Разпореждане № 228 от 07.01.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 228 гр. София, 07.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Наказателно дело частен характер № 20251110218252 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна тъжба, депозирана от Г. А. Т. срещу А. Г. И., съдържаща твърдения за извършено престъпление от частен характер.

Съдът, след запознаване с тъжбата и приложенията към нея, намира следното:

Налице са условията за прекратяване на наказателното производство по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК, като съображенията за това са следните:

В депозираната частна тъжба се сочи, че действията, които следва съдът да преценява като съставомерни по НК са изложените на 15.10.2025 г. от обвиняемия А. Г. И. изрази в съдебно заседание по време на провеждане на разпита му в процесуалното качество на свидетел по гр. дело № 20251110137136 по описа за 2025 г. на СРС, ГО, 89 състав в сградата на Софийския районен съд, находяща се в гр.София, бул.“Цар Борис III“ № 54, с които са изнесени неверни и клеветнически твърдения, с които са накърнени честта и достойнството на частния тъжител, с които се ползва сред обществото, а именно: „... установихме, че кръвната захар на А.и е висока, това се случи през месец януари 2025 г., в резултат на преживения стрес от престоя при бащата. Детето влезе в болница на системи през 01.2025 г. същия ден захарта на детето скочи до 33. До този ден А.ис нямаше проблеми с глюкозата. Лекарите обясниха на майката, че тези високи нива на кръвна захар могат да доведат до летален край.“;„Детето се страхуваше да разказва това, което се е случило при баща му..., защото го е страх от това, 1 че баща му ще го нарече - „предателче“, както детето ни сподели, че бащата го е наричал. Каза думите - „предателче, мъртъв си за мен“....Бащата не се обезпокои от това нещо, от всички неща, които детето ни разказваше.“ и „Това, което аз забелязах в поведението на А.ис, в резултат на поведението на бащата към него , то загуби своята увереност....Загуби детския си пламък и непринуденост, както и своя приключенски дух“.

По отношение така изнесените в частната тъжба изрази съдът намира, че същите не съставляват престъпление.

Дейността на съдията докладчик по производствата от частен характер включва преценка дали в тъжбата са изложени факти, които могат да се субсумират под конкретен престъпен състав, като необходима предварителна оценка на твърденията на тъжителя, която гарантира, че в съдебното заседание ще се разгледат само такива обвинения, които обективно могат да ангажират наказателната отговорност на дадено лице за деяние, което се преследва по инициатива на пострадалия. В правомощията на съдията докладчик е да прецени дали в тъжбата, с която е сезиран, е описано престъпление, преследвано по тъжба на пострадалия, и ако отговорът е отрицателен, тъй като е описано очевидно несъставомерно поведение – да прекрати наказателното производство съгласно разпоредбите на чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК. Изисква се оценъчна дейност на съдията докладчик, която следва да констатира дали в тъжбата се твърдят факти, които могат да се подведат под определен фактически състав на престъпление по НК.

В наказателната доктрина е изяснено несъмнено, че престъплението „клевета“ се осъществява по два начина. Едната от формите на престъплението клевета се характеризира с разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство, свързано с личността на пострадалия, което е от естество да накърни доброто му име в обществото.

Това обстоятелство може да се отнася до миналото или настоящото поведение на пострадалия, което да е укоримо от гледна точка на господстващия морал.

Може да касае прояви от личния живот на пострадалия /например брачна изневяра, побой и тормоз на близките, пиянство, употреба на наркотици/ или да отразява отрицателни качества на същия /например твърдението, че пострадалият е зъл, че страда от венерическа болест, че е наркоман и 2 пияница/.

При втората форма на престъплението чрез клеветата се приписва на пострадалия неизвършено от него престъпление. При нея деецът твърди пред трето лице/лица, че пострадалият е извършил някакво конкретно престъпление, което той в действителност не е извършил, което твърдение се отразява отрицателно на доброто име и честта му.

За да е налице клевета, деецът трябва съзнателно да съобщи на другиго неистини, позорящи обстоятелства, свързани с личността на пострадалия.

В съдебната практика, както и в правната доктрина, безпротиворечиво е прието, че предмет на клевета могат да бъдат единствено твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определени обстоятелства, време, място, лице, които да бъдат позорни, неприемливи от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвикват негативна оценка на обществото или в частност – да представляват приписване на престъпление. Следва да се отбележи и това, че съставът на клеветата е свързан с разгласяване на определени факти, конкретни обстоятелства, конкретни прояви на засегнатия, а не до вменяване на определени неконкретизирани отрицателни качества, не до отрицателни оценки, съждения, епитети и т.н.

Именно поради изложеното престъплението се осъществява чрез изразяване на твърдения – с конкретизирано съдържание по смисъл да носи информация за конкретно обстоятелство, факт, време, място, лице, процес, а не да са изложени абстрактно и да се сочат лицата и другите инкриминирани данни общо, без да се разбира точно и определено за кое лице се отнасят тези обстоятелства. В този смисъл изводите, които някой прави от прочетеното или чутото, създаването на различни версии, предположения, аналогии, внушението, мнението – не са клевета. Те не могат да бъдат доказани и не подлежат на доказване.

В този смисъл и при преценка дали посочените в тъжбата изрази разкриват извършено престъпление, настоящият съдебен състав намира, че отговорът на този въпрос е отрицателен, защото в случая в тъжбата не се съдържат конкретни твърдения, които могат да се отъждествят с разгласяване на позорни обстоятелства за личността на тъжителя или с приписване на престъпление.

3

Съдът намира, че посочените като клеветнически изрази не покриват горепосочените критерии, за да бъдат причислени към категорията „позорни обстоятелства“ или приписване на престъпление. В конкретния случай от депозираната тъжба става ясно, че инкриминираните изрази са точно възпроизведени в тъжбата, цитирани са дословно, съгласно отразеното в протокол от съдебно заседание от 15.10.2025 г. по гр. дело № 20251110137136 по описа за 2025 г. на СРС, ГО, 89 състав, поради което и последните не подлежат на допълнителна конкретизация от страна на частния тъжител. В тази връзка единствено следва да се прецени дали те отговарят на посочените по – горе критерии и в принципен план да се характеризират като клеветнически. В случая проверката не сочи това да е така, доколкото в посочените по – горе изрази липсва основен елемент от обективната съставомерност на престъплението клевета – не се съдържат никакви данни за приписване на престъпление или разгласяване на позорни обстоятелства. В тъжбата се правят собствени на тъжителя интерпретации на цитираните твърдения, съответно негови лични и субективни оценки са съжденията дали чрез тези посочени изрази се цели внушение на нещо укоримо, в случая – че описват същия като „един изключително жалък, безскрупулен и достоен за презиране баща“. В какъв „дух“ е поднесена информацията е ирелевантно досежно наказателната отговорност на лицето. Както бе посочено, двусмислени внушения, интерпретации, лични оценки на тъжителя за прочетеното са субективни и не могат да обусловят годно наказателно обвинение.

В случая посочените инкриминирани изрази по никакъв начин не отговарят на гореописаните критерии, доколкото от една страна са изразено становище, а от друга – не разкриват никаква конкретика. Самите изрази не преписват нито престъпление на тъжителя, нито пък са позорящи, а са израз на субективните възприятия на И. и не са увреждащи репутацията на Т..

Инкриминираните изрази са без всякаква форма на конкретика и не са в състояние да ангажират наказателната отговорност на А. Г. И..

Следва да се посочи, че предвид специфичността на производството за престъпления, преследвани по тъжба на пострадалия, именно в тежест на последния е да индивидуализира, конкретизира и посочи ясно и изчерпателно обстоятелствата, въз основа на които се подава частната тъжба. Именно от обстоятелствената част на частната тъжба се определя и формулира 4 фактическата рамка на частното обвинение, въз основа на която лицето, срещу което е насочена тя, организира своята защита. В нея следва да бъдат изложени факти, а не предположения и субективна оценка на подалия я.

Основната процесуална функция на тъжбата е да формулира частното обвинение и по този начин да определи предмета на доказване в наказателното дело от частен характер и съответно да даде възможност на подсъдимия да упражни правото си на защита срещу нея.

Съдията докладчик намира, че в случая обстоятелствата в частната тъжба поради изложените съображения не са позорни и недостойни от гледна точка на общоприетите морални разбирания, както и не представляват приписване на престъпление. Тъжителят е инкриминирал изрази, които не са нито клеветнически, нито позорящи личността му. Субективното отношение на тъжителя към изложените твърдения не може да бъде годен предмет на престъплението клевета, доколкото личните преживявания и оценки не могат да бъдат установени посредством способите за събиране и оценка на доказателствата, чрез които се изследва и установява обективната истина.

Поради тези съображения съдът намира, че описаното в тъжбата не съставлява престъпление. Поради това и на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК наказателното производство следва да бъде прекратено, тъй като посочените в тъжбата обстоятелства не могат да бъдат субсумирани под хипотезата на който и да било състав на престъпление, преследвано по частен ред.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НЧХД № 18252/2025 г. по описа на СРС, НО, 15-и състав.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаване на съобщението пред Софийски градски съд по реда на Глава 22 от НПК.

ПРЕПИСИ да се връчат на частния тъжител и повереника му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5