Акт от 29.11.2023, Софийски градски съд

Р E

Ш Е Н

И Е

№ ……….,

29.11.2023 година, град

София,

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IІ-ри брачен въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети юни през 2023 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова

ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова

М. Евтимов

При секретаря Мариана

Ружина, след като разгледа докладваното от съдия В. Ангелова, гражданско дело № 7666 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 69220 от 13.03.2020 г., постановено по гражданско дело № 58134 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 80 състав, бил прекратен гражданския брак, сключен между М.И.В. и Д.Й.В., като дълбоко и непоправимо разстроен; утвърдено е постигнатото между страните споразумение по чл. 49, ал. 4 от СК относно част от последиците от развода; предоставено е ползването на семейното жилище-апартамент № 76, находящ се в гр. София, ж. к. ***** на Д.Й.В., като всеки от съпрузите бил осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 25 лева, окончателна държавна такса по развода, а М.И.В. и сумата от 499,20 лева-държавна такса върху определените в полза на децата издръжки.

Недоволен от така постановеното решение останал М.И.В., ответник в първоинстанционното и въззивник в настоящото производство, който обжалва същото изцяло с оплаквания за неправилност и недопустимост, като излага подробни съображения в подкрепа на заявените оплаквания. Моли съда да отмени обжалвания съдебен акт, като постанови решение по съществото на спора.

С определение от 27.05.2021 г., влязло в сила на

29.11.2022 г., съдебното производство по въззивната жалба на М.В. е прекратено в частта, с която се обжалва утвърденото споразумение между страните, като настоящото производство продължава с оглед въззивната жалба на М.В. относно прекратяването на брака и ползването на семейното жилище.

В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото, поддържа жалбата, като с писмена молба от 29.06.2023 г. сочи, че въззиваемата страна отдавна е напуснала семейното жилище с децата, докато той работел в Германия, за да осигури издръжката им, и му създавала пречки за контакти с децата, а в хода на производството направила опити да противопостави децата на бащата. Сочи тези обстоятелства като виновно поведение на съпругата. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт, като прекрати брака между страните по вина на жената, с законните последици от това.

Претендира сторените във въззивната инстанция деловодни разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Д.Й.В., ищца в първоинстанционното и въззиваема страна в настоящото производство, с която оспорва същата като неоснователна. Излага се подробни съображения в тази насока се и моли съда да остави жалбата без уважение. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски.

В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото, оспорва въззивната жалба и поддържа подадения във връзка с нея отговор. Счита постановеното от първоинстанционния съд решение за правилно и законосъобразно и пледира за неговото потвърждаване. Претендира разноски по представен списък.

Въззивната жалба в частите й относно прекратяването на брака и ползването на семейното жилище е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от обжалването, като отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъдат разгледана по същество.

С оглед предмета на въззивна проверка, очертан във въззивната жалба, съдът констатира, че решението на първоинстанционния съд е влязло в сила в единствено в частта относно постигнатото между страните и утвърдено от съда споразумение, както и в частта относно дължимата държавна такса върху уговорените в полза на децата издръжки.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното :

Първоинстанционният Софийски районен съд бил сезиран с брачен иск от Д.Й.В. срещу М.И.В. с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, съединен с небрачни искове по чл. 53, 56 и 59 от СК-за прекратяване на брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да третира въпроса за вината на съпрузите за настъпване на разстройството му, като претендирала упражняване на родителските права по отношение на родените от брака деца, определяне на местоживеенето им при нея, при съответен режим за контакти с бащата и осъждането му да им заплаща издръжка в размер на 250 лева за всяко от децата, считано от датата на предявяване на исковата молба, както и ползване на семейното жилище. Желаела след развода да продължи да носи брачното си фамилно име В..

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В първото проведено по делото открито съдебно заседание, страните, редовно призовани, се явили лично, като представили споразумение по чл. 49, ал. 4 от СК относно част от предмета на спора, и поотделно заявили, че доброволно са подписали същото, съгласни са с неговите последици, като желаят бракът им да се прекрати без съдът да се произнася по въпроса за брачната вина. Въззивникът заявил, че не оспорва иска за развод, като също желае развод, оспорил небрачния иск по чл. 56 от СК относно ползването на семейното жилище, като направил искане семейното жилище да бъде предоставено за съвместно ползване на двамата съпрузи, като не изрично заявил, че няма възражения по проекто-доклада, както и по доклада на съда по делото. Същият не правил доказателствени искания, включително и след провеждане на разпита на допуснатия на другата страна свидетел. Пледирал за прекратяване на брака без съдът да се произнася по въпроса за вината, като утвърди споразумението на страните и се произнесе по съвместното ползване на семейното жилище. Не претендирал разноски.

В същото съдебно заседание съдът изменил проекто-доклада, обективиран в определението му от 06.01.2020 г., като го допълнил с постигнатото между страните споразумение по чл. 49, ал. 4 от СК, в което са уредили въпросите, касаещи тяхната родителска отговорност, фамилното име на съпругата след развода и издръжката на децата, като разяснил на страните носената от тях доказателствена тежест. Съобразно тези разяснения въззивникът следвало да установи жилищната си нужда и наличието на търпимост в отношенията между страните, а въззиваемата следвало да установи факта, че страните са съпрузи, както и положителните факти, които намира, че са довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брачната връзка, жилищната си нужда, както и всички предпоставки, касаещи ползването на семейното жилище.

С оглед разяснената им доказателствена тежест, въззиваемата ангажирала писмени доказателства и направила искане за разпит на доведен от нея свидетел, а въззивникът не оспорил направените от другата страна доказателствени искания, като уточнил, че родителите му имат запазено право на ползване върху семейното жилище и желаят да го ползват, като признал също, че семейното жилище на страните е апартамент № 76, находящ се в гр. София, ж. к. *****, което към този момент той, съпругата му и родените от брака им деца ползвали, като със съпругата му обитавали различни стаи в това жилище.

Между страните не е спорно, а и от представените по делото удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № 163/-4.05.2003 г., съставен при СО, Район „Триадица“, област София-град, удостоверение за семейно положение, съпруг и деца, издадено на 14.02.2020 г. от СО Район „Люлин“, област София град на Д.В., както и удостоверение от 04.10.2019 г., издадено от АВ, се установява, че страните са съпрузи, сключили са граждански брак на 04.05.2003 г. в гр. София, като към 04.10.2019 г. помежду им не е регистриран режим имуществени отношения и същите са родители на децата М., родена на *** г., и Р., родена на *** г.

Видно от приетия като писмено доказателство по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено право на ползване, № 44, том І, рег. № 1275, дело № 58/2000 г. на нотариус В.А., рег. № 262 на НК, въззивникът по силата на дарение от родителите му И.В. В. и З.А.В. е придобил в собственост недвижим имот, а именно апартамент № № 76, находящ се в гр. София, ж. к. *****, със застроена площ от 60,47 кв. м., състоящ се от една стаяь, дневна, кухня и обслужващи помещения, заедно с избено помещение № 76 с площ от 2,76 кв. м. и с 2,894 % идеални части от правото на строеж, като дарителите запазили правото на ползване върху имота до края на живота си, безвъзмездно.

По делото била разпитана доведената от ищцата свидетелка Е.Й.М., сестра на ищцата, която установила с показанията си, че макар да обитават едно жилище – апартамент в гр. София, ж. к. „******, те не поддържат отношения като съпрузи от много време. Те нямали общ бюджет, не поддържали общо домакинство и се хранели отделно и това било така още от времето, докато съпругът бил в Германия и отсъствал за около година-година и нещо. Всеки от съпрузите водел самостоятелен начин на живот, който не включвал другия. Сестрата на свидетелката и децата обитавали заедно една от стаите в жилището, а между съпрузите нямало нормално общуване, двамата постоянно се карали и в отношенията им нямало търпимост. Не стигали до бой, но имало случаи въззивникът да посяга на въззиваемата и двамата си разменяли словесни нападки.

Въззивникът отправял към съпругата си обиди от всякакво естество и имало случай, в който той поставил под възглавницата й яйца с майонеза. Скандалите им ставали пред децата и те били потиснати от случващото се между родителите им. Р. споделяла с леля си, че е тъжна от случващото се между родителите й, а и от това, че баща й й казал, че не я обича толкова, колкото М.. В присъствие на свидетелката съпрузите си разменяли обиди и се карали, като от сестра си и от децата на страните знаела за случай, в който след употреба на алкохол, М.В. се изходил по малка нужда на терасата, и след това сестра й почиствала. Свидетелката няма представа къде пребивава въззивникът, когато не бил в семейното жилище, като установява също, че сестра й заплатила курсовете по български език и математика, свързани с кандидатстване след завършен седми клас през 2018/2019 г. на детето М., сестра й се занимавала със записване на децата в учебни заведения, с воденето им на почивка и се стремяла да задоволява нуждите им. Свидетелката М.не е чувала М.В. да настройва децата срещу майка им. Свидетелката уточнява също, че семейното жилище на страните, собственост на мъжа, със запазено право на ползване на неговите родители, се ползва от страните и децата, като се състои три стаи, една от които кухня. Допреди две години, когато за последно общувала с родителите на М.В., свидетелката не била чувала те да са заявявали желание да ползват това жилище.

При тази фактическа установеност, Първоинстанционният

Софийски районен съд постановил обжалвания съдебен акт.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложения закон, по свое убеждение, приема за установено следното :

Въззивния съд споделя в цялост установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, не счита за нужно да я преповтаря и препраща към нея. Същата се установява от събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства и гласни доказателства.

От представените писмени доказателства относими към предмета на спора се явяват следните: удостоверение за сключен граждански брак и удостоверения за раждане на децата Р. и М., удостоверение за семейно положение, съпруг и деца, удостоверение от АВ, нотариален акт за дарение на недвижим имот.

Въззивният съд, като прецени по реда на чл. 172 от ГПК показанията на разпитаната в първоинстанционното производство свидетелка Е.Й.М., сестра на въззиваемата, кредитира същите в обсъдените от първоинстанционния съд части, като приема, че в тези си части същите са обективни, безпристрастни, логично последователни и подробни, като възпроизвеждат личните впечатления на свидетелите от отношенията на страните по делото.