Решение № 133 от 17.06.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Шумен, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Р. Йорданова-Момова

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско дело № 20233600500511 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №708/28.09.2023г. по гр.д.№631/2023г. по описа на ШРС , съдът е признал за установено по отношение на И. А. Д., ЕГН : **********, с адрес – гр. Шумен, ул.

“......” № 68, вх. 2, ет. 9, ап. 54, че в полза на “УниКредит Булбанк” АД, ЕИК : ......, с адрес за призоваване – гр. Варна, ул. “....“ № 9, ет. 3, офис 49, срещу нея съществува вземане за сумата от 7710,41 лева, представляваща главница по договор за банков кредит № 1452/06.03.2006г., в едно със законната лихва върху главницата от 04.11.2022г., до окончателното плащане, отхвърлил е предявените от “УниКредит Булбанк” АД, срещу И.

А. Д. искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да се признае за установено, съществуване на вземане срещу ответника за сумата от 6172,46 лева, представляваща 2626,43 лева главница – неплатени вноски по договор за банков кредит № 1452/06.03.2006г.;

3322,47 лева договорна лихва, за периода 20.08.2019г. – 26.10.2022г.; 22,41 лева наказателна лихва, за периода 20.08.2019г. – 31.10.2022г.; 201,15 лева наказателна лихва за периода 20.08.2019г. – 31.10.2022г., като неоснователни, осъдил е И. А. Д. да заплати на “УниКредит Булбанк” сумата от 1984,17 лева разноски в настоящото производство и по ЧГД № 2382/2022г., по описа на ШРС.

Решението е обжалвано от ищеца “УниКредит Булбанк” АД гр.София, действащо, чрез пълномощника си адв.М.Ж. от АК-Добрич в частта му с която съдът е отхвърлил предявеният от жалбоподателя срещу И. А. Д., иск по чл.422, ал.1 ГПК за главница за сумата 1 над 7710,41 лева до предявения размер от 10336,84 лева, което е сумата от 2635.43лв. и в частта за разноските , като неправилно и незаконосъобразно по изложените във въззивната жалба съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо това съдът да постанови ново с което да уважи предявеният иск изцяло и да му се заплатят разноските по делото.

И. А. Д. е депозирала отговор в срока по чл.263 ал.1 от ГПК с които оспорва жалбата на ищеца като неоснователна и моли съдът да потвърди решението в обжалваната му част .

Решението е обжалвано от ответника И. А. Д. в частта му с която съдът е признал за установено по отношение на И. А. Д. , че в полза на “УниКредит Булбанк” АД срещу нея съществува вземане за сумата от 7710,41 лева, представляваща главница по договор за банков кредит № 1452/06.03.2006г., ведно със законната лихва върху главницата от 04.11.2022г., до окончателното плащане и в частта му за разноските за сумата от 1984.17лв.

Жалбоподателката моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо това съдът да постанови ново с което да отхвърли предявения иск изцяло и да й се заплатят разноските по делото.

“УниКредит Булбанк” АД е депозирало отговор в срока по чл.263 ал.1 от ГПК с които оспорва жалбата на ответницата като неоснователна и моли съдът да потвърди решението в обжалваната му част .

Въззивните жалби са депозирани в срок , от надлежни страни и са допустими.

Разгледани по същество въззивната жалба на ищеца е неоснователна , а тази на ответницата е частично основателна.

След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Предмет на настоящото въззивно производство е само искът на ищеца за сумата от 10 336.84лв. главница

На основание депозирано от “УниКредит Булбанк” АД гр.София заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК на дружеството е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №1112/8.11.2022г. и изпълнителен лист /обезсилен с Определение № 206/05.04.2023г. по ВЧГД № 8682023г., по описа на ШОС/ по ч.гр.д. №2382/2022г. по описа на ШРС за следните суми: 11005.16 лв. (единадесет хиляди и пет лева и шестнадесет стотинки) – главница, дължима по Договор за банков кредит №1452/06.03.2006 г. , сумата 3322.47 лв.

(три хиляди триста двадесет и два лева и четиридесет и седем стотинки) – лихва за редовна главница по чл. 4.1а от Договора за кредит за периода 20.08.2019 г. до 26.10.2022 г. включително; сумата 22.41 лв. (двадесет и два лева и четиридесет и една стотинки) – лихва 2 за просрочена главница по чл. 4.2 от договора за кредит за периода от 20.08.2019 г. до 31.10.2022 г. включително; сумата 201.15 лв. (двеста и един лева и петнадесет стотинки) – наказателна лихва при просрочие по чл. 4.3 от договора за кредит за периода 20.08.2019 г. – 31.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 04.11.2022 г. до изплащане на вземането, както сумата 291.02 лв. (двеста деветдесет и един лева и две стотинки) – държавна такса и 941.81 лв.(деветстотин четиридесет и един лева и осемдесет и една стотинки) - адвокатско възнаграждение. С разпореждане №512/17.02.2023г. по ч. гр. д.

№2382/2022г. по описа на ШРС на основание чл.415 ал.1 т.1 от ГПК на заявителя е даден едномесечен срок за предявяване на установителен иск. Установителният иск е предявен от ищеца в законоустановеният едномесечен срок, поради което е и допустим и следва да се разгледа.

В отговора на въззивната жалба на ищеца ,ответницата е възразила , че решението на ШРС е недопустимо и следва да се обезсили , тъй като срещу издадените в полза на ищеца заповед за незабавно изпълнение е била депозирана частна жалба от ответницата и с определение №206/5.04.2023г. по В.ч.гр.д.№86 по описа на ШОС за 2023г. жалба била уважена и била отменена заповедта за незабавно изпълнение ,било отхвърлено искането за незабавно изпълнение и бил обезсилен издаденият изпълнителен лист. Възражението се оспорва от ищеца като неоснователно.

Въззивният съд счита това възражение за неоснователно ,като обжалваното решение на ШРС не е недопустимо. Съгласно практиката на ВКС влязлото в сила определение с което разпореждането за незабавно изпълнение е отменено по реда на чл. 419, ал. 1 ГПК и е обезсилен издадения въз основа на него изпълнителен лист нямат за последица и обезсилване на заповедта за изпълнение. В този смисъл при издадена заповед за изпълнение, която не е обезсилена, кредиторът няма право на избор относно вида на иска, чрез който следва да защити вземането си, предмет на същата и това може да стане само с предявяването на иск по чл.422 ал.1 ГПК ,който в случая не е недопустим .

Между страните по делото не е спорно, че са сключили договор за банков кредит №1452/06.03.2006 г. за сума в размер на 31 000лв. за срок до 1.03.2025г. По договора за кредит е уговорена /т.4.1 буква "а"/ от 07.03.2006г. до 07.03.2009г. лихвата за редовен дълг определена от базов лихвен процент в размер на 3,02% плюс надбавка от 3,26% /общо6,28 %/, а от 08.03.2009г. до 01.03.2025г. – БЛПБ и надбавка в размер на БЛПБ плюс надбавка с отбелязан лихвен процент към датата на сключване на договора – 8,33%. В т.11.1.1 от договора е предвидено, че лихвата се определя в размера на годишния лихвен процент, равен на действащия и прилаган от Банката за периода на олихвяването – Базов лихвен процент на Булбанк /БЛПБ/, визиран в лихвените условия на Булбанк АД за този лихвен период, увеличен със съответната надбавка за редовен дълг, така че за договорения лихвен период от лихвения план да се поддържа общ лихвен процент в размера, установен в т.4.1а.

В т.11.1.1.1 е посочено, че общият лихвен процент за съответния лихвен период от лихвения план се фиксира в размера по т.4.1а и не се променя освен, когато пазарните условия водят по необходимост от увеличаването му най-малко с 2 пункта, както и че, кредитополучателят 3 дава съгласието си кредиторът да променя едностранно общия размер на годишния лихвен процент за дадения период по лихвения план по т.4.1а, определен съгласно предходната точка, съответно размера на анюитетната вноска, без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните, при нарастване на базовия лихвен процент с повече от 2 пункта, от размера, определен от кредитора в деня на сключване на договора или от размера му, формиран след промяна по реда на настоящата точка. Кредиторът уведомява кредитополучателя за извършената промяна в едноседмичен срок на адреса за кореспонденция. Т.11.1.2 сочи, че за погасителни вноски по главницата, лихвата се определя в размера на базовия лихвен процент, действащ и прилаган от банката за периода на олихвяването, съгласно лихвените условия, увеличен с надбавката за редовен дълг, установена в Раздел 1, т.4.1, буква "б", валидна за съответния договорен период по лихвения план. В т.11.1.3 е уговорено, че към датата на договора общия размер на лихвения процент по кредита се определя в размера, установен в Раздел 1, т.4.1а или 4.1б, като при промяна на базисния лихвен процент и считано от датата на влизане в сила съгласно обявените лихвени условия на Булбанк АД, общият лихвен процент по кредита ще се счита за автоматично променен в съответствие с приетите изменения при запазване на размера на договорената надбавка за лихвения период по лихвения план за кредитите с погасителни вноски за главницата и общия размер на лихвата за лихвения период по лихвения план при кредитите с анюитетни вноски, и в съответствие с установеното в т.11.1.1.1. В т.16.1 е посочено, че поетите ангажименти от кредитора за отпускането на средства от кредита се прекратяват, а кредитът, заедно с лихвите за просрочие и разноските в пълен размер, става по преценка на кредитора предсрочно изцяло или частично изискуем от датата на и в случай че настъпи всяко едно, което и да е от долупосочените основания – т.16.1.1 Кредитополучателят е нарушил което и да е от условията по настоящия договор, както и при допуснато просрочие на анюитетна вноска, съответно погасителна вноска по кредита и/или съответните лихви за всеки един от договорените падежи по т.12; т.16.1.2 – кредитополучателя не плати своевременно други свои задължения или кредити към кредитора, когато те станат изискуеми. Не е спорно между страните, че кредита е бил усвоен и кредитополучателя е започнал изплащане на първоначално уговорените между страните анюитетни вноски.

Съгласно подписания от двете страни Погасителен план, за периода от месец април 2006 г. до март 2009 г. договорената месечна анюитетна погасителна вноска е била в размер на 233,16 лева, а от месец април 2009 г. до март 2025 г. – в размер на 266,30 лева.

С връчена на 28.05.2021г. покана, за доброволно изпълнение и уведомление по чл.60 ал.2 ЗКИ на ответницата е даден 14 дневен срок в който да изплати просрочените си задължения към банката ,като при неизпълнение е посочено ,че на осн.чл.60 ал.2 ЗКИ непогасения остатък от кредита , включително и непадежиралите суми по него се счита за обявен от банката за изцяло и предсрочно изискуем , като банката има право да пристъпи към принудително събиране на вземанията си по предвидения от закона ред , без да бъде изпращано повторно уведомление.

Кредита бил обявен за предсрочно изискуем и на 21.04.2018г., като за вземанията си 4 настоящият ищец водил ЧГД № 2728/2018г. и ГД № 3676/2018г., по описа на ШРС. С влязло в сила Решение № 94/10.04.2020г. по ВГД № 57/2020г., предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК били отхвърлени, поради установяване в хода на производството, липса на предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост.

От заключението на вещото лице по назначената пред ШРС се установява ,че че за период от година преди обявяване на предсрочна изискуемост макар и да са постъпвали суми по сметката на ответницата, те не са били достатъчни за покрИ.е на уговорените месечни вноски. Размера на дължимата главница към датата на обявяване предсрочната изискуемост била 15721,13 лева, размера на договорните лихви 1970,63 лева и размера на наказателните лихви 877,71 лева. След обявяване на предсрочната изискуемост по сметката на ответницата за погасяване на кредита постъпила сумата от 10295,77 лева, включително и в хода на настоящото производство.

Разпечатката съдържа 34 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0dad3e02-fcb3-4fec-afa1-bb41c7a7eae7