Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1065 от 19.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 2805/2025
Вид
Решение № 1065
Подписан
19.01.2026
В сила
19.01.2026
Състав
ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата

РЕШЕНИЕ

№ 1065 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20251110102805 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.237 от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Н. П. К. с ЕГН **********, в качеството му на законен представител /настойник/ на ищцата Б. А. К. с ЕГН **********, поставена под пълно запрещение, срещу С.В АД с ЕИК *****, с която се предявява иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата в размер на 893,04 лв., начислена за периода 22.12.2017г. 27.11.2018г., тъй като същата била погасена по давност. Отправя се и искане за присъждане на разноските по делото.

В срока по чл.131 ГПК, от ответника е постъпил отговор, с който същият изрично признава предявения иск, като излага съображения относно разпределението на отговорността за разноски по делото, сочейки че е станал причина за водене на производството, поради което разноските следва да се възложат в тежест на ищцовата страна, а при условията на евентуалност, счита претендираните разноски за прекомерни.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 237 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предвид наличието на изрично изявление от ответната страна, че същата признава изцяло предявените искови претенции, съдът намира, че не следва да мотивира по същество съдебния си акт. Към исковата молба са представени и приети достатъчно доказателства, от които се установява по безспорен начин, че ищцата, представлявана от законния си представител /настойник/ не дължи на ответника, начислените суми за ВиК услуги, 1 начислени за периода 22.12.2017г. - 27.11.2018г., за недвижим имот, находящ се в гр. С*****, като по отношение на същите вземания е настъпила погасителна давност.

По разноските.

Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищцовата страна следва да бъдат присъдени разноските за държавна такса, сторени в настоящото производство, за които са представени доказателства, в размер на 26.51 евро/51,85 лв.

В полза на процесуалния представител на ищцовата страна следва да се присъди и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., като възражението за прекомерност на претендираното от процесуалния представител на ищцата, адвокатско възнаграждение, следва да бъде оставено без уважение като неоснователно. Претендираното и присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 204.52 евро/400 лв., е към минимума, предвиден в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 ГПК от Наредба 1/2004г. на ВАдвС, в приложимата и редакция с измененията с ДВ бр.88 от 04.11.2022г., с оглед материалния интерес на делото. Неоснователни са и съображенията на ответника, че не следва да му бъдат възлагани в тежест, претендираните от ищцата разноски, с оглед извършеното признание на иска, както и поради причина, че не е дал повод за образуване на настоящото производство. Съдът намира, че ответникът е станал причина за образуване и водене на настоящото производство. Последното е образувано по предявен отрицателен установителен иск, като се поддържа, че вземанията, съществуващи в полза на ответника, са погасени по давност. Понеже погасителната давност, респ. настъпване на правните й последици, се осъществява единствено в рамките на спорно исково производство, каквото се явява настоящото, то ищцата не е разполагала с различен процесуалноправен ред, по който да релевира наличието на настъпила погасителна давност за процесните вземания.

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Б. А. К. с ЕГН **********, чрез Н. П. К. с ЕГН **********, в качеството му на нейн законен представител /настойник/, срещу С.В АД с ЕИК *****, отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, че Б. А. К. с ЕГН **********, чрез Н. П. К. с ЕГН **********, в качеството му на нейн законен представител /настойник/, НЕ ДЪЛЖИ на С.В АД с ЕИК *****, сумата в размер на 893,04 лв., начислена за периода 22.12.2017г. - 27.11.2018г., за ВиК услуги, начислени за периода 22.12.2017г. 27.11.2018г., за недвижим имот, находящ се в гр. С*****, поради настъпила погасителна давност.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С.В АД с ЕИК *****, да заплати на Б. А. К. с ЕГН **********, чрез Н. П. К. с ЕГН **********, в качеството му на нейн законен представител /настойник/, сумата в размер на 26.51 евро/51,85 лв., разноски за държавна такса по делото.

2

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., С.В АД с ЕИК *****, да заплати на адв. С. Й. Д., при САК, с ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в размер на 204.52 евро/400 лв. по настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване. Препис да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3