Решение № 24 от 13.02.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Благоевград, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Търговско дело № 20231200900106 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен иск от В. Б. С. против Д.О.З.“ ЕАД за заплащане на сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие на ПТП станало на 03.04.2022 г., ведно със законната лихва от 7.6.2022 г. до окончателното му плащане, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 477, чл. 498, ал. 3 КЗ и чл.45 и чл. 52 ЗЗД.

Ищцата сочи, че 03.04.2022 г., около 13:00 часа, на път BLG-1166 км.

2+1000, между с. Б. и с. П., Община П., е настъпил пътен инцидент, при който лицето Е. С., управлявайки собствения си л.а. марка “О.”, № *, поради движение с несъобразена скорост при ляв завой, губи контрол над автомобила и навлиза в пътния банкет, вследствие на което автомобилът се преобръща. За инцидента е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег.№ 314р-8419/03.05.2022 г., по описа на РУ-П.. По случая е образувано ДП.

Вследствие на инцидента е пострадала возещата се на задна седалка, зад шофьора, ищца В. С.. След инцидента е транспортирана с линейка до МБАЛ „Ю.Б.”- гр. С.. Установено е, че е получила Пневмоторакс субтоталис декстра и Фрактура косте II, V ет VI декстра. След изписването й е продължила лечението и възстановяването си в домашни условия. Поради получените фрактури в областта на ребрата, трудно извършвала каквито и да било 1 движения. Всяко движение било свързано с болки, била на легло, За нея са се грижили близките й. Изпитвала постоянни болки при дишане. Не могла да извършва физически труд; имала нужда от обезболяващи лекарства. Към датата на завеждане на исковата молба все още изпитва болки и страдания с подчертано интензивен характер, изразяващи се в внезапна, остра болка в гръдната област, силно намалено дишане в засегнатата гръдна половина. В резултат на ПТП-то сочи, че страда от нарушения на съня, понижено настроение, тревожност, нарушения на паметта и вниманието. Често говори за инцидента, страхува се от автомобили, отказва да излиза от дома. Не е успяла да отиде на абитуриентския си бал, което създало за нея изключително негативни психологически преживявания. Отговорността на водача на л.а. е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” в “Д.О.З.“ЕАД валидна до 26.01.2023 г. С Молба с Вх. № 94-Г-148/07.06.2022 г. е завела претенция в ответното дружество за изплащане на обезщетение, като в тримесечния срок визиран в КЗ, изтекъл на 07.10.2022 г. и към момента плащане няма.Моли иска да се уважи.Представя писмена защита.Претендира разноски за адвокат.

Ответникът депозира отговор. Оспорва иска по основание и размер. Не оспорва валидността на застрахователния договор по застраховка „Гражданска отговорност", сключен относно л. а. „О." с ре г. № *, към датата на процесното събитие. Счита, че към настоящия момент не са установени по надлежен ред вината, противоправността на действията на соченото за деликвент лице - застрахования към ответното дружество водач, както и причинно - следствената връзка между неговото поведение и настъпилия вредоносен резултат - настъпилите телесни увреждания на ищцата, в качеството й на пасажер. Затова оспорва твърдението, че водач ът е причинил настъпването на деликта. Оспорва противоправността и вината на поведението на соченото за деликвент лице и причинно - следствена връзка между неговото поведение и вредоносния резултат - телесните увреждания на ищцата. Сочи, че ответното дружество обективно е било възпрепятствано да се произнесе по предявената претенция поради липсата на установеност на основанието й, липса на установеност на всички елементи от фактическия състав на деликт, поради което оспорва да е изпаднало в забава. Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалата поради пътуване без поставен предпазен колан, в нарушение на чл. 137а от ЗДвП . В случай, че се 2 установи основание за уважаването му, то счита иска в размер на 40 000 лв. за неимуществени вреди от посочените в исковата молба травми за завишен по размер. Сочи, че претенцията на ищцата не е съобразена с критерия „по справедливост“ и с практиката на съдилищата при компенсиране на вреди при аналогични случаи. Оспорва претенцията за лихва. Предвид чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ, оспорва застрахователят да е изпаднал в забава. Сочи, че претендиращото лице не е представило доказателство за наличието на основание на претенцията на обезщетяване, т.е. - не са установени елементите от фактическия състав на деликта противоправност, вина и причинна връзка, което не е представено и до настоящия момент. Затова счита, че и претенцията за законна лихва за неоснователна.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 477, чл. 498, ал. 3 КЗ , според които норми увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване изискванията на чл. 380 КЗ, т.е след отправяне на писмена застрахователна претенция и предоставяне на пълни и точни данни за банкова сметка; като предявяването пред съда на претенцията за плащане е допустимо само при отказ на застрахователя.

Следователно, за да се уважи иска е нужно да се докаже наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор «Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в срока на действие на което е настъпило твърдяното застрахователно събитие.

От функционалната връзка на деликта с основанието за плащане на застрахователното обезщетение произтича необходимостта от доказване и на деликта по чл. 45 ЗЗД като елемент от фактическия състав на застрахователното събитие, а именно наличие на деяние (действие или бездействие), неговата противоправност, вреда и причинната връзка между деянието и вредата, като вината на причинителя се предполага до доказване на противното.

От събраните по настоящото дело доказателства съдът приема за установено следното:

На 03.04.2022 г. на път BLG -1166, с. П. – с. К., общ. П., при километър 2+1000 на път ПП-1, Е79, 420+4 км. е станало ПТП – самокатастрофирал е 3 автомобил „О.“ с рег. № *, управляван от Е. С. С..

С присъда по нохд № 27/10.7.2023 г. по нохд № 652/23 г. по описа на БлОС, водачът е признат за виновен в това, че на 03.04.2022 г ., около 12.50 – 13.00 часа, на път BLG -1166, с. П. – с. К., общ. П., при километър 2+1000, при управление на МПС – лек автомобил марка и модел „О.“ с рег. № *, с посока на движение от с. Б., общ. П. към гр. П., е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в: чл.20, ал.1 от ЗДвП – след като е бил длъжен /заради отклонено внимание и неправилна преценка на пътната обстановка/ не е контролирал непрекъснато управляваното МПС, поради което е допуснал отклонение на автомобила вдясно и излизането му на чакъления пътен банкет, на който съпротивлението при триенето на гумите в пътната настилка е по-ниско и напречният наклон е по-малък; чл.21, ал.2 от ЗДвП – при избиране на скоростта на движение от 65,91 км./ч. нарушил забраната за превишаване на максимално разрешената скорост за движение в този пътен участък от 50 км./ч. /въведена с пътен знак „В“26, съгласно чл.47, ал.3 от ЗДвП/, което при посоченото по-горе е довело до занасяне на гумите на задния мост, неуправляемост на автомобила, излизане в дясно на пътното платно за движение, удари в два крайпътни знака, падане в крайпътната канавка, преобръщане на автомобила в затревения участък край пътя и заставането му отново на гумите в състояние на покой, напречно, с предната част, сочеща към платното за движение, в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице, а именно – на П.А. С. от гр. П. и Е.Е.С. от гр. П. и средна телесна повреда на В. Б. С. от гр.

П., изразяваща се в счупване на множество ребра, довело до трайно затрудняване на движението на снагата и десностранен пневмоторакс /навлизане на въздух в гръдната кухина/ и до разстройство на здравето, временно опасно за живота – престъпление по чл.343, ал.4 във вр. с ал.3, б.

„б“, пр.1 във вр. с ал.1, б. „в“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание цитираните законови текстове и във вр. с чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а, ал.1 от НК е осъден на наказание “лишаване от свобода” за срок от 2 г., о изтърпяване на което е отложено за срок от 3 г.

Данните от приложената по настоящото гражданско производство медицинска документация по отношение на пострадалата ищца В. С. е анализирана и обобщена от вещото лице-лекар в назначената комплексна 4 автотехническа медицинска експертиза, от посоченото, в която се установява че:

Незабавно след претърпяното ПТП-то на 3.4.22 г. В. С. е постъпила за лечение в Хирургично отделение на МБАЛ „Ю.Б.“, ООД, С.. При извършените прегледи и изследвания е установено счупване на три ребра в дясната гръдна половина; пневмоторакс в дясната гръдна половина, подкожен емфизем в дясната гръдна половина, затруднено дишане, болка в дясната половина на гърдите и гърба, охлузвания по гръдната кост и гърба; като няма данни да е губила съзнание.

В лечебното заведение й е извършена торакоцентеза, поставен й е торакален дрен в дясната гръдна половина и е проведена вакуум-аспирация за възстановяваве отрицателното налягане в гръдната кухина; проведено е й медиК.тозно лечение с вливания и обезболяващи.

Счупването на три ребра й е причинило трайно затруднение на движенията на снагата за около 2-2,5 месеца; нарушената херметичност на дясната гръдна пововина – *

Счупването на ребрата, сочи експерта, са й причинили болка с голям интензитет за няколко дни; първите дни е усещала болка спонтанно, а покъсно при кашляне, дълбоко вдишване, активни и пасивни движения на снагата, физически натоварвания; за около две седмици настъпва консолидация и образуване на съединителна тъкан между костните фрагменти на ребрата, при което спонтанната болка изчезва, но остава болка при движение, натиск на местата на счупване и физически натоварвания за още около 2-3 месеца. Пълно възстановяване от получените травми е възможно да настъпят за около 3-4 месеца, като за в бъдеще установените травматични увреждания ще се възстановят напълно и няма да имат никакви последствия за пострадалата С..

Ответникът прави възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредите от ищцата, обосновавайки го с непоставен от нея предпазен колан, в нарушение на 137а,ал. 1 от ЗДвП, според който Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Вещите лица от КАМЕ сочат, че от техническа гледна точка -степен и 5 локализация на деформациите по автомобила и неговата скорост и от медицинска гледна точка - липсата на специфични увреждания, натъртвания и охлузвания в областта на гръден кош, че С. е пътувала без поставен предпазен колан.

Обясняват, че при правилно поставен колан той ще задържи тялото на ищцата върху седалката. Ако е имала поставен колан технически това няма да доведе от силни удари и контакти във вътрешните повърхности и части в купето за пътниците, както и до контакти с телата на другите две пътнички, които са пътували в автомобила на задната седалка.

Но в процесния случай не изключват възможността за получаване на травматичните увреждания дори и при поставен предпазен колан. Единствено сочат, че уврежданията, които са настъпили ще са със значително много помалка тежест без обаче да могат да кажат какви. Ако е била с колан не би изпаднала от купето за пътници. Категорично сочат, че установените охлузвания по гръдния кош- гърдите и гърба отговорят да са получени от хлъзгане на тялото върху терена след изпадането му от автомобила. Но за останалите травматични увереждания по тялото на С. сочат, че могат да се получат както в купето, така и след изпадането на тялото на С. от купето на автомобила.