Решение № 61 от 02.03.2026, Районен съд - Видин

Съд: Районен съд - Видин
Дело: Административно наказателно дело 1517/2025
Вид: Решение № 61
Подписан: 02.03.2026
В сила: 23.03.2026
Състав: Вероника Веселинова Станкова

Цитирани разпоредби

чл. 143,ал.10 · Закон за движението по пътищата
чл. 175, ал. 3, предл. първо · Закон за движението по пътищата
чл.14 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. В., 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., II СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вероника В. Станкова при участието на секретаря Елена Ив. Якимова като разгледа докладваното от Вероника В. Станкова Административно наказателно дело № 20251320201517 по описа за 2025 година Производството по делото е с правно основание по чл.59 и сл.от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. С. М.,ЕГН: **********, от гр.В. против Наказателно постановление № 25-1786-001047/09.12.2025г. на НАЧАЛНИК РУ -В., с което на жалбоподателя на основание чл.175, ал.3,пр.1-во от ЗДвП е наложена „ГЛОБА“ в размер на 500 лева равностойност на 265,65 евро, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца .

Иска се от Съда да постанови решение, с което да отмени Наказателно постановление № № 25-1786-001047/09.12.2025г. на НАЧАЛНИК РУ –В..

Жалбоподателят – редовно призован не се явява лично.Представлява се от редовно упълномощен процесуален представител.

За административно – наказващия орган – редовно призовани, представител не се явява.

Съдът като се запозна с доказателствата по делото приема за установено следното:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от правоимащо лице.

Разгледана по същество се явява основателна.

На 01.11.2025г. В. В.- мл. експерт е съставил АУАН сер. GA№4076773 на жалбоподателя за това, че на същата дата около 15,54ч. в гр.В.

,пл.“Съединение“с посока на движение ул.“Железничарска“ към ул.“Пейо Яворов“, управлява лек автомобил- лична собственост, като е установено при извършената проверка, че автомобила е със служебно прекратена регистрация на 07.10.2025г. на основание чл. 143,ал.10 от ЗДвП.

Налице е Постановление за отказ за образуване на ДП от 11.11.2025г. на РП-В. по пр. пр. №04049/25г. по описа на РП-В..

На 28.10.2022г.при същата фактическа обстановка НАЧАЛНИК РУ-В. е съставил Наказателно постановление Наказателно постановление № 251786-001047/09.12.2025г., с което на жалбоподателя на основание чл.175, ал.3,пр.1-во от ЗДвП е наложена „ГЛОБА“ в размер на 500 лева равностойност на 265,65 евро, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца .

От разпитания в съд. заседание - актосъставител –В. В. се установява, че е съставил АУАН след като са спрели водача за извършване на проверка на пл.“СЪЕДИНЕНИЕ“ и е констатирал ,че автомобилът е със служебно прекратена регистрация .Нарушението било констатирано на място с направена справка, като се установило , че автомобилът е с прекратена служебно регистрация от 07.10.2025г.

Съдът дава вяра на показанията на този свидетел,дотолкова, че същият пресъздава непосредствените си действия при извършената проверка.

Видно от приетите по делото като писмени доказателства, изискани от съда , а именно:писма от сектор „ПП“към ОДМВР-В., е че жалбоподателят е собственик на процесния автомобил, както и че същият не е уведомен за служебно прекратената регистрация.

Съобразно чл.18б,ал.1,т.8 от Наредба № І – 45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /Наредбата/ служебно се прекратява регистрацията на ПС по чл. 143, ал. 10 ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд. Съгласно чл. 18б, ал. 2 от Наредбата при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или т.8/относимата за случая/, се уведомява 2 собственикът на ПС, посочен в регистъра. В случая регистрацията е прекратена по чл. 18б, ал.1, т.8 от Наредбата, при която хипотеза наредбата и към момента предвижда задължение собственикът на автомобила да бъде уведомен при прекратяване на регистрацията.

В случая това задължение не е изпълнено. Съдържащото се в административната преписка становище за липса на задължение за уведомяване с оглед изменението на разпоредбата на чл.143,ал.10 от ЗДвП не се споделя от настоящия състав. Разписаното задължение е нормативно такова, предвид характера на акта, в който се съдържа-нормативен, като посочената наредба урежда именно редът, по които се извършва прекратяване на регистрацията на автомобила на основанията, разписани в закона.

Доколкото задължението е нормативно липсва основание за съда да не приложи нормативната разпоредба, тъй като същата не противоречи на съществуваща законова такава, само в който случай съобразно чл.15,ал.3 от ЗНА съдът не следва да приложи подзаконовата правна норма.

Съобразно Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд/ТП №2/, което не е загубило сила с оглед нормативно съществуващото задължение за уведомяване, в случай на неуведомяване на собственика „се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.“, поради което такова не е извършено и деецът не се наказва. В този смисъл е изцяло посоченото тълкувателно решение. Съобразно чл.14 от НК, приложим в административно-наказателните производства по ЗАНН с оглед разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление. Тази разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В случая не се установява собственикът на автомобила да е бил уведомен надлежно за прекратената регистрация. Не е налице и публично достъпен регистър, в който лицата да могат да извършват справка за служебно 3 прекратената регистрация. Предвид горното и съобразно посоченото ТР, след като незнанието се явява резултат от неизпълнено административно задължение за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, липсва както умисъл, така и небрежност. При неизпълнено задължение за уведомяване на собственика за прекратена регистрация на автомобила, нормативно такова, разписано в чл.

18б, ал. 2 във вр. с чл.18б,ал.1,т.8 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., съответно за уведомяването на собственика или узнаването за служебното прекратяване на регистрацията от него по какъвто и да е начин „деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно“/ТП №2/. Необходимостта от представяне на доказателства за узнаването на това обстоятелство съдът изрично е указал на ответната страна, но доказателства за надлежно уведомяване, респ. за узнаване на този факт от собственика, не са представени. Напротив, подържа се липса на такова задължение, което не се възприема от съда, тъй като не съответства на действащи нормативни разпоредби. При установените обстоятелства категорично липсва основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.

В случая процесното наказателно постановление/както и АУАН/ е съставен за „нарушение на чл.175,ал.3 от ЗДвП“ . Видно е, че за издаването на актовете е необходимо извършване на нарушение на чл.175,ал.3 от ЗДвП, а деянието на лицето в случая е несъставомерно.

Ето защо настоящият състав намира, че вмененото нарушение на жалбоподателя не е извършено от субективна страна.На практика жалбоподателят не е знаел за служебно прекратената регистрация, тъй като не е уведомен по надлежен ред.Липсва умисъл за извършване на нарушението.

По гореизложените съображения Съдът намира, че Наказателно постановление следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

От процесуалният представител на жалбоподателя се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, като е представен договор за правна помощ, от който е видно, че жалбоподателят е заплатил адвокатски хонорар в размер на 250,00 евро , които следва да му бъдат присъдени.

Водим от горното Съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-1786-001047/09.12.2025г. на НАЧАЛНИК РУ -В., с което на жалбоподателя- М. С. М.,ЕГН: **********, от гр.В. на основание чл.175, ал.3,пр.1-во от ЗДвП е наложена „ГЛОБА“ в размер на 500 лева равностойност на 265,65 евро, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца .

ОСЪЖДА ОДМВР-В. да заплати на М. С. М.,ЕГН: **********, от гр.В. сумата от 250,00/двеста и петдесет/евро, изразходвана за адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДВ. по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

----- следващ документ -----