Решение № 7163 от 22.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7163 гр. София, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ц.Р.Ц при участието на секретаря М.Р.И като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20231110156020 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Г.Н.Г., с която срещу „П.Н“ ЕООД е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл.

45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 10 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в засягане репутацията на ищеца и неговия авторитет, резултат на неверни клеветнически твърдения, причинени от публикувана на 29.07.2023 в 20:12 ч. на интернет страница/уебсайт на ответника - https://******/ статия, озаглавена „Вижте съдиите пуснали на свобода „мъжкаря“, обезобразил приятелката си с макетно ножче“, ведно със законната лихва от 29.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че ответното дружество е собственик на домейна **.******, където на 29.07.2023 г. e билa поместена процесната статия, със следното съдържание:

„Стана ясно кой е мъжът, обезобразил 18-годишната си приятелка с макетно ножче и обръсна главата й. Във Ф. се появиха и имената на съдиите, отговорни за пускането на насилника на свобода. Ето ги и съдиите, определили 400 прорезни рани върху 18 годишно момиче от Г. (кво галено име) Н. Г., за „лека телесна повреда“, и пуснали изверга!....“

Твърди, че в резултат на посоченото съдържание на процесната статия ищецът бил представен в негативна и отрицателна светлина, като същият бил определен като „мъжкар (в кавички)“, „насилник“ и „изверг“. Вследствие на изложените в статията 1 неверни факти и оценъчни съждения ищецът се почувствал силно засегнат, обиден, омерзен и оклеветен до степен да се страхува да излиза от дома си, както и за живота си поради непрекъснати нападки в социалните медии и по телефона от различни лица, които са го заплашвали със саморазправа и с причиняване на телесни повреди и убийство, за което твърди, че е сезирал компетентните органи. Сочи, че поради нестихващите заплахи за живота си, ищецът посетил клиничен психолог, като съгласно заключението на психолога, ищецът се превърнал в лабилен, емоционално неустойчив, дезадаптивен, страхово напрегнат, тревожен индивид, имащ проблеми със съня.

Вследствие на преживяното напрежение ищецът изпитвал и поддържал постоянни оплаквания от главоболие, понижено настроение, понижено самочувствие и самооценка, изпитвал чувство за несигурност и застрашеност. Системно и непроизволно си припомнял заплахите, отправяни към него, имал повишена сензитивност и раздразнителност, както и изпитвал страх от загуба на работата си.

Твърди, че случката довела до отдръпване на голяма част от колегите от колектива от него.

Посоченте позорни и скандални квалификации, неверни и непроверени твърдения, приписващи на ищеца извършването на тежко престъпление, придобило медийна популярност, предизвикали сериозен дискомфорт и неприятни усещания, както за ищеца, така и за цялото му семейство, отразили се сериозно върху социалните му контакти, приятелското му обкръжение се отдръпнало изцяло от него. Дали негативно отражение върху връзката с неговата годеница, която поискала разваляне на годежа си с ищеца.

Поддържа, че в процесната статия са поместени опозоряващи, неверни и непроверени твърдения, преписващи на ищеца тежко престъпление, които предизвикали дискомфорт и неприятни усещания за същия, като било нарушено както неговото добро име, така и било опозорено цялото му семейство. Ищецът твърди, че в резултат на публикацията същият се е почувствал унизен и посрамен и претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в обиди, болка, страдание, компроментиране пред обществото, срам и нежелание да се среща с хора. Посочва, че издателят на процесната статия не е упражнил надзорните си функции и е позволил неверните, според ищеца, твърдения да бъдат издадени и да достигнат до многолюдна аудитория (75752 лица). При тези твърдения ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати горепосочената сума, ведно със законната лихва. Претендира съдебни разноски, включително адвокатски хонорар.

Ответникът в законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва по основание и размер предявения иск. Сочи, че процесната статия за пръв път била публикувана от друга медия.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото 2 доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Като доказателство по делото е представен протокол Акт № **, том VII, общ рег.

№ *****/18.08.2023 г. на нотариус И.Д, с който е констатирано и заверено от нотариуса съдържание на интернет адрес, посочен в протокола, а именно статия със заглавие:

„Вижте съдиите пуснали на свобода „мъжкаря“, обезобразил приятелката си с макетно ножче“. В статията се изнасят сведения за имената на съдиите, които „пуснали на свобода“ Г.Н.Г., който според статията обезобразил 18-годишната си приятелка, като я нарязал с макетно ножче и след това обръснал главата й. В завереното от нотариуса извлечение на електронната статия на „******“ фигурира и снимка на лице от мъжки пол, с тъмна коса, брада и мустаци, заело поза с кръстосани ръце, като на лявата ръка се разпознава надпис „Свобода или смърт“.

Приобщени са статии с подобно съдържание в множество други медии. На настоящия състав са служебно известни заведените от ищеца дела срещу тези медии за обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие публикуване на статиите.

Към исковата молба е приложено експертно психологично становище от В.З – клиничен психолог, което настоящият състав не обсъжда. Същото няма да бъде вземано предвид от съда, доколкото експертните заключения могат да се ползват с доказателствена стойност само ако са приобщени като доказателство по предвидения по ГПК ред, каквото в настоящия случай посоченото експертно становище не е.

Представени са и материали по пр.пр. №****/2023 г. по описа на Районна прокуратура – С.З, образувана по подадена от Г. К. Г. жалба за отправяни към него закани чрез социалните мрежи. Същата е приключила с отказ за образуване на досъдебно производство.

По делото е изискана и справка от Районна прокуратура – С.З относно това дали срещу ищеца има неприключили наказателни производства, от която е видно, че срещу същия се води наказателно производство за престъпление по чл. 343, ал. 4 от Наказателния кодекс.

За установяване на релевантните по делото обстоятелства са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Л.Г и С.С.

Св. Г. сочи, че е в интимна връзка с ищеца от май 2023 г. Сочи, че на 29.07.2023 г. от „П.Н“ била публикувана статия, в която била поместена снимка на ищеца Г. Г., която той бил сложил като профилна снимка в платформата „Ф.“. На посочената снимка бил с руса коса, с червена тениска, бил в профил и говорел по телефона. В статията пишело, че Г. нарязал момичето ***** на 400 места 400 пъти, както и че обръснал главата й. Било посочено също, че бил съден за лека телесна повреда и побой в началото на годината. Впоследствие снимката на ищеца била сменена със снимката на този, който реално бил извършил престъплението. Смяната на снимката се 3 извършило веднага след като се установило, че не Г., а Г. бил извършил престъплението. Свидетелят попаднала на статия докато разглеждала Ф. профила си.

Излязла й снимка на Г., влязла да провери за какво става въпрос и там фигурирали снимката и имената му. След това проверила в гугъл дали наистина е качена статията и установила, че там също я има. Към онзи момент статията била прегледана от 74 хиляди души, като свидетелят не е чела коментари под тази статия. Към онзи момент профилната му снимка във Ф. била в профил, с червена тениска, руса коса, телефон и с очила. Свидетелят споделя, че имената на ищеца във Ф. са „Г.Н.Г.“, тъй като „К.“ е името на баща му, който го изоставил още като малък. Ищецът не жеалел да фигурира с неговите имена, затова е променил името си във Ф. на „Н.“, тъй като това било името на втория мъж на майка му, който изместил биологичния му баща. Сочи, че след публикацията в *** в С.З имало файсбук групи, които представяли Г. в много негативна светлина. Взимали снимки от профила му и пишели, че е рецидивист, садист, че той обезобразил момичето. Вследствие на тази статия на ищеца му се обаждали по телефона, заплашвали го, че ще го наръгат така, както той е наръгал това момиче. Свидетелят споделя, че ходела до магазина с ищеца, защото той не искал да излиза сам. Веднъж като били пред блока си, пред него спряла черна кола марка „***“, на която бил свален прозорецът и отвътре някой казал: Ела ей тука да те наръгам, както си наръгал *****. След публикуване на статията, в 12:02ч дошли трима полицаи в дома им, комуникирали с ищеца и искали да влязат в дома им, проверявали шкафове, стаи. Според свидетеля търсели нещо. Вследствие на случилото се майката на ищеца му казала, че не иска да е негова майка, че не е отгледала престъпник.

Приятелите му също не искали да комуникират с него, защото мислели, че той е извършил престъплението. Колегите му от работа също не искали да комуникират с него. Свидетелят сочи, че ищецът не искал да яде, не искал да спи, спрял да тренира, дори не искал сам да ходи до магазина. Отишъл на психолог, за да спадне напрежението, като му били предписани валериан и валидол. Станал съвсем различен човек след статията. Свидетелят разказва, че при посещение в гр. София тя и ищецът се качили на такси и шофьорът също го попитал: Не си ли ти дето наръга *****?

Сочи, че на 23.12.2023 г. ищецът трябвало да участва в мач, но заради статията на *** и всички други качени, мачът му бил отменен.

Св. С. сочи, че е приятел на ищеца от около 20 години. Твърди, че прочел статия от 29.07.2023 г. на „П.Н“, в която ищецът бил обвинен в това, че нарязал 18-годишната си приятелка ***** с макетен нож на 400 места по тялото, че й счупи носа и я подстригал гола глава. Към онзи момент статията жила прегледана 75 хиляди пъти, впоследствие проверявал и гледанията били нараснали на 84 хиляди. Сочи, че имало промяна в статията, като първоначално била качена снимката на Г., но след това било качено друго момче, което е извършило престъплението. Имената на ищеца във Ф. са „Г.Н.Г.“, а профилната му снимка била с телефон в ръка, червена тениска, с русолява 4 коса. Статията рефлектиралаа негативно в групите в С.З. Ищецът бил обиждан, че е изверг, чудовище, получавал обаждания и заплахи по телефона, вайбър, уатсап, били му пращани смс-и. След този случай доста от приятелите се отдръпнали от него, спрели да контактуват с него, даже се обаждали и на свидетеля. Звънели му да го питат дали е видял какво е направил ищеца, а свидетелят им отговарял, че го познава от доста време и не вярва, че той (ищецът) го е извършил. Към момента ищецът поддържал контакт с някои хора, но с други не. След случилото си станал депресиран, не искал да излиза и си стоял вкъщи. Свидетелят сочи, че заедно с ищеца тренирали борба и на 23.12.2023 г. трябвало да има състезание по ***, но заради случката организаторите го отхвърлили. Сочи, че две седици преди разпита (проведен в открито съдебно заседание на 22.01.2025 г.) отново асоциирали ищеца със случая. Свидетелят сочи, че го били питали дали си спомнял, че ищецът е бил намесен в този случай.

Приятелите на ищеца били приятели и на свидетеля и последният споделя, че процесната случка била коментирана. На свидетеля не му е известно дали ищецът е искал право на отговор от медията. Сочи, че ищецът не е изисквал премахване на статията.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД възложителят на някаква работа отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа.

Отговорността по чл. 49 от ЗДД има обезпечително-гаранционна функция, тъй като е отговорност за чужди противоправни и виновни действия и бездействия настъпва в резултат на виновно причинени вреди от страна на натовареното лице при или по повод изпълнението на възложената му работа. Кумулативните предпоставки, за да се породи тази отговорност, са следните: вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД, е възложил някаква работа, които вреди да са причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя, при наличието на причинна връзка между тях.