Решение № 1530 от 25.07.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1530 гр. Пловдив, 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20215330208320 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 5395794, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с който на В. С. У., с ЕГН **********, за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 300/триста/ лева.

Жалбоподателят в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния му представител прави искане за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен и неправилен. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган - ОД на МВР-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище излага съображения за отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и пледира за намаляването му до минимално предвидения такъв. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните 1 доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателя В. С. У. е бил издаден Електронен фиш за налагане на административно наказание глоба за нарушение, извършено на 12.05.2021г. в 18:58ч. на Републикански път ІІ-64, км. 49 +800, с посока на движение от гр.Пловдив към с.Труд, като при въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта на движение от 60 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от - 3 км/ч в полза на водача, било прието за установено, че жалбоподателят У. управлявал МПС „Ауди А4“ с рег. № **** със скорост от 94 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 34 км/ч.

Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH Cordon M2 № MD1196.

За така установеното нарушение жалбоподателят, като собственик на МПС, с което е извършено нарушението, бил санкциониран с налагане на административно наказание – глоба в размер на 300 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

По правилността на електронния фиш настоящият съдебен състав приема, че от събрания по делото доказателствен материал с категоричност се доказа жалбоподателят да е осъществил от обективна и от субективна страна състава на административното нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което му е наложено наказание с обжалвания електронен фиш. От обективна страна на 12.05.2021 г. в 18:58 часа на Републикански път ІІ-64, км.49+800, с посока на движение гр.Пловдив към с.Труд, жалбоподателят при управление на лек автомобил „Ауди А4“ с рег.№ *****, не се е съобразил ограничението от 60 км/ч, въведено с пътен знак В26, като се е движил със скорост от 94 км/ч. От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл.

От данните по делото не се установява санкционираното лице като собственик на МПС, с което е извършено нарушението, да се е възползвало от възможността по чл.189, ал.5 от ЗДвП и в 14-дневен срок от получаването на 2

ЕФ да е предоставило в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Ето защо правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя У..

Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Според правилото на чл.21, ал.2 от ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП забранява на водача на пътно превозно средство при избиране скоростта на движение да превишава посочените в нормата стойности на скоростта в км/ч. Жалбоподателят е извършил нарушение по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, а направената правна връзка с ал.1 е дотолкова, доколкото да обуслови, че в случая скоростта от 60 км/ч, въведена с пътен знак, е различна от така посочените в ал.1 на същия член на закона. Нещо повече в самата ал.2, видно от съдържанието й, е извършено препращане към ал.1 на същата разпоредба, така че дадената квалификация с препратката е още по-прецизна.

Не се споделя от съда основното възражение, което прави процесуалния представител на жалбоподателя, за недоказано мястото на нарушението, изтъквайки, че е посочено различно километриране в ЕФ и в протокола за използване на АТСС. Доводите му са, че действителните координати от мястото, където е заснет процесният автомобил отразени в ЕФ и снимковия материал, не съответствали с посоченото място след сверяване в интернет.

Съгласно чл. 6, ал.2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., местата за разполагане на техническите средства се определят съгласно критериите, посочени в същата разпоредба. Точното местоположение на АТСС се индивидуализира, чрез посочване на съответните GPS координати в изготвеното по всяко дело статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от същата Наредба представлява годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. Доколкото обаче разчитането на конкретните GPS координати изисква наличие на 3 специален софтуер, с който не всеки нарушител разполага, с оглед гарантиране правото на защита на санкционираните лица, практиката съвсем законосъобразно е наложила в електронния фиш мястото на контрол да се обозначава с посочване на най-близкия километър от пътния участък до конкретните географски координати, на които е разположено техническото средство, както в случая – Републикански път II-64, км.49+800 в посока на движение от гр.Пловдив към с. Труд. Отделно от това не всички координати, посочени в статичното изображение на ЕФ могат да се въвеждат автоматично в „Google Maps”, защото АТСС и „Google Maps” използват различни градусови системи, които едва след използване на съответен конвертор, резултатите от двете системи се приобщават. При това положение, дори и да е представената от страна на жалбоподателя извадка от платформата „google maps“ не би могла да се ползва с доказателствена сила в производството по реда на ЗАНН, с оглед невъзможността да бъде проверена и преценена, както точността на данните от подобен източник и доколко същите са актуални, така дори и съответствието на приетата координатна система.

В случая направената от процесуалния представител на жалбоподателя справка в Интернет по географски координати на първо място не касае отбелязаните в статичното изображение географски координати, и на второ място, както беше посочено по-горе, същите сочат местоположението на използваното АТСС, докато мястото на нарушението е обозначено с неговия административен адрес, който в разглеждания казус е един и същ в ЕФ, в представеното статично изображение и в съставения протокол по чл.10 от Наредбата.

Безспорно установено е и че за контролирания пътен участък извън населено място максимално разрешената скорост при управление на МПС е била 60 км/ч, като ограничението е въведено с пътен знак В26. Наличието на пътния знак към датата на нарушението се потвърждава и от писмо на Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление - Пловдив, в което се сочи, че пътния знак е поставен при км. 49+860, като действието му се изчерпва след забавения шлюз и изхода на „Рефан“ при км.49 +736. В същото писмо се уточнява, че нарастването на километража на пътя е в посока Труд-Пловдив. В случая нарушението, извършено на км.49 +800 с посока на движение от гр.Пловдив към с.Труд, попада в зоната на действие на пътния знак В26 и въведеното с него ограничение на скоростта на 4 движение.

Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП относно задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Видно от процесния ЕФ, същият съдържа всички елементи от състава на административното нарушение и няма съмнение, че тези факти индивидуализират нарушението, състоящо се в извършено нарушение за скорост извън населено място при управление на МПС, която скорост е установена с превишение от 34 км/ч повече от разрешената 60 км/ч, въведена с пътен знак В26.

Извършено нарушение по ЗДвП е установено с мобилна по своя характер видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordom M2, за което е доказано предвид приложеното по преписката писмо на БИМ, че отговаря на установените технически изисквания, вписана е в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № В-46. Наред с това съгласно представения по делото Протокол № 4-С-ИСИС/12.02.2021г. за лабораторна проверка, процесната мобилна система е преминала периодична последваща проверка със заключението, че системата отговаря на метрологичните изисквания.

Предвид на това съдът оценя като неоснователно изразеното в жалбата съмнение относно годност на използваното в случая АТСС.

Установи се, че АТСС тип CORDON-M2 MD1196 е мобилно такова, което се разполага на контролирания пътен участък. В тази връзка, налице е и протокол по смисъла на чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който по съдържание съответства на процесното време и място на извършеното нарушение, ограничението на скоростта, наличието на пътен знак В26, режим измерване, посока за задействане, начало и край на работа. Действително в протокола по чл.10 от Наредбата не са посочени №№ на първо и последно 5 статични изображения, но това според съда по никакъв начин не се е отразило на правото на защита на санкционираното лице, доколкото посочените в протокола начало и край на работа, отразени в часове и минути, обхващат и часът на извършване на разглежданото нарушение и доколкото деянието, неговият извършител и вина са безспорно доказани.

Разположението на АТСС е документирано с приложената по преписката снимка по смисъла на чл.10, ал.3 от посочената наредба.

Във връзка с използваното техническо средство за измерване, неоснователно се явява и възражението, че нарушението е установено в присъствието на контролен орган. Законодателят е въвел изискване за отсъствие на контролен орган и нарушител при издаване на електронния фиш, а не при установяване и заснемане на нарушението, каквото неправилно тълкуване се съдържа в касационната жалба. Присъствието на контролен орган е с цел въвеждане на техническото средство в работен режим съгласно чл. 9, ал.2 от Наредбата, без възможности за въздействие върху измерването, регистрирането и записването на нарушението, която дейност се осъществява автоматично. Доказателства за намеса на полицейските служители в процеса на работа на мобилната система не са представени.

Изцяло неоснователно е и съдържащото се в жалбата възражение за липса на мястото на нарушението на знак, обозначаващ наличие на видеоконтрол на правилата за движение. Към датата на извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни изменения, вече е отпаднало изискването мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова информация, поради което наличието на такъв знак не представлява изискване за законосъобразно използване на АТСС според действащото право.