Решение № 122 от 30.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. София, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20251000501505 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.( ГПК).

С Решение № 54 от 07.03.2025 г. по гр.д № 20241500100224 по описа на Окръжен съд – Кюстендил в отхвърлителната част досежно сумите 948,61 лв.

– главници по вноски с падежи 30.04.2016 г., 30.05.2016 г. и 30.06.2016 г. и 436,85 лв. – обезщетение за забава върху непогасената по давност главница от общо 8577,13 лв. за периода от 29.04.2018 г. до 06.07.2021 г.

Решението е обжалвано в отхвърлителната част от „БАНКА ДСК“ АД, наричано впоследствие и въззивник. Поддържа се теза, че с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., въвеждащо извънредно положение в страната, се спира давностният срок за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.

Първоинстанционният съд е упрекнат, че не е отчел това обстоятелство. Иска се решението в обжалваната част да бъде отменено, а предявените искове – уважени съответно за главница за сумата от 948,51 лв. и за законна лихва върху сумата от 8577,13 лв. в размер на 436,85 лв.

В отговор по жалбата ответницата

1 в първоинстанционното производство, наричана впоследствие и въззиваема, представлявана от адв. К.П., я оспорва, позовавайки се на съображенията в обжалваното решение.

В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на въззивника – юрк. Й., поддържа жалбата. Претендират се разноски по делото като е представен и списък. Досежно претендираното адвокатско възнаграждение се иска неговият размер да бъде съобразен с действителната фактическа и правна сложност на производството, а при частично уважаване на жалбата – разноски да бъдат присъдени като компенсация.

Въззиваемата не се явява в съдебно заседание, а процесуалният й представител – адв. К.-П., писмено потвърждава оспорването си. Претендира се адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Жалбата е допустима – предявена е от процесуално легитимирано лице в предвидения от закона срок и касае подлежащ на обжалване акт.

При служебната проверка не се установява порок, засягащ валидността на обжалваното решение акт нито неговата допустимост в обжалваната част.

Проверката на решението досежно формираните фактически и правни изводи при разрешаване на спора, извън приложението на императивна норма или отстояване на изрично възложен на съда интерес, е ограничена до посочените в жалбата указания за порочността на първоинстанционното решение (чл. 269 ГПК). Въззивният съд следва да формира собствени изводи досежно повдигнатите в настоящото производство спорове.

Първоинстанционният съд е сезиран от въззивника с искане въззиваемата да бъде осъдена да заплати по договор за кредит „Експресо“ с № 059056 от 07.04.2008 г. съответно 27869,31 лв. – главница, ведно със законната лихва върху сумата от 07.07.2021 г. до окончателното й погасяване, възнаградителна лихва за периода от 30.06.2009 г. до 06.04.2018 г. в размер на 11525,95 лв., договорено обезщетение за забавено плащане за периода от 30.06.2009 г. до 06.04.2018 г. в размер на 15206,07 лв. и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 07.04.2018 г. до 06.07.2021 г. в 2 размер на 8601,27 лв.

С първоинстанционното и необжалвано решение е присъдена главница в общ размер от 7628,62 лв. и 2191,10 лв. – законна лихва върху тази сума за периода от 07.07.2018 г. до 06.07.2021 г., включително.

С въззивната жалба не е повдигнат спор досежно установените в първоинстанционното производство вземания, поради което съдът приема, че страните са обвързани от договор за кредит „Експресо“ с № 059056 от 07.04.2008 г. с падеж на последната погасителна вноска на 30.04.2018 г. С необжалваното решение е прието за установено, че на 07.07.2021г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ за произтичащи от договора вземания за главница и законна лихва.

От заключението на вещото лице съдебно-счетоводна експертиза се установява, че вноските с падеж 30.04.2016 г. (събота), 30.05.2016 г.

(понеделник) и 30.06.2016 г.(четвъртък), а според т. 6.2. от договора падежът на всяка погасителна вноска (месечен анюитет) е 30-то число на съответния месец. Вноските са в общ размер от 948,51 лв., а вземането за законна лихва върху тази сума, за периода от 29.07.2018 г. до 06.07.2021 г., определено по реда на чл. 162 ГПК, при общодостъпен калкулатор на адрес: https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html възлиза на 282,99 лв.

(2775,88 лв. върху 8577,13 лв.)

При така възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното.

Пренесеният в настоящото спор е ограничен до правния въпрос как Законът за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП), обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), рефлектира върху заверен от него давностен срок. Правилата, регламентиращи давностният срок са императивни, от което следва и изискване за разкриване на тяхното съдържание при стриктното им тълкуване.

Давностният срок погасява правото да се търси принудителна реализация на едно възникнало притезание при бездействие на кредитора да го потърси в рамките на указания от закона срок.

3

Съгласно чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България.

Съгласно чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти.

Следователно, специалният закон отрича принципно признатото от общия значение на изтеклия период от време. Възниква въпрос каква е причината за промяна в института на погасителната давност, в случая.

Според чл. 1 ЗМДВИП този закон цели да регулира обществени отношения, засегнати от въведеното с него извънредно положение в страната.

С чл. 5 ал. 1 и ал. 2 от ЗМДВИП се въвежда забрана за осъществяване на действия, с които общият закон свързва прекъсването на давността (чл. 116, б.

„в“ от Закона за задълженията и договорите – ЗЗД). След като погасителната давност изключва възможността за принудително налагане на несвоевременно потърсено изпълнение, въведените забрани застрашават легитимен интерес на частноправните субекти, чиято защита логично обуславя и изрична регулация на временното състояние. В този смисъл са и изричните съображения в подкрепа предписаното спиране на срокове, достъпни на електронен адрес : https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/157378.

Забраната за съдебния изпълнител да предприеме изпълнително действие, което би довело до прекъсване на давността за принудителна реализация на притезанието бива компенсирана с изричната разпоредба, лишаваща от правно значение обективно изтеклия период от време в обхвата на забраната. Следователно, нормата запазва възможността за предприемане на изпълнителни действия в рамките на давностния срок след отпадане на извънредното положение.

Няма обаче разумна причина ЗМДВИП да удължава давностния срок, до какъвто ефект би довел предложеният от въззивника подход. Специалният закон не ограничава кредитора да търси защита на неудовлетворено негово притезание в рамките на извънредното положение. В случая се установява потърсена принудителна реализация на процесните вземания на 07.07.2021 г.

С Тълкувателно решение № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че при договорено между страните в правоотножшение разсрочване на дълга на 4 общо основание е приложимо правилото, че всяка уговорена част става изискуема от настъпване на нейния падеж. Изрично е указано и че с настъпване на падежа за кредитора възниква възможност да застави длъжника да изпълни (чл. 114, ал. 1 ЗЗД). С решението еднозначно е отречена и възможността за кредитора да повлияе върху давностния срок, а нормата на чл. 113 ЗЗД лишава от правно значение дори и постигнато в тази насока съгласие, при все че принципно е приравнено на закон (чл. 20а, ал. 1 ЗЗД). Ето защо и според общите правила, подлежащи на отчитане и при тълкуване текста на отделен закон, давностният срок започва да тече при императивно определен начален момент и изтича след нормативно определен времеви период. При отчитане на тези правила се налага извод, че за всяка от претендираните и в настоящото производство погасителни вноски давността е започнала да тече, считано от 03.05.2016 г. за вноската за месец април при отчитане правилото на чл. 72, ал. 2 ЗЗД и от следващия ден за вноските през месец май и юни 2016 г. Следователно, възприетият от първоинстанционния съд, а и от страните 5-годишен давностен срок е изтекъл съответно на 03.05.2021 г. за вноската за месец април, на 31.05.2021 г. за вноската от месец май и на 01.07.2021 г. за вноската през месец юни. За всяка от тези вноски давността е изтекла преди датата на предявяване на исковата молба.

Няма основание за извод, че пропускът да бъде потърсена своевременно защита по съдебен ред се дължи на наложените ограничения със ЗМДВИП. За разлика от ограниченията в рамките на изпълнителното производство този закон не препятстват кредитора да предяви иск за защита на вземанията си.

Дори да се приеме, че редакцията на чл. 3, ал. 2 ЗМДВИП позволява и буквалното му тълкуване, а именно че предприетата защита на населението налага спиране на всички давностни срокове въпреки обективно съществувала възможност за предявяване на иск с произтичащото от това спиране на давността – чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, бездействието би могло да бъде оправдано единствено в рамките на указания в правната норма период – от обявяване до отмяна на извънредното положение, запазвайки възможността за ефективно упражняване правото на достъп до съд. При утвърдената в случая 5-годишна погасителна давност посоченото правило би било относимо към вноски с падеж 30-то число на месеците март и април 2015 г. предвид отмяна на извънредното положение на 13.05.2020 г., а при отчитане на § 13 ПЗР към ЗИД на Закона за здравето (Обн. ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) 5 с отложено действие до 20.05.2020 г., включително. Сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Следователно, специалният закон не е препятствал предявяване на претенция за търсените в случая вноски в срок до 07.06.2020 г. на вноската за месец март 2020 г. и до 08.07.2020 г., включително за вноската за месец април. Падежът на всяка от процесните вноски съответно 30.04.2016 г., 30.05.2016 г. и 30.06.2016 г. не попада във времевия обхват на нормативно наложеното ограничение. Кредиторът е могъл да предяви своевременно всяко от процесните вземания. Решението му да стори това едва на 07.07.2021 г. не обосновава отклонение от императивно утвърденото правило за погасяване на възможността за принудителна реализация на несвоевременно потърсено вземане. Напротив, налага разпростиране на изрично предписаната последица – погасява се правото на принудително изпълнение, а следователно и възможността да бъде утвърдено със съдебно решение.

Дори хипотетично да се приеме, че търсеното удължаване на давностния срок досежно вземанията за главницата е възможно, подобно тълкувание би противоречало на § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Както е посочил и първоинстанционният съд спрямо правоотношението между страните приложими са особените правила на потребителска защита. Изтеклият давностен срок ползва потребителя, а възстановяването му би довело до възлагане в негова тежест на последици, пряко произтичащи от избора на кредитора. Това обаче е недопустимо и като по-благоприятен следва да се приложи общият закон с произтичащия от него погасителен ефект.