката съдържа 35 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0dae87a6-9c07-47de-98c1-1ba3668545a6