Определение № 260086 от 31.03.2021, Районен съд - Провадия

О П Р Е Д Е

Л Е Н И Е

№ /31.03.2021 г., гр. Провадия

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІI състав, в закрито съдебно заседание на 31.03.2021 г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН като разгледа докладваното от съдията г. д. № 517/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК ********* /ЕСО ЕАД/, против П.Ж.В., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, поради което и на основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства, да изготви проект за доклад.

Съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на дружеството - ищец:

В исковата молба се твърди, че в резултат на неправомерно ползване на данъчно облекчение от ответника П.Ж.В. във връзка със сключен застрахователен договор „Живот” между него и „Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК“, се е наложило „ЕСО ЕАД, като работодател на ответника, да извърши корекция на дължимия от ответника данък върху доходите на физическите лица /ДДФЛ/ за периода от 01.12.2013 г. до 30.06.2018 г. и да внесе дължимите от ответника суми по сметка на НАП, при което без да е налице правно основание за това, имущественото състояние на ECO ЕАД се е намалило със сумата 1 174.62 лв., а във връзка с това ответникът се е обогатил за сметка на ECO ЕАД със сумата 1 174.62 лв. Обогатяването конкретно се изразявало в това, че ответникът не е възстановил на ECO

ЕАД платения от него като работодател дължим от ответника данък върху доходите на физическите лица след направената от НАП корекция на данъчните задължения поради неправомерното ползване на данъчно облекчение от ответника.

Излага, че между ECO

ЕАД и ответника П.Ж.В. е съществувало трудово правоотношение, което било прекратено по взаимно съгласие със заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 130 от 02.07.2018 г. Ответникът е работил по трудов договор № 2222/04.06.1993 г., сключен първоначално с Клон Електроснабдяване - Варна, впоследствие изменен на основание чл. 123, ал. 1, т.

4 от КТ поради промяна на работодателя с допълнително споразумение от 09.06.2000 г., като му работодател вече бил НЕК ЕАД Предприятие „Мрежи високо напрежение“ Електропреносен район Варна. С допълнително споразумение № 190/04.01.2007 г. трудовият договор на ответника отново бил изменен на основание чл. 123, ал. 1, т. 4 от КТ поради промяна на работодателя, като правоприемник на работодателя вече бил „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД Мрежови експлоатационен район Варна. Мрежови експлоатационен район Варна /МЕР Варна/ било поделение в структурата на ЕСО ЕАД, което нямало съдебна регистрация като отделно юридическо лице, но имало отделен ЕИК по Булстат и икономическа обособеност.

В ЕСО ЕАД била извършена проверка от НАП за периода от 01.12.2012 г. до 30.11.2018 г. на лица, работещи по трудово правоотношение с ЕСО ЕАД и имащи сключен индивидуален застрахователен договор „Живот“ със „Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК“. Застрахованите лица са ползвали данъчно облекчение по реда на чл. 42, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 10 на сто от месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ. Впоследствие се оказало, че през горепосочените месеци СиВЗК е отпускала на застрахованите лица субсидии в размер на 80 на сто от премията по застрахователните полици, т.е. застрахователната компания е връщала на застрахованите лица по банковата им сметка 80% от застрахователната премия, която ЕСО ЕАД като работодател е превеждал от името на лицата по банков път на застрахователя СиВЗК. Това обаче се е случвало без знанието на ЕСО ЕАД, който като работодател не е бил информиран нито от своите работници, нито от застрахователната компания, че тя връща по-голямата част от застрахователната премия на застрахованите лица. Също така ЕСО ЕАД не е било запознато с клаузите на застрахователния договор, нито с договорките между страните по него.

НАП изискал от ЕСО

ЕАД да представи документи и писмени обяснения с Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице с изх. № П- 29002918227539-040-001/03.01.2019 г.

С писмо с изх. № ЦУ-ЕСО-547/16.01.2019 г. ЕСО ЕАД представило справки по лица, месеци и години за месечната вноска, данъчното облекчение по чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ и месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ преди приспадане на данъчното облекчение по чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ.

В хода на проверката за установяване на факти и обстоятелства от НАП било констатирано, че за проверявания период три лица, които са били служители на ЕСО ЕАД, имат сключени индивидуални застрахователни договори „Живот“ със СиВЗК, като едното лице е ответникът П.Ж.В.. Този застрахователен договор „Живот“ бил договор, при който на застрахованото лице се удържала и се внасяла в СиВЗК ежемесечно застрахователна премия от работодателя на застрахованото лице /независимо, че работодателят не е страна по договора/, като застрахованото лице ползвало максималния размер на данъчното облекчение по чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ чрез работодателя. Впоследствие на застрахованото лице се връщала част /80%-90%/ от застрахователната премия под формата на субсидия по банкова сметка ***.

Твърди, че ECO

ЕАД не е сключвало договор със „Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК“ с ЕИК ********* и също така нямало информация за договореностите между застрахователя и застрахованите лица, в това число и ответника.

При извършената проверка било установено, че ответникът П.Ж.В. е имал сключен застрахователен договор „Живот“ със „Синдикална взаимозастрахователна кооперация-СиВЗК“ Полица № 196191 *********, Тарифа: ТЕТА. ECO ЕАД Мрежови експлоатационен район Варна като работодател му е удържал ежемесечно застрахователна премия и я е превеждал на СиВЗК, като ответникът е ползвал максималния размер на данъчното облекчение по чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ.

Впоследствие по-голямата част от тази премия е била възстановявана от застрахователя по банковата сметка на ответника под формата на субсидия, но работодателят не е знаел нито кога, нито каква част от сумата е била възстановявана на застрахования.

Според НАП този договор следвало да се третира като договор, сключен с цел отклонение от данъчно облагане. Целта му била формално да бъдат изпълнени условията за ползване на данъчно облекчение по чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ, за да бъде намален размерът на дължимия ДДФЛ. В подкрепа на това становище на НАП била и практиката на ВАС, изразяваща се в Решение № 4673/2006 г., Решение № 7920/2006 г., Решение № 7760/2006г. и Решение № 4165/2007г. Според НАП ответникът неправомерно е ползвал данъчно облекчение по чл. 19 от ЗДДФЛ на база на горепосочения застрахователен договор „Живот“. Действията на страните по сключения застрахователен договор и последващото отпускане на „заеми“ /субсидии/ като резултат били постигнали отклонение от данъчното облагане на 10 на сто от месечната, респективно годишната данъчна основа, поради което на основание чл. 77 от ЗДДФЛ този договор не следвало да бъде зачетен за целите на облагането по този закон.

Това наложило да бъде извършена корекция от ECO ЕАД като работодател на дължимия ДДФЛ на ответника и на другите две лица, които са били застраховани при СиВЗК и които са ползвали данъчно облекчение по чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ за периода от 01.12.2012 г. до 30.11.2018 г.

Въпреки че работодателят не бил страна по горепосочения застрахователен договор, според данъчното законодателство, той бил отговорен за определянето, удържането и внасянето на дължимия данък за доходите по трудови правоотношения и в това си качество бил данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3 от ЗДДФЛ.

За установените несъответствия в декларираните данни НАП връчил по електронен път на ECO ЕАД Покана по чл. 103 от ДОПК с изх.№ П-29002918227539-177-001/02.102019 г. С писмо с изх. № ЦУ-ЕСО-8150/2/15.10.2019 г. ECO ЕАД уведомил НАП, че задълженията към бюджета от м. декември 2012 г. до м. ноември 2013 г. били погасени поради изтичане на предвидения в чл. 171, ал. 1 от ДОПК петгодишен давностен срок, поради което на основание чл. 173 от ДОПК те били отписани от НАП. В законоустановения срок от получаване на поканата ECO ЕАД отстранил несъответствията по дължимия данък от застрахованите към СиВЗК лица, подал до НАП съответните декларации Образец № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ“ и извършил необходимите плащания за корекция на дължимия ДДФЛ, както и лихвите върху него. Сумата, която ECO ЕАД е внесло по сметка на НАП за корекция на дължимия от ответника ДДФЛ поради неправомерно ползване на данъчно облекчение по реда на чл. 42, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ била в размер на 1174.62 лв., от които главница, представляваща дължимия ДДФЛ за периода от м. декември 2013 г. до м. юни 2018 г. в размер на 880.62 лв. и лихви за посочения период в размер на 294 лв.

С писмо с изх. №

ЕСО-ВН-1302/17.10.2019 г. ECO ЕАД информирало ответника за това, че трябва да възстанови на ECO ЕАД внесените суми за коригиране на неправомерно ползваното от него данъчно облекчение и го поканило в едномесечен срок от датата на получаване на писмото да заплати дължимата сума в касата на дружеството или по банков път или да подпише споразумение за разсрочено плащане на задължението си. С уведомление с вх. № ЕСО-ВН-1498/25.11.2019 г. ответникът информирал дружеството, че не е съгласен да заплати посочената от него сума, като ищецът твърди, че до момента ответникът не е възстановил на ECO ЕАД сумата от 1174.62 лв., съставляваща стойността на това, с което същият се е обогатил за сметка на ECO

ЕАД, до размера на това, с което е намалено имуществото на ECO ЕАД.

Поради изложеното и предвид липса на каквото и да било друго средство за правна защита на правата на ECO ЕАД, за ищеца се пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск с правно основание чл.

59 от ЗЗД.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника П.Ж.В. да заплати на ECO ЕАД сумата 1174.62 лв., съставляваща стойността на това, с което същият се е обогатил за сметка на ECO

ЕАД без правно основание, до размера на това, с което е намалено имуществото на ECO ЕАД, ведно със законната лихва върху исковата претенция от деня на завеждане на настоящия иск до окончателното изплащане на сумата от ответника. Претендира разноски. Посочва банкова сметка.

***, на основание чл. 145, ал. 2 от ГПК, указва на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение с писмена молба с препис за ответника да уточни периода от време /по месеци и години, през които твърди, че Си ВЗК е отпускала субсидии в размер на 80% от премията по застрахователната полица на застрахованото лице – ответника /връщала по банковата сметка на ответника 80% от застрахователната премия/, доколкото в исковата молба е посочен само периодът на дължимия от ответника данък върху доходите на физическите лица /ДДФЛ/ - 01.12.2013 г. до 30.06.2018 г., за който е извършена корекцията, както и да посочи размер по месеци и по години на твърдените данъчни задължения на ответника, включени в корекцията.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответника:

Изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция.

Оспорва изложените обстоятелства, с твърдението, че същите не отговарят на обективната истина, както и заявената претенция. Твърди, че не е налице отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 77 от ЗДДФЛ, реализирано, чрез сключен между него и Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК застрахователен договор, че същият представлявал основание за ползване на данъчно облекчение на осн. чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ, както и че реализираните от страните по договора действия са законосъобразни и в съответствие със съдържанието на договора, който ги обвързва. В този смисъл твърди, че изводите, обективирани в Покана по чл. 103 от ДОПК № П - 29002918227539-177-001/02.10.2019 г. и Протокол № П-29002918227539-073-001/19.11.2019 г., изготвен от Снежанка Михайлова Христова, в качеството й на служител в НАП на длъжност Главен инспектор по приходите са неправилни и в нарушение на чл. 19, ал. 1, чл. 42 и чл. 49 от ЗДДФЛ. В Общите условия на застрахователя била предвидена възможност за отпускане на заем по застраховка, поради което и реализирането на визираното действие, съставлявало изпълнение на договорните условия. Предвид изложеното твърди, че наличието на сключен между него и Синдикална взаимозатрахователна кооперация - СиВЗК застрахователен договор „Живот“ съставлява основание за данъчното облекчение и оспорва дължимостта на сумата, съставляваща допълнително начислен върху коригираната основа данък по ЗДДФЛ за него. Излага, че формираната в тази насока от постановените съдебни решения практика била категорична, че корекцията, по която е извършено плащане към НАП от ищеца било недопустимо да бъде осъществена, по реда на чл. 103 от ДОПК, тъй като не засягала данъчната основа или размера на задължението - не се касаело за несъответствие между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването ѝ или между данните в декларацията и данни, които да са получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4 от ДОПК. В конкретния случай извършената корекция по своето същество представлявала установяване от органа по приходите на данъчно задължение в резултат на изследване на предпоставки за прилагане на института на чл. 77 от ЗДДФЛ - преценката за наличието на изискванията на закона, и засягала основанието на данъчното задължение, което подлежало на изследване в ревизионно производство, при съобразяване на специалните за него процесуални правила и компетентност на участващите органи. След като в случая не ставало дума за несъответствие в данните на декларацията относно данъчната основа и размера на установения данък, а се е налагало извършване на допълнителни процесуални действия по събиране на доказателства, както е посочил ищецът, за установяване на размера на данъчните задължения по ЗДДФЛ, то е следвало да бъде възложено извършването на ревизия, като в ревизионното производство, при гарантиране на правото на защита на данъчно-задълженото лице, се извърши събиране на доказателствата, обосноват се фактически констатации въз основа на тях и се установят публичните задължения за периода. В случая органите по приходите били обосновавали несъответствие между подадените декларации и основанията за ползване на данъчно облекчение, като в резултат на това определили задължения по ЗДДФЛ, като тази преценка подлежала на установяване в ревизионно производство. Позовава се на решение № 94/9.5.2019 г., постановено по Административно дело № 42 по описа на 2019 година на АС Ямбол.