Разпореждане № 4592 от 17.07.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4592 гр. Благоевград, 17.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Миглена Кавалова като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Частно гражданско дело № 20261210101800 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр. Счрез пълномощник срещу длъжника М. С. И., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Ям за посочените в заявлението суми. Претендират се и сторените в производството разноски.

При проверка на редовността на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съответствие с чл. 411, ал. 1 и ал. 2 от ГПК в закрито съдебно заседание съдът е констатирал, че заявлението е нередовно, като с изрично Разпореждане № 4251/08.07.2026 година е оставил същото без движение, и на заявителя е даден тридневен срок от получаване на съобщението за отстраняване на констатираните нередовности подробно посочени в разпореждането, а именно да се внесе дължимата държавна такса, както и да се конкретизира дали длъжникът е правил вноски по кредита, в какъв размер и за погасяване на какви задължения по договора са отнесени същите.

На заявителя е указано, че при неизпълнение на посочените в мотивите на разпореждането нередовности заявлението ще бъде отхвърлено.

Съобщението за оставяне на заявлението без движение е връчено на заявителя чрез ЕПЕП на 15.07.2026 година, като заявителят с отделна молба е представил доказателства за внесена държавна такса, а на по-късен етап е постъпила молба от заявителя с вх. № 17925/17.07.2026 година, в която заявителят не е отстранил констатираните от съда нередовности, а е цитирал съдебни актове на окръжни съдилища по отношение на заповедното производство и необходимата информация по него.

Съдът след като се запозна с депозираното заявление, молбата на заявителя с вх. № 17925/17.07.2026 година, намира, че заявителят не е изпълнил дадените от съда указания с Разпореждане № 4251/08.07.2026 г., по привеждането на заявлението в съответствие с изискванията на закона, което представлява процесуално бездействие, имащо за последица отхвърляне на подаденото от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК 203670940 заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника, тъй като срокът е преклузивен и след изтичането му се погасява правото за извършване на съответното процесуално действие.

1

Съдът е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. В правовата държава е въведен принципа на законността (чл. 4 от КРБ), като разпоредбата на чл. 5 от ГПК сочи законността като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в процеса (чл. 6 от ГПК). Съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1. Е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2. Е относимо до формата (външната страна на представения правопораждащ спорното право документ); 3. Е налице противоречие с добрите нрави (в този смисъл решение № 229/21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. на II т. о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и др.); 4. Е налице неравноправна клауза.

При сезиране на съда със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, произтичащо от сключен договор с потребител, е предвидено засилено служебно начало с оглед потребителската защита. Съдът е длъжен служебно да следи за наличие на неравноправни клаузи и да извърши служебно прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора /Решение на СЕС от 30 юни 2022г. по дело С170/21/.

В тази насока от страна на заявителя не е предоставена информация, като не е конкретизирал дали длъжникът е правил вноски по кредита, в какъв размер и за погасяване на какви задължения по договора са отнесени същите. Липсата на конкретизация препятства проверката от страна на съда дали искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на неравноправна клауза.

Същото е пречка съдът да се произнесе по заявлението и да съобрази наличието на неравноправни клаузи.

Отделно от горното, и по отношение на отпуснатия банков кредит, в който като част от заетата сума е предназначена за плащане на застраховка по него, и начислява лихва не само върху сумата по договора, но върху тази за 10 застрахователната премия, е Решение на СЕС от 23 април 2026 година по дело С-744/24 относно направено„ Преюдициално запитване — Договори за потребителски кредити — Директива 2008/48/ЕО — Член 3, буква й) — Член 8 10, параграф 2, буква е) — Понятие „лихвен процент“ — Понятие „сума на усвоения кредит“ — Член 3, буква ж) — Понятие „общи разходи по кредита за потребителя“ — Събиране на лихви върху сума, съответстваща на разход по кредита — Застрахователна премия “.

В него е регламентирано, че Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити трябва да се тълкува в смисъл, че „изключва включването в договорите за потребителски кредит на клаузи, предвиждащи прилагането на лихвения процент не само към общия размер на кредита, но и към суми, предназначени за плащане на разходи, свързани с този кредит, и които следователно представляват част от общите разходи по кредита за потребителя“. В решението се посочва, че понятията „общ размер на кредита“ и „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на Директивата относно договорите за потребителски кредити взаимно се изключват. „Общият размер на кредита“ не може да включва никоя от сумите, предназначени за изпълнение на ангажиментите, договорени по съответния кредит, като например разходите за застраховка и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати. Освен това „лихвен процент“, съгласно директивата, е лихвеният процент, прилаган към сумата на усвоения кредит, а последната съответства на общия размер на кредита. Съгласно решението Банката не може да начислява върху тези суми лихвен процент по съответния договор. Невключването на тези разходи в общия размер на кредита не означава, че те не могат да бъдат отчитани при заемодателите, например, чрез 2 пропорционално по-голям лихвен процент“.

В тази насока е и Решение № 84 от 19.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 1533/2025 г., I т. о., ТК, в което също се посочва, че разходът за застрахователна премия следва да бъде третиран като общ разход по кредита за потребителя и съответно да бъде включен при формирането на годишния процент на разходите/ГПР по договора за потребителски кредит винаги, когато при преценка на условията на договора за кредит се установи, че сключването на договора за застраховка е задължително условие за получаване на кредита или за получаване на кредита при конкретно предлаганите с договора условия.

По отношение на цитираната от заявителя съдебна практика, съдът намира за нужно да отбележи, че съгласно Определение на Съда от 06.02.2024 година /Предюдициално запитване по искане на „Профи Кредит България“ ЕООД, „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „Сити Кеш“ ООД/ по дело С- 425/23г, СЕС е взело следното решение: чл.

6, пар. 1 и чл. 7, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в следния смисъл, че не допускат национална съдебна практика, съгласно която юрисдикция, сезирана със заявление за издаване на заповед за изпълнение на част от задължения по договор за потребителски кредит, не може да даде указания на кредитора да уточни кои вноски по кредита искат потребителят да му върне и следователно е длъжен да издаде исканата заповед за изпълнение на цялото претендирано задължение, ако без такова уточнение тази юрисдикция не би могла да отдели претенциите по неравноправните клаузи от останалите претенции в заявлението и съответно да отхвърли това заявление само в частта на претенциите по тези клаузи.

Съдът винаги следи служебно за наличието на нищожни клаузи в потребителските договори, при това и като се съобрази практиката на Съда на ЕС - Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С[1]240/98 до С- 244/98,Осеаш Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С241/98 до С- 244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори - така -решения по: дело С-240/98- С244/98, т. 27- т. 28; дело С- 168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С618/10, т. 4142; дело С[1]472/11, т. 21-24, дело С[1]397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В същият смисъл и законодателно императивно е разписано задължение на заповедния съд да извърши проверка - така по аргумент от разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, с които съдът има право и възможност да извърши проверка относно това дали искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Съгласно Определение на Съда от 06.02.2024 година, Предюдициално запитване по искане на „Профи Кредит България“ ЕООД, „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „Сити Кеш“ ООД/ по дело С-425/23г, СЕС е взело следното решение: чл. 6, пар. 1 и чл. 7, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в следния смисъл, че не допускат национална съдебна практика, съгласно която юрисдикция, сезирана със заявление за издаване на заповед за изпълнение на част от задължения по договор за потребителски кредит, не може да даде указания на кредитора да уточни кои вноски по кредита искат потребителят да му върне и следователно е длъжен да издаде исканата заповед за изпълнение на цялото пертендирано задължение, ако без такова уточнение тази юрисдикция не би могла да отдели претенциите по неравноправните клаузи от останалите претенции в заявлението и съответно да отхвърли това заявление само в частта на претенциите по тези клаузи. В тази насока е и Определение на Съда /девети състав/ от 17 януари 2023 година по дело С-379/21 /“Ти Би Ай Банк“ ЕАД/, съгласно което СЕС е взело решение, чл. 6, пар. 1 от 3

Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори да се тълкува в смисъл, че националната юрисдикция, сезирана със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение - когато длъжникът потребител не участва в производството по издаването на тази заповед - е длъжна служебно да остави без приложение неравноправна клауза от договора за потребителски кредит, сключен между този потребител и съответния продавач или доставчик, на която се основава част от предявеното вземане. В подобна хипотеза тази юрисдикция разполага с възможността да отхвърли частично това заявление, при условие, от една страна, че съответния договор може да продължи да действа без каквито и да било други изменения, допълнения или поправки, което посочената юрисдикция следва да провери, и от друга страна, че претенциите, произтичащи от тази клауза могат да бъдат разграничени от останалите претенции в заявлението.

В действителност производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът по самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл. 411, ал. 2 ГПК за издаването на заповедта, една от тях е съществуване на вземането, като изхожда от изложените в заявлението обстоятелства. Конкретизацията на обстоятелствата в заявлението, въз основа на което започва заповедното производство, предвид разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК, следва да бъде направено в същата степен, подробно и изчерпателно, както в една искова молба. Това е необходимо, за да може съдът в заповедното производство да прецени дали са налице предпоставките за издаването на исканата заповед, а от друга страна изложението на обстоятелствата, на които се основава претенцията е и гаранция за защита правата на длъжника по повод на възможността за възражения и подаване на иск за установяване на вземането. В този смисъл е и практиката на ВКС, а именно, че абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна и това следва от препращащата норма на чл. 410, ал. 2 от ГПК към чл. 127, ал. 1 ГПК. Съгласно определение № 367 от 15.05.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 1968/2013 г. II т. о. "заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване, съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспори вземането", така и в постановените от ВКС Опр. № 46 от 20.10.2011 г. по т. д. № 11/2011 г. на I т. о на ВКС; Опр.