Решение № 5642 от 12.09.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6601/2024
- Вид
- Решение № 5642
- Подписан
- 12.09.2025
- В сила
- 12.09.2025
- Състав
- Рени Коджабашева, Мария Георгиева Шейтанова, Рафаела Стоилова Матева
Цитирани разпоредби
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- параграф 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 5642 гр. София, 12.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Рени Коджабашева
Членове:
М. Г. Шейтанова
Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от М. Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100506601 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 6187/05.04.2024 г., постановено по гр.д. № 70 122/2023 г. на СРС, ГО, 40 състав, е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Г. И. В. искове по чл. 422 ГПК, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 54 957/2023 г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: сумата от 1 318,81 лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. 30.04.2022 г. до имот, находящ се в гр. София, ж. к. ********, аб. № 1********, ведно със законната лихва от 04.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 227,86 лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. 19.09.2023 г., и сумата от 22,93 лв. - цена на услугата за разпределение за периода 01.08.2020 г. -30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 04.10.2023 г. до изплащане на вземането, като е ОТХВЪРЛЕН искът за сумата от 5,26 лв. - мораторна лихва за периода 16.10.2020 г. - 19.09.2023 г. върху главницата за услугата за разпределение за периода 01.08.2020 г. - 30.04.2022 г. в размер от 22,93 лв.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 137901/ 25.04.2024 г. на Г. И. В. срещу решението в частта, с която исковете са уважени. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Излага, че в сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е налице еднотръбна система и не са дължими суми за дялово разпределение; няма ФДР, с което да е подписан договор.
Също така оспорва да дължи суми за БГВ „на база“ за 1 бр. потребител, понеже показанията на водомера в имота били снемани редовно при осигурен достъп. Развива, 1 че са снемани показанията от уредите в имота, вкл. водомера, за отоплителни сезони 2018 г., 2019 г., 2022 г. и 2023 г. По време на пандемията от Ковид не бил извършван отчет, но били подавани данните за показанията на водомера през Вайбър. Моли решението да бъде отменено в посочените части.
Въззиваемият ищец
„Топлофикация София“ ЕАД подава отговор на въззивната жалба, с който оспорва въззивната жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.
Съдът намира, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено в обжалваните части, като наведените във въззивната жалба доводи за реален отчет на показанията на водомера за исковия период 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г. и за недължимост на такса за услуга за разпределение са неоснователни.
Други доводи във въззивната жалба не са наведени, а съгласно чл. 269, изр. последно ГПК и Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС при проверка на правилността на решението въззивната инстанция е ограничена от заявените в жалбата оплаквания, освен ако не прилага императивна материалноправна норма или следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.
Ищецът претендира суми във връзка с топлоснабдяването на имот с адрес: гр.
София, ж. к. ********, аб. № 1********, в исковия период 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г. от ответника като собственик на имота.
С отговора на исковата молба исковете са оспорени по размер. Ответникът излага доводи, идентични с тези по въззивната жалба.
С обжалваното решение СРС е уважил изцяло исковете за главница за ТЕ, мораторна лихва върху нея и главница за услугата дялово разпределение, като е приел, че ответникът е потребител на доставената ТЕ до имота за исковия период; че липсва реален отчет на водомера поради непредоставяне на достъп за снемане показанията на уредите за процесния период, като топлинното счетоводство в случая се осъществява от ищеца поради това, че е налице еднотръбна система и разпределението на ТЕ не се извършва чрез разпределители от ФДР. Приел е, че в имота е консумирана ТЕ, чиято цена е в размер на 1 349,32 лв. / вкл. за БГВ на база за един потребител/, а искът е основателен до размера на по-ниската претендирана сума.
Поради това не е било спорно, а и се установява, че в исковия период имотът е бил собственост на въззивника. Установява се, че правото на собственост относно имота е продадено на дъщерята на ответника непосредствено след края на исковия период, а и според заявление – декларация от 29.10.1999 г. партидата относно имота е била открита на името на ответника по негово искане. С н.а. от 22.07.2022 г. ответникът си е запазил правото на ползване относно имота, а дъщеря му – приобретател, е малолетна понастоящем.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или 2 нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди.
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват клиента и без приемането им.
Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Напротив, той е подал молба-декларация от 05.10.2001 г. за откриване на партида относно имота на негово име. Съгл. чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия или при продажба на ТЕ за битови нужди не се изисква сключване на писмен договор.
Предвид изложеното между страните е сключен и е действал в исковия период договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.
Ответникът е потребител на ТЕ относно имота в исковия период.
Неоснователни са доводите на ответника относно недължимост на сумата от 22,93 лв. – главница за дялово разпределение. Не е спорно, а и се установява от неоспореното заключение на СТЕ, че в сградата, в която се намира топлоснабденият имот, отоплителната инсталация е еднотръбна. Според чл. 61, ал. 2 от НАРЕДБА № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, то разпределението на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва само от топлопреносното предприятие или от доставчика, когато не съществува техническа възможност за прилагане на системата за дялово разпределение, сградната инсталация за отопление е еднотръбна, проточна, лъчиста, конвекторна, смесена и др. В настоящата хипотеза системата е еднотръбна и услугата е извършена пряко от ищеца, за която услуга му се дължи възнаграждение, което за два сезона е в размер на 22,93 лв. Сумите за топлинна енергия са начислявани от ищеца на база отопляем обем, при отчитане на общия топломер на абонатната станция и след приспадане на технологичните разходи за сметка на топлопреносното дружество. Разпределението на топлинната енергия за периода е съобразено с действалите технически правила и норми на нормативната уредба за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Неоснователни са и възраженията относно начина на начисляване на ТЕ за БГВ. Ответникът не доказа да е подавал отчети по Вайбър за исковия период.
Установява се, че за исковия период поради непредоставен достъп до имота е начислена ТЕ за БГВ “на база“ за 1 потребител.
Според заключението на СТЕ дължима е за исковия период сумата от 1 349,32 лв., а искът правилно е бил уважен до размера на по-ниската претендирана сума от 1 318,81 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6187/05.04.2024 г., постановено по гр.д. № 70 122/2023 г. на СРС, ГО, 40 състав, в ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД ЕИК 831609046 срещу Г. И. В. ЕГН **********, искове с пр. осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 54 957/2023 г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: сумата от 1 318,81 лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г. до имот, находящ се в гр.
София, ж. к. ********, аб. № 1********, ведно със законната лихва от 04.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 227,86 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. - 19.09.2023 г., и сумата от 22,93 лв. - цена на услугата за разпределение за периода 01.08.2020 г. -30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 04.10.2023 г. до изплащане на вземането.
В останалата част като необжалвано решението е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4