Определение № 35416 от 03.09.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35416 гр. С. 03.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20241110123491 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 118, ал. 2 ГПК.

Образувано е от по искова молба от 13.04.2024 г. на И. В. Л. против И. М. М. с предявени частични искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за обезщетение на неимуществени вреди от твърдени обиди и клевети чрез пост във Фейсбук (от 1000 лв., респ.

4000 лв.).

В исковата молба ищцата сочи, че изпълнява длъжността председател на О. с. в С.З. от м.11.2023 г., а преди това е била общински съветник там. Освен това тя била и адвокат в С.З. и участвала и в многобройни благотворителни и обществени инициативи все в С.З.. На 20.03.2024 г. ответницата, самата тя публична фигура и политик, написала процесните постове, за които ищцата твърди, че са й причинили процесните вреди, достигайки до много голям брой ФБ потребители и до обществеността в С.З., чиято обезвреда се търси.

Ответницата на 31.07.2024 г. заявява отвод за неподсъдност, като сочи, че постоянният и настоящ адрес на ответницата е в С.З., където желае делото да се разглежда.

С молба от 19.08.2024 г., ищцата се позовава на подсъдността по местоизвършване на деянието – написването на ФБ постовете, като твърди, че ответницата, депутат в Н. С., ги е писала, докато е била в гр. С.

Със становище от 30.08.2024 г. ответницата заявява, че не е в състояние да докаже отрицателния факт, че на 20.03.2024 г. ищцата не се е намирала в гр. С. но сочи, че съгласно практиката на СЕС и на ВКС подсъдността по местоизвършване на деликт от публикация в социална медия или в Интернет се определя от мястото, където пострадалото лице е възприело направените в Интернет или социалната медия изявления. Отделно от това ответницата сочи, че подсъдността по местоизвършване на деянието не е била инвокирана с исковата молба, а едва след отговора на ответницата и поради това не може да се ползва от ищцата за обосноваване на подсъдност. В случая резултатът по общата подсъдност и по изборната съвпадали.

За да се произнесе по отвода за неподсъдност, съдът съобрази следното:

1

Подсъдността на делата за съда е друг израз на компетентността му като държавен орган. За своята компетентност, ако друго не е предвидено в закона, съдът следи служебно и служебно събира и доказателства налице ли са фактите, които я обосновават. „Друго“ ГПК предвижда за гражданските дела за местната подсъдност на исковите производства, за наличието на която съдът не следи служебно принципно, а само по изключение за някои категории дела. Веднъж направено обаче възражение за местна неподсъдност от ответника в законовия срок, съдът е длъжен служебно да събере доказателства налице ли са фактите, които я обосновават. В този смисъл посоченото в чл. 119, ал. 5 ГПК, че едновременно с възражението си за неподсъдност ответникът е длъжен да посочи и представи и доказателствата си, не следва да се тълкува като тежест за доказване за ответника на фактите, опровергаващи подсъдността, инвокирана от ищеца (както съдът погрешно е приел с разпореждането си от 21.08.2024 г., подведен от становището в доктрината в учебния курс на проф. Ж. Сталев). Напротив, чл. 119, ал. 5 ГПК урежда преклузия за доказателствата на ответника по въпросите на подсъдността. Тази норма не освобождава съда от задължението си да провери подсъдно ли му е делото, след като вече има изричен отвод за неподсъдност.

Подсъдността на делото следва от реализирането на юридически факти, предвидени в закона, обосноваващи правомощието за разглеждане на делото от конкретния съд.

Неоснователно е възражението на ответницата, че ищцата не може да се ползва на изборната подсъдност по чл. 115, ал. 1 ГПК, доколкото за това е нужно изрично позоваване и то преди подаване на отговора на исковата молба. Напротив, нищо в ГПК не навежда на това, че ползването от изборна подсъдност предполага изричното изявление на ищеца в исковата молба за желание за такава подсъдност. Достатъчно е само излагането на факти от състава на нормата, обосноваваща изборната подсъдност, и доказването на тези факти.

Между страните е безспорно, че ищцата изпълнява длъжността председател на О. с. в С.З. от м.11.2023 г., а преди това е била общински съветник там; че е адвокат в С.З. и публична фигура там. Процесните вреди върху репутацията, личното себевъзприятие и достойнство на ищцата, ако са възникнали, са възникнали именно там. В С.З. и ищцата е възприела процесните ФБ постове. С оглед на факта, че при деликт чрез публикация в социална медия или Интернет, точното място, където се е намирал делинквентът нито може да се установи лесно, нито е от значение за разпространяването на причинния вредоносен процес, в практиката и на СЕС, и на ВКС е прието, че подсъдността по местоизвършване на деликта в случая е мястото, където се е намирал пострадалият, когато е възприел публикациите – решение на СЕС от 17.10.2017 г. по дело С-НОМЕР/ГОДИНА., определение № 165 от 25.07.2022 г. по ч.гр.д. № НОМЕР/ГОДИНА г., ВКС, I г.о., определение № 50216 от 29.09.2022 г. по ч.гр.д. № .../2022 г., ВКС, I г.о., и др.

В случая това е съдебният район на РС-С.З..

На основание чл. 115, ал. 1 ГПК предявените искове са подсъдни на РС-С.З., на който и следва да се изпратят за разглеждане и решаване.

Така мотивиран, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 23491/2024 г., СРС, 161-ви с-в, поради местна неподсъдност.

ИЗПРАЩА делото по компетентност на РС-С.З..

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на препис от определението пред Софийския градски съд.

Препис от определението да се връчи на ищеца, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъка от съобщението.

След влизане на определението в сила делото да се изпрати на РС-С.З..

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3