Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 814 от 22.12.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 1040/2021
Вид
Решение № 814
Подписан
22.12.2022
В сила
22.12.2022
Състав
Теодора Кръстева, Ивайло Младенов, Светлин Михайлов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 814 гр. София, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело № 20211001001040 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. Г. З., чрез пълномощника му адвокат Г. Г. от САК, срещу решение № 261141/16.07.2021 г., пост. по т.д.№ 815/ 2020 г. на Софийския градски съд, VI т.о., 21 състав, в частта, с която са отхвърлени исковете му с правно основание чл. 74 от ТЗ за отмяна на взетите решения на общото събрание на съдружниците на „Изамет 1991“ООД, проведено на 23.03.2020 г., по т. 1, 2, 6 и 7, съответно за приемане на К. Г. Х. като съдружник, за увеличаване на капитала чрез записване на нови дялове от новоприетия съдружник, за промяна на седалището и за изменение на дружествения договор.

Подадена и въззивна жалба на К. Г. Х.- встъпило по свой почин, по реда на чл. 218 от ГПК, трето лице помагач на страната на ответника, чрез пълномощника му адв. В. В. от САК, срещу решението в частта, с която по исковете на И. Г. З. са обявени за нищожни решенията на общо събрание на съдружниците на „Изамет 1991“ООД, проведено на 23.03.2020 г. по т. 3 и 4 от дневния ред - за освобождаване на Я. И. З. и И. Г. З. като управители и за 1 избор на К. Г. Х. за управител на дружеството.

Във въззивната жалба на ищеца И. Г. З. се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е отказал да разгледа исковете в отхвърлителната част на решението и на основанието, заявено с допълнителната искова молба досежно невзети решения, за които обаче е оформен протокол, тъй като за релевиране на доводи за нищожност на решенията на общото събрание на съдружниците не са установени преклузивни срокове. Поддържа се, че съдът следва служебно да следи за нищожността на правните сделки, когато се отнася за нищожност по чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, каквато е тази, поради противоречие с добрите нрави и заобикалянето на закона, доколкото по делото е установено, че протоколните решения са оформени с тази цел, като с външно привидно законосъобразни действия се е целяло постигане на забранена от закона цел. Изложено, че това е видно от молбите на двамата съдружници [за прекратяване на членството им] от 24.12.2019 г., в резултат на което дружеството би останало изобщо без съдружници, което е „правно нетърпимо“. Наведен е и довод, че не са осъществени предпоставките на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, тъй като писмените предизвестия не са получени от дружеството - не са заведени в неговото деловодство със съответния входящ номер и няма отбелязване от кого са получени, което сочи, че споменатите молби очевидно не са имали за цел последиците, посочени в тях. Жалбоподателят поддържа, че съдът не е се е произнесъл по доводите за заобикалянето на закона, доколкото към 23.03.2020 г. по партидата на дружеството са вписани запори върху дружествените дялове на двамата съдружници - И. Г. З. и Я. И. З. в полза, съответно на Ю. Г. З. и на Специализираната прокуратура, които, съгласно чл.

451, ал. 1 от ГПК, преграждат възможността на притежателите им да се разпореждат с тях. Счита, че прехвърлянето на дружествени дялове по реда на чл. 129, ал. 2 от ТЗ при наличието на вписан запор върху тях, за което не е взето решение от общото събрание на съдружниците, представлява прикрита сделка, тъй като увеличаването на капитала и приемането на нов съдружник с незапорирани дялове, води до намаляване размера на реалното имущество, който би се получил като ликвидационен дял, с който длъжниците отговарят в едно производство по чл. 517 от ГПК, тъй като, от една страна, уврежда взискателите и представлява пречка да се осъществят основните функции на изпълнителното производство, а от друга – осъществява хипотезата на чл.

2

451, ал. 1 от ГПК. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната му част, с която са отхвърлени исковете за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците на „Изамет 1991“ООД, проведено на 23.03.2020 г. по т. 1, 2, 6 и 7, съответно за приемане на К. Г. Х. за съдружник, за увеличаване на капитала чрез записване на нови дялове, поети от новоприетия съдружник, за промяна на седалището и адреса на управление и за изменение на дружествения договор, както и да присъди на жалбоподателя направените по водене на делото разноски.

Третото лице помагач на страната на ответника К. Г. Х. чрез пълномощника си адвокат В. В. от САК, оспорва въззивната жалба на ищеца И. Г. З.. В писмения отговор, подаден по реда на чл. 263 от ГПК, оспорва доводите, свързани с установяване нищожността на решенията на общото събрание на съдружниците, с възражението, че в исковата молба е формулирано изрично искане единствено за тяхната отмяна като незаконосъобразни, но не и за обявяването им за нищожни, поради което и съдът е ограничен от така формулирания петитум. Поддържа, че първоинстанционният съд е изложил законосъобразни мотиви за неотносимост на доводите за нарушаване на добрите нрави към оспорените решения, тъй като правилата за недействителност на сделките са неприложими към решенията на колективните органи на търговските дружества, поради което и твърденията на жалбоподателя, че съдът е следвало служебно да следи за нищожността им на това основание, са ирелевантни. Излага съображения, съвпадащи с изложени в обжалваното решение мотиви, че решенията на общото събрание на търговските дружества, включително за увеличение на капитала чрез приемане на съдружник и записване на нови дялове, представляват многостранни гражданскоправни сделки между субекти с общи права и интереси, имат действие вътре в дружеството и по отношение на тях не се прилагат общите правила за недействителност на договорите, поради което съдът правилно не е разгледал направените от ищеца възражения за нищожност на взетите решения на общото събрание по чл. 26 от ЗЗД. Счита за необоснован довода на жалбоподателя за нищожност, поради заобикаляне на закона, поради вписани запори върху дружествените дялове, тъй като увеличението на капитала не представлява разпореждане с дружествени дялове, нито е правна сделка, за която да се прилагат правилата на ЗЗД за привидност на сделките.

3

Поддържа възражението си за недопустимост на предявените по делото искове, поради липсата на активна процесуална легитимация на ищеца, с довода, че с писмено предизвестие от 24.12.2019 г., чийто тримесечен срок е изтекъл на 24.03.2020 г., жалбоподателят И. Г. З. е уведомил „Изамет 1991“ООД, че прекратява участието си като съдружник в него, поради което няма правен интерес от отмяната на процесните решения на общото събрание на съдружниците, като предпоставка за допустимост на предявените искове.

Оспорен е и доводът на ищеца-жалбоподател за отмяна на процесните решения, поради нарушаване на нормите за кворум при провеждането на общото събрание и формирането на мнозинството при гласуването на решенията, поради опорочаване волята на И. З. чрез страхови представи, създадени от действията на трети лица, без които той не би подписал протокола. Изложено е, че по делото не е установено жалбоподателят да се е намирал под въздействието на такива представи, нито е установено кои са третите лица, за които се твърди, че са отправяли заплахи, както и кога и при какви обстоятелства е сторено това, за да се направи преценка доколко тези заплахи са предизвикали у ищеца основателен страх. Наведен е довод, че ищецът не е действал при условията на заплаха, тъй като преди подписване на процесния протокол, като управител на „Изамет 1991“ООД е сключил редица сделки, с които е увредил дружеството, и които той не би сключил, ако действително е бил заплашен за живота и здравето си. Поддържа се, че заплашването не се установява и от събраните по делото гласни доказателства. Третото лице помагач счита за недопустим довода за нищожност на атакуваните решения от 23.03.2020 г., тъй като общото събрание не е било проведено, защото при подписване на протокола посочените в него лица не са били заедно. Поддържа, че това твърдение не е въведено с исковата молба, доколкото в нея липсват доводи за незаконосъобразност на взетите решения, поради нарушаване на чл. 139, ал. 2 от ТЗ, от което черпи довод, че то е преклудирано.

Във въззивната жалба на К. Г. Х., подадена чрез пълномощника му адв.

В., срещу решението в частта, с която е обявена нищожността на решенията на общото събрание от 23.03.2020 г. по т. 3 и 4 от дневния ред, са изложени оплаквания, аналогични на възраженията, развити в отговора на въззивната жалба на ищеца, а именно за недопустимост на решението в тази част, като постановено по непредявен иск, както и при липса на правен интерес като 4 абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, предвид едностранното прекратяване на членството на ищеца в „Изамет 1991“ООД по реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, доколкото при установителните искове изрично е посочено изискването за наличие на такъв интерес. Наведен е довод, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че съставените на 27.03.2020 г. протоколи са без правно значение и взетите на 23.03.2020 г. решения не пораждат никаква правна промяна, поради предходното приемане на такива с идентично съдържание на 20.03.2020 г., откъдето е направил извод за неговата нищожност. Посочено е, че в случая не се касае за нови решения с обратна сила, а за отстраняване на допуснати явни фактически грешки в протоколите от 20.03.2020 г. и 23.03.2020 г., поради непълно отразяване на волята на съдружниците. Направено е искане за обезсилване на решението в обжалваната му част, като недопустимо и за прекратяване на производството по предявените искове, евентуално за неговата отмяна в същата част като неправилно и за постановяване на решение по същество, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В отговора на въззивната жалба, подадена от третото лице помагач К. Г.

Х. ищецът И. Г. З. е оспорил инвокираните в нея оплаквания, с довода, че видно е от съдържанието на исковата молба, той се е позовал на нищожността на съответните решения, което е поддържал в течение на първоинстанционно производство. По отношение на доводите за недопустимост на исковете поради липса на правен интерес, ищецът е възразил, че към датата на приемане на процесните решения- 23.03.2020 г. той е притежавал качеството на съдружник в дружеството. По отношение на доводите за последваща отмяна на нищожните решения, в отговора е изразено становище, че решенията от 27.03.2020 г. нямат обратно действие, поради което са извън предмета на спора. Направено е искане за оставяне на въззивната жалба на третото лице помагач без уважение и за потвърждаване на решението в обжалваната с нея част.

Въззиваемият „Изамет 1991“ООД не е подал отговор на въззивните жалби, но в о.с.з. от 25.02.2022 г. чрез особения представител адв. П. е изразил становище, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и е направил искане да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във 5 връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във връзка с чл. 273 от ГПК, приема следното :

Въззивните жалби са подадена в процесуално- преклузивния срок по чл.

259, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирани страни с правен интерес от обжалването, поради което са процесуално допустими.

Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от справка по партидата на „Изамет 1991“ООД в търговския регистър, че към 20.03.2020 г. съдружници в дружеството са жалбоподателят И. Г. З., с дял на стойност от 3000 лв., представляващи 60% от неговия капитал и Я. И. З., със стойност на дела от 2000 лв., представляващ съответно 40% от неговия капитал. Органното представителство на дружеството се осъществява от двамата съдружници в качеството им на управители, съобразно клаузата на чл. 22, ал. 1, изр. второ от устава, съгласно която, когато управителите са повече от един, те управляват дружеството заедно и поотделно.