Решение № 2107 от 12.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2107 гр. Варна, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20223110111568 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца „М.П.М."АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. *****, п.к. 1766, р-н *****, ***** срещу ответника Е. К. К. ЕГН **********, с адрес: гр.*****, ап.***, съединени в условията на първоначално обективно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми , а именно:

- сума в размер на 1030,29лв., представляваща 14бр. неплатени вноски по договор за потребителски кредит № *****Г., дължими за периода от 10.12.2020г. до 10.01.2022г.

- сума в размер на 627,64лв, представляваща неизплатени вноски по договорна възнаградителна лихва, дължими за периода от 10.01.2021г. до 10.01.2022г., - сума в размер на 75,99лв., лихва за забава за периода на просрочието от 1.12.2020г. до 27.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда – 08.03.2022г. до окончателното изплащане на задължението , за които суми е издадена Заповед №*****г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№*****г. по описа на Варненски районен съд- 18 състав.

Предявени са и осъдителни искове, които след изменение, заявено по реда на чл.214 ГПК със становище № *****г., явяващо се допустимо за разгреждане, е за осъждане на ответника 1 да заплати на ищеца, следните суми, а именно:

-сумата в размер на 851,63лв. , представляваща 8бр. неизплатени вноски по главница по кредита, за епирода от 10.02.2022г. до 10.09.2022г.

-сумата в размер на 136,05лв., представляваща 8бр. неизплатени вноски по договорна възнаградителна лихва, дължими за периода от 10.02.2022г. до 10.09.2022г.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на предявените установителни и осъдителни искове, навеждайки следните фактически твърдения: Твърди се в исковата молба, че въз основа на договора за кредит, ищецът е отпуснал на ответницата сума от 2000,00лв. Съгласно чл.11.4 общия размер на задължението, което ответницата е следвало да върне възлиза в размер на 2965,25лв. при лихвен процент на кредита 41%. Срока е договорен на 24 месеца, като последната вноска е на 10.09.2022г.

Според изнесеното, към датата на подаване на заявлението по 410 ГПК неизплатени са вноски от №3 до №16 вкл. от погасителния план, като от внаска №3 се дължи нтеизплатения остатък от 52,95лв.

Поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя се моли да бъде постановено положително решение по предявените искове, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна Е. К. К. ЕГН **********, в срока по чл. 131 от ГПК, не е депозирала отговор на исковата молба.

Досежно допустимостта на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК:

От изисканото в настоящото производство ч.гр.д.№*****г. по описа на Варненски районен съд- 18 състав, се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото производство, в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото производство, в качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 08.03.2022г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед №*****2г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът Е. К. К. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА Кредитора „М.П.М.“ЕАД, ЕИК *****, сумата от сумата от 1030.29 лв. (хиляда и тридесетл лева и 29 ст.), представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № ********** г., сключен между „М.П.М." ЕАД, ЕИК:

***** /универсален правоприемник на „М.П.М." ООД ЕИК: ***** и Е. К. К., състояща се от 14 броя незаплатени вноски по главницата по кредита за периода от 10.12.2020 г. до 10.01.2022 г.; сумата от 627.64 лв. (шестстотин двадесет и седем лева и 64 ст.) представляваща договорна възнаградителна лихва, състояща се от 14 броя незаплатени вноски по договорна възнаградителна лихва, дължими за периода 10.12.2020 г. до 10.01.2022 г., и сумата от 75.99 лв. (седемдесет и пет лв. и 99 ст.) - представляваща сбор от начислени лихви за забава върху размера на всяка незаплатена вноска по главницата, за периода от датата на забавата на всяка една вноска до 27.01.2022 г., ведно със законната лихва върху 2 главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.03.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 34.68 лв. /тридесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща държавна такса и сумата 360.00 лв. /триста и шестдесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение.

Посочено е , че вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за Потребителски кредит № ********** г., сключен между „М.П.М." ЕАД, ЕИК: ***** /универсален правоприемник на „М.П.М." ООД ЕИК: ***** и Е. К. К.;

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК, е постъпило възражение от длъжника в заповедното производство и ответник в настоящото производство за недължимост на присъдената в полза на заявителя сума, което обуславя и правния интерес от водене на настоящия иск.

Заявителят и ищец в настоящото производство е уведомен за постъпилото възражение срещу издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като заявителят е предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за постъпилото възражение и е представил доказателства за заведената искова молба по ч.гр.д.

№*****г. по описа на Варненски районен съд- 18 състав.

Вследствие на изложеното, съдът намира,че производството по делото е допустимо и валидно учредено.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит № ********** г., същият е сключен между „М.П.М." ЕАД, ЕИК: ***** /универсален правоприемник на „М.П.М." ООД ЕИК: ***** и Е. К. К., в качеството й на кредитополучател, за сумата от 2000.00лв., за срок от 24 месеца. Представени са погасителен план и стандартен европейски формуляр. Автентичността на подписите на кредитополучателя, положени в цитираните документи не е оспорена от ответната страна.

Видно от заключението на вещото лице Е. Т., по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съда кредитира като компетентно дадено и обосновано, задълженията към 08.03.2022г. се установяват в предявените с исковата молба размери на установителната и осъдителна искови претенции за главници и възнаградителни лихви.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422 от ГПК, в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай ищцовата страна е длъжна да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на учредено по нейна инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в нейна полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК и депозиране на настоящата искова 3 молба в срока по чл.415, ал. 1 от ГПК; съществуването на твърдяното вземане в нейна полза по основание , както и по размер, длъжник и падеж; настъпилата изискуемост на претендираната сума. От своя странаь в тежест на ответника по делото е да установи всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в това число и да установи точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане процесната сума.

По делото, от представения договор за кредит, се установява, че между страните е сключен процесния договор Договор за предоставяне на кредит № ********** г.

Спрямо сключения между страните договор приложение намират съответно разпоредбите на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Няма спор с оглед качеството на заемателя, че е налице договор с потребител по смисъла на пар.13 от ДР от ЗЗП. Същият се явява потребител и по смисъла на чл.7, ал.2 ЗПФУР. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл.11,ал.1, т.10 ЗПК, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Годишният процент на разходите е част от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит чл. 11, ал.1, т. 9 от ЗПК, като неспазване на изискването за посочването му представлява основание за недействителност на същия съгласно чл. 22 от ЗПК. Съобразно чл. 19, ал. 1 от ЗПК ГПР, следва да отразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения и т,н), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съдът след преценка на клаузите на процесния договор за съответствие, както с императивните норми на ЗПК, насочени в защита интереса на потребителя, така и за неравноправност по смисъла на ЗЗП, намира, че е налице е валидно възникнала между страните облигационна връзка по договор за кредит, по който кредиторът е изправна страна, поради което и за ответника е възникнало задължение да погаси усвоената заемна сума на съответните падежни дати, като видно от представения погасителен план, настъпила е и изискуемостта на вземането. От експертизата по делото се установява, че размерът на задълженията на ответника към 08.03.2022г., са: 1030,29 лева за 4 главница за периода 10.12.2020г. до 10.01.2022г., 627.64 лева- редовна договорна лихва за периода 10.01.2020г. до 10.01.2022г. и 67,73лв.- лихва за забава за периода до 07.03.2022г., както и 732,25лв. главница за периода 10.02.- 10.08.2022г. вкл. и 131,97лв. договорна лихва за периода от 10.02 – 10.08.2022г. вкл. С оглед на горните изводи и съобразно заключението на вещото лице по ССчЕ за дължимост на сумите по периоди съдът намира, че са налице неизпълнени задължения на ответника по процесния договор за кредит в претендираните с исковата молба размери, както по установителния, така и по предявения осъдителен иск.

По разноските :

С оглед изхода на делото в полза на ищеца се следват реализираните от същия разноски в производството по делото, на основание чл.78,ал.1 ГПК, както следва сумата от 759,55 лева, представляваща разноски в заповедно от производство; 115,32 лева за заплатена д.т. в исковото производство, 150,00 лева за депозит за ССчЕ и 494,23 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство за заплатена д.такса 34,68лв. и за заплатено адв.възнаграждение 360,00 лева.