Решение № 21007 от 18.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21007 гр. София, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ИННА Т. Т.ОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20251110116515 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Ю. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *************** срещу „СОФТСЪРВ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК 203002670, със седалище и адрес на управление гр.

София, Комплекс Гаритидж парк, ул. „Донка Ушлинова“ № 2, офис сграда 3, ниво 2, с която на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ моли за признаване уволнението на Ю. М., извършено със заповед № 2136/21.01.2025г, за незаконно и за отмяната му, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на Ю. М. на заеманата от него длъжност преди уволнението, както и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ да му бъде присъдено обезщетение за времето, през което е останал без работа в размер на 46 146,18 лв., представляващо брутното трудово възнаграждение за 6 (шест) месеца за периода от 24.01.2025г. – 24.07.2025г., ведно със законната лихва от датата на настоящия иск до окончателното заплащане на сумата.

Ищецът твърди, че между страните е сключен трудов договор на 15.10.2018г. на основание чл. 67, ал.1, т.1, във връзка с чл.70 КТ, на длъжността

„Разработчик софтуер“, като договореното трудово възнаграждение за ищеца е в размер на 4288,14 лева. Сочи, че с допълнително споразумение от 30.06.2022г., размерът на основното месечно трудово възнаграждение е променен на 6653,14 лева. С допълнително споразумение от 12.08.2024г. страните са се споразумели мястото на работа на ищеца да бъде „в седалището на дружеството на работодателя, или в друг офис, собствен или нает от работодателя“. Твърди се, че със заповед № 2136/21.01.2025г., считано от 24.01.2025г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.3 КТ, във връзка с намаляване обема на работа в дружеството. Ищецът оспорва законността на заповедта, като сочи, че не е 1 налице намаляване обема на работа за извършваната на ищеца трудова функция, както и че не е извършен подбор на основание чл. 329 КТ, а ако такъв е извършен, то той е в нарушение на закона. Сочи, че след прекратяване на трудовия договор ищецът не е започнал нова работа. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва изцяло исковата претенция. Твърди, че е налице намаляване обема на работа по изграждане и поддръжка на GCP облачна инфраструктура, като излага подробни съображения в тази насока. Сочи, че търсените профили нямат отношение към дейността, извършвана от ищеца. Твърди, че се е извършен подбор, като за целта е съставена комисия. Оспорва претенцията по чл. 344, ал.1, т.3 КТ като неоснователна и недоказана, като твърди, че основата за изчисляване на дължимо обезщетение на служителя в настоящия случай е 6653,14 лева, без да се включва допълнителните възнаграждения на работника. Моли за отхвърляне на исковете.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 126 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

Проверката на законността на уволнението, съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, следва да бъде осъществена в рамките на твърдените от ищеца основания за незаконност. При оспорване на уволнение като незаконно, съдът се произнася само по наведените от ищеца фактически основания, които /според уволненото лице/ опорочават волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма служебно задължение да следи за нито един факт, който поражда правото на уволнение или надлежното му упражняване /решение № 23 от 02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/ 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.

С определението от 15.05.2025 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че между страните е сключен трудов договор от 15.10.2018г., по силата на който ищецът заемал длъжност „Разработчик софтуер“, при условията на 8-часов работен ден, с място на работа-София и основно месечно възнаграждение в размер на 4288, 14 лева.

Видно от приложеното по делото Допълнително споразумение от 30.06.2022г. размерът на основаното месечно възнаграждение е променен на 6653,14 лева.

Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед №

2136/21.01.2025г. на основание чл.328, ал.1, т. 3 КТ, връчена на ищеца на 2

22.01.2025г.

Съгласно разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя при намаляване на обема на работата. За законността на уволнението в тежест на ответника е да докаже, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е било налице намаляване обема на работата, която е част от изпълняваната от ищеца трудова функция, че е извършен подбор, в случай че такъв е бил задължителен.

Съгласно установената съдебна практика намаляването на обема на работата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ не се отнася общо към дейността на предприятието работодател, а към конкретна дейност, осъществявана чрез определени трудови функции. Доколко намаляването на обема на работата дава основание за приложението на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ следва да се преценява във всеки конкретен случай, като се изхожда от това в каква степен е засегнало трудовите функции за длъжността и дава ли това намаление основание за отпадане на една или повече щатни бройки. Така всяко трайно намаление на обема на работата /без то да е пренебрежимо малко спрямо общия обем/ е основание за уволнение, когато тази работа се изпълнява от неколцина /в този смисъл решение № 348 от 24.11.2015 г. по гр.д. № 212/2015 г. ІV г.о. ВКС и решение № 375 от 25.11.2015 г. по гр.д. № 1925/2015 г. ІV г.о.

ВКС., решение № 57 от 25.03.2019 г. по гр. д. № 2157 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/. В последното цитирано решение на ВКС е прието, че за установяване факта на намаление на обема на работата, свързана с изпълнението на определени трудови функции, са допустими всички доказателствени средства. Процесуалният закон не съдържа ограничения относно доказателствените средства, с които този факт може да бъде установен – това може да бъде сторено с писмени доказателства, чрез експертно заключение или със свидетелски показания. С оглед спецификата на определени трудови функции, при които количественият показател е трудно определяем, свидетелските показания могат да се явят като единствено възможно доказателствено средство за установяване на намаления обем на трудовите функции. Така, намаленият обем на работата за професии, при които трудовите функции са междинно звено при реализирането на крайния продукт, трудно може да бъде определен с количествени показатели.

Показателите относно крайния продукт могат да бъдат запазени или увеличени, но обемът на работата за определена длъжност да е намален поради оптимизирането чрез въвеждане на нови технологии или други фактори, влияещи върху необходимия брой работници за изпълнението – обстоятелства, които не могат да бъдат установени с писмени доказателства и за които изслушването на свидетели е не само допустимо, но и единствена възможност за доказването им.

Страните не спорят, че ответното дружество е дъщерно на „Софтсърв ЕНТЪРПРАЙСИС ЛИМИТЕД, регистрирано в Малта, като дейността на дружеството е в сферата на IT технологиите, като работи и обслужва клиенти, 3 позиционирани в различни държави по света. Всеки служител, който според естеството на работата си работи по конкретни проекти, след приключване на текущ проект бива оставен „на скамейката“ до следващ проект, по който да работи.

Видно от приложената по делото длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност „разработчик софтуер“ се установява, че на последния са възложени следните трудови функции: съдейства при дизайн, кодиране, тестване и дебъгващи програми съгласно спецификациите и определените стандарти за софтуерно инженерство под ръководството на старши персонал; поддържа и документира програми съгласно стандартите; поддържа техническите спецификации съгласно промените направени в кода и съдейства за разработването на нови технически спецификации; предлага прогнозни оценки за работа, необходима за завършване на възложените задачи и изпълнява задачите съгласно графика, подаден от техническото ръководство; участва в конферентни разговори и следи дискусиите; участва в срещи по проекта; развива професионални умения и знания, като участва в съответната група по компетентност.

В отговора на исковата молба работодателят твърди, че ищецът е изпълнявал длъжността с профил GCP cloud, на ниво 2, както и че значително е намалял обемът на извършваната от ищеца работа.

За установяване намаляването на обема на работа са представени и приети писмени доказателства; събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А.М.С. и свидетелката Д.Х.П.

Видно от показанията на свид. Симеонов, същият е упълномощен управител на ответното дружество в България. Сочи, че дружеството майка има глобално 38 офиса, като деливъри офисите са 7, включително в България.

Според свидетеля всяка локация е специализирана в дадена област, в дадена технология. През последните години всяка държава си има своя специализация, като България не е от локациите, които са специализирани в GCP технологията, съответно такъв тип технология бива обслужвана от офисите в други държави. Свидетелства още, че ответното дружество не сключва договори с клиенти, а това се прави от малтийското дружество. Като влезе някой бизнес с дадена технология, бива насочена към конкретната държава, която е специализирана в тази технология. Сочи още, че в миналото не е имало проекти, свързани с GCP, които да са се изпълнявали изцяло в България.

Свидетелката Д.П. работи в ответното дружество на длъжност „Експерт HR”. Според нейните показания служител на ответното дружество да е „на скамейката“ означава, че в момента няма проект, с който да е ангажиран и единственото му задължение е, когато има потенциален проект, той да се яви на интервю. По отношение на ищеца Ю. М. свидетелства, че същият е бил на скамейката 4 месеца – от началото на май месец до към 10ти септември. Сочи, че в дружеството има практика по преквалификация на 4 даден служител, като по отношение на ищеца е говорено с последния му мениджър, според който са необходими около 6 месеца, за да може да го преквалифицира. Свидетелства още, че от 2023г. намалява обема на работа по GCP дейностите, като за последно е наеман служител с тази квалификация през 2022г. Сочи, че общо са около 4-5 човека в България, които изпълняват дейност GCP, а GCP intermediate, каквото е нивото на ищеца са само двама.

Според показанията й в ответното дружество нивата са много важни и от тях зависи дали даден кандидат ще бъде наеман.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, като същите са непротиворечиви и съответстват на останалите доказателства по делото.

По делото е изслушано заключението по допуснатата съдебнотехническа експертиза. Съгласно същото уменията и познанията на експерт с профил GCP Cloud и с профил AWS са сходни, но не и идентични, което ясно се очертава от разликата в сертификатите, които се издават за двете позиции.

В съдебно заседание вещото лице пояснява, че това са два различни производителя, които адресират един и същ производител по различен начин.

Вещото лице сочи, че е възможно един експерт да премине от един към друг профил след преминато обучение. Уточнява още, че притежаването на сертификат само потвърждава, че са усвоени знания, но е възможно един експерт да притежава знания и умения и по двете платформи без да има сертификат. Съдът кредитира изцяло приетото заключение, като вещото лице е отговорило на всички поставени въпроси и същото не е оспорено от страните.