Решение № 6117 от 07.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6117 гр. София, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20211110160384 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, чрез юрк. К. З., срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 2292,67 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2277,67 лева и ликвидационни разноски в размер на 15 лева по застраховка „Каско” по щета № 5000-126120-251898, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 156,03 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 17.12.2020 г. до 18.08.2021 г.

В исковата молба се твърди, че на 27.07.2020 г., около 19,00 ч. в гр. София на ул.

„Тодор Каблешков“, между магазин „Билла“ и МОЛ „България“, водачът Л. Ф., управляващ лек автомобил марка „Рено“, модел „Канго“, с рег. № ******** и застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в ответното дружество, при маневра обратен завой потеглил на заден ход и предизвикал ПТП с намиращия се за него лек автомобил марка „Порше“, модел „Кайен“, с рег. № ********, застрахован по имуществена застраховка „Каско” при ищцовото дружество с полица № 930419000987, със срок на застрахователно покритие от 15.05.2020 г. до 14.05.2021 г.

Вследствие настъпилото ПТП на лекия автомобил, за който имало сключена застраховка „Каско”, били причинени щети, заведени при ищеца под № 5000-1261-20-251898. След 1 извършен оглед, с доклад по щетата било одобрено застрахователно обезщетение в размер на 2277,67 лева, което било изплатено на собственика на увредения автомобил на 06.11.2020 г. Ищецът предявил регресна претенция към застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и 15 лева ликвидационни разноски или общо 2292,67 лева, но с писмо изх. № 5215/17.12.2020 г. ответникът отказал да възстанови претендираната сума, като дължал и мораторна лихва върху главницата. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.08.2021 г. по ч. гр. д. № 48108 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло исковата претенция. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „ЗАД ДаллБогг:

Живот и Здраве“ АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. Й. К.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове както по основание, така и по размер. Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на процесното произшествие, наличието на причинно-следствена връзка между същото и твърдените вреди, както и осъществяване на каквото и да било противоправно поведение от страна на застрахования при ответника водач. Твърди наличие на изключващи вината на Л. Ф. обстоятелства, както и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения автомобил, който се движил с несъобразена скорост и предприел забранена маневра. Оспорва претенцията на ищеца и по размер, като твърди, че същата била завишена и не отговаряла на стойността на действително претърпените вреди. Поради неоснователност на главния иск, следвало да бъде отхвърлена и акцесорната претенция за мораторна лихва. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, редовно призован, се представлява от юрк. З.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове като доказани по основание и по размер. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, редовно призован, се представлява от юрк. К.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото 2 доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Видно от застрахователна полица № 930419000987, сключена на 07.05.2020 г., за увредения лек автомобил марка „Порше“, модел „Кайен“, с рег. № ********, собственост на Т. К. Х., имало валидно сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС с ищцовото дружество, с период на застрахователното покритие от 00:00 ч. на 15.05.2020 г. до 24:00 ч. на 14.05.2021 г., с рискова клауза 1 – Всички рискове. От отбелязване в застрахователната полица се установява, че годината на производство на процесния автомобил била 2013 г., а от приложено по делото копие от свидетелството за регистрация – Част ІІ е видно, че датата на първа регистрация на същия автомобил била 11.01.2013 г. С договора била определена застрахователна сума в размер на 50000 лева.

Съгласно т. 7.1 от Раздел ІІІ „Отговорност на застрахователя“ на Общите условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, застрахователният договор покривал частична щета или тотална (пълна) щета (загуба) на застрахованото МПС, настъпила вследствие реализиране на рисковете, посочени в избраната от застрахования клауза, при условие че той е изпълнил задълженията си като страна по договора и не е било налице общо или специално изключение, установено в общите условия. А съгласно т. 1.3 от Клауза 1 – Всички рискове от общите условия пътнотранспортното произшествие по време на движение и/или в паркирано положение било сред покритите рискове при избрана рискова клауза 1. Общите изключения, при наличието на които застрахователят не изплащал обезщетение, били посочени в Раздел ІХ от общите условия. В т. 33 от Раздел Х „Застрахователно обезщетение“ на общите условия МПС били разделени на пет класа в зависимост от застрахователната сума (действителна стойност) на застрахования обект и изминалите години от датата на производство, като процесният автомобил попадал в клас „А“ – МПС със застрахователна сума над 30000 лева за леки автомобили, независимо от изминалите години от датата на производство (т. 33.1 от общите условия). Определянето на дължимото обезщетение за МПС клас „А“ се извършвало по някой от следните начини: 1. по предоставени фактури, издадени от автосервиз на официалния представител на съответната марка МПС или партньор на застрахователя, след предварително съгласие на застрахователя (т. 34.1.1 от общите условия); 2. по експертна оценка при писмено искане на застрахования – в този случай дължимото обезщетение за частични щети се изчислявало по цени от каталози на застрахователя (т. 34.1.2 от общите условия); 3. по предоставени фактури, издадени от автосервиз, избран от застрахования, след предварително представяне стойността на ремонта и съгласуване със застрахователя, като последният изплащал предварително съгласувания размер на обезщетението (т. 34.1.3 от общите условия); 4. отстраняване на щетите в доверен сервиз на застрахователя по метода „безкасов ремонт“, само след писмено съгласие на последния, чрез възлагателно писмо (т. 34.1.4 от общите условия).

Не се спори между страните, че по време на настъпване на застрахователното събитие е съществувал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на 3 автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на лек автомобил марка „Рено“, модел „Канго“, с рег. № ******** с полица № BG/30/120001758288, със срок на застрахователното покритие от 26.06.2020 г. до 25.06.2021 г. Посоченото обстоятелство е отделено от съда като ненуждаещо се от доказване.

От приетия като доказателство по делото двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие (ПТП) се установява, че на 27.07.2020 г., около 18,57 ч. в гр. София на ул. „Тодор Каблешков“ водачът Л. Ф., управляващ лек автомобил марка „Рено“, модел „Канго“, с рег. № ********, при маневра на заден ход ударил странично в дясната част намиращия се за него лек автомобил марка „Порше“, модел „Кайен“, с рег. № ********, управляван от Т. Х.. Вследствие настъпилото ПТП на процесния автомобил, застрахован по имуществената застраховка, били причинени щети, като видимите такива били описани в протокола: преден десен калник, предна дясна вежда, праг, предна дясна врата. Протоколът бил подписан от двамата водачи, участвали в ПТП, без възражения, като водачът на лекия автомобил марка „Рено“ посочил, че е виновен за произшествието.

Протоколът е съставен в съответствие с изискванията на закона. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (заглавие изм. – ДВ, бр. 19 от 28.02.2017 г.), когато при произшествието са причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП – Приложение № 3. Доколкото между двамата водачи – участници в инцидента не е имало спор относно механизма на ПТП и вината за неговото настъпване, то съвсем основателно е бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП, без да е необходимо службите за контрол към МВР да посещават мястото на произшествието. Освен това съгласно разпоредбата на чл.

123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП (изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 20.12.2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението, и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие. След изменението на цитираната разпоредба, в сила към датата на процесното ПТП, водачите вече нямат задължение за уведомяване на службата за контрол на МВР, на територията на която е настъпило произшествието, макар в случая това да е било сторено. Двустранният протокол за ПТП, подписан от участниците в него, без посещение от служител на КАТ на мястото на инцидента, представлява частен свидетелстващ документ, който се ползва само с формална доказателствена сила. Последната установява единствено, че лицата, посочени като автори на протокола, действително са го подписали (чл. 180 ГПК), но не и верността на удостоверените в протокола факти относно механизма на произшествието, вината и причинените щети. За последните обстоятелства двустранният протокол следва да бъде преценяван от съда с оглед на всички други доказателства по делото. Съответствието на съгласуваните изявления на двамата водачи относно посочените обстоятелства с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо 4 основание в процеса (вж. Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., І Т.О., ВКС, Решение № 98 от 25.06.2012 г. по т. д. № 750/2012 г., ІІ Т.О., ВКС). Посоченият в Протокола за ПТП механизъм на произшествието се потвърждава напълно от приетото по делото заключение на съдебната автотехническа експертиза и от показанията на свидетелката Т. К. Х..