Определение № 86 от 21.02.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 86 гр. Бургас, 20.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20242000500054 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК и е образувано по частна жалба на Т. С. А. от гр. Б., чрез адв. Н. Н. Д. и адв. Г. С. С., срещу Определение № 124/15.01.2024 г. по гр.д.1913/2023 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което са оставени без уважение исканията на жалбоподателката за освобождаване от държавна такса и разноски в производството по делото.

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба и за основателна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния БОС е образувано по исковата молба на жалбоподателката А. за осъждане на ответника ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, да заплати на ищцата сумата от 80 000 лв, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП от 17.02.2023 г., при което ищцата, като пътник в едно от превозните средства (автобус), участващи в пътния инцидент, е е получила фрактура на лява проксимална тибия. Претендира се и законна лихва от 25.05.2023 г. до окончателното изплащане на главницата.

В исковата молба ищцата е поискала освобождаване от такси и разноски по делото, поради затрудненото си материално положение и липсата на достатъчно средства, като е приложила съответна декларация в тази насока.

1

С обжалваното определение искането на ищцата за освобождаване от заплащането на държавна такса и разноски е оставено без уважение. Съдът е изложил съображения, че независимо от декларирания от ищцата месечен доход, за който съдът, след извършена служебна справка е установил, че е по трудово правоотношение, и от обстоятелството, че ищцата има дете, за което се грижи, предвид факта, че ищцата е на 30 години, декларирала е, че е в добро здраве, съотв.няма пречки да полага труд и да реализира доходи, съдът намира, че не са налице основания за освобождаването й от заплащане на държавната такса и разноските по воденото на делото.

Пред въззивната инстанция жалбоподателката не е представена нови доказателства, но отново изтъква, че не притежава недвижимо имущество, МПС и влогове, получава заплата от 780 лв., не получава други доходи от наеми, рента или аренда, грижи се и издържа непълнолетно дете, поради което й е непосилно да заплати държавната такса за предявения иск (3200 лв.), както и предстоящите съдебни разноски.

Видно от представената декларация, молителката е декларирала получаването единствено на заплата в размер на 780 лв. месечно и липсата на недвижимо имущество, МПС или други доходи. Декларирала е, че не е омъжена и има непълнолетно дете, за което полага грижи и осигурява издръжка.

Вземайки предвид горните обстоятелства, преценени и с оглед средния за страната доход и минималния размер на необходимите средства за издръжка на едно лице, настоящият състав приема, че молителката не разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса в производството (3200 лв.), както и на предстоящите разходи за събиране на доказателства – съдебно-медицинска експертиза и съдебно-автотехническа експертиза, евентуално – и съдебно-психологическа експертиза, съгласно заявените в исковата молба доказателствени искания и характера на производството.

Съдът отчита и нанесените на ищцата увреждания при процесното ПТП (съобразно представените с исковата молба доказателства), проведеното лечение, вкл.оперативно, твърдението на ищцата, че към момента на завеждане на иска все още е във временна неработоспособност, поради което намира, че молбата за освобождаване от държавна такса и разноски е основателна. Според настоящия състав, липсата на данни дали бащата на детето предоставя издръжка за детето, и евентуално в какъв размер, не променя горния извод на съда, че молителката не разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса за предявените искове и предстоящите съдебни разноски за производството.

Обжалваното определение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено освобождаване на молителката от заплащането на държавна такса и разноски в производството на основание чл.83, ал.2 ГПК.

Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за 2 продължаване на съдопроизводствените действия по постъпилата искова молба.

Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 124/15.01.2024 г. по гр.д.1913/2023 г. по описа на Бургаски окръжен съд, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА Т. С. А. от гр. Б., ЕГН ********** от заплащането на държавна такса и разноски в производството по гр.д. 1913/2023 г. по описа на Окръжен съд Бургас, на основание чл.83, ал.2 ГПК.

ВРЪЩА делото на Бургаски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по постъпилата искова молба от Т. С. А.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3