Решение № 1911 от 27.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1911 гр. Варна, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Веселина Д. Г.а като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20233110115745 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 , ал.1 във вр. чл.415,ал.1,т.1 от ГПК, вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11.02.2004 г.

Ищцата Н. И. И., ЕГН **********, чрез адвокат Г. Й. Г., САК, личен № **, съдебен адрес: **, претендира от съда да постанови решение, с което да признае,че ответника „У. Е. У. Ц.“, дружество вписано в Регистъра на дружествата в ** под номер **, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от адв. К. П. И., вписана в Регистрите на Българската адвокатура под номер **, съдебен адрес: *** гр. *, тел: ***, имейл: ***. й дължи, сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за отменен полет № **, по маршрут Лондон-Варна, планиран по разписание на 04.07.2022 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.дело №10218/2023год. на ВРС, 16-ти състав,ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното 1 изплащане на задължението.

Моли за присъждане на сторените по делото разноски.

Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

Ищцата закупила билет от Лондон до Варна (разстояние над 1500 км.) за полет № ** от дата 04.07.2022, с час на излитане от летище Лондон Лутън 20:40 ч.

Полетът бил отменен като на ищцата бил изпратен имейл, който не съдържал информация каква е причината за отмяната на полета. Сочи, че се явила на летището навреме, спазвайки всички изисквания и полагайки необходимата грижа.

Излага се , че в съответствие с член 5, параграф 3 от Регламента и според практиката на Съда на Европейския съюз въздушният превозвач не е длъжен да изплати обезщетение в случай на отмяна или закъснение при пристигане, ако може да докаже, че отмяната или закъснението са причинени от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички разумни мерки. Тъй като не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност, този, който иска да се позове на тях, трябва да установи, че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, тоест чрез мерки, които в момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят поспециално на технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач (вж. решение от 12 май 2011 г., Eglitis и Ratnieks, С 294/10, EU: С: 2011: 303, т. 25 и цитираната съдебна практика). В този смисъл излага, че авиокомпанията трябва да установи, че дори като използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могла - освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си към дадения момент - да избегне извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяната на полета или до закъснение при пристигането му от три или повече часа, като в тази насока посочва - решения от 19 ноември 2009 r., Sturgeon и др., С 402/07 и С 432/07, EU: С: 2009: 716, т. 61 и от 12 май 2011 г., Eglitis и Ratnieks, С 294/10, EU: С: 2011: 303, т. 25).

Твърди, че такива обстоятелства не са били налице. В този смисъл 2 излага, че са налице всички предпоставки за възникване право на обезщетение, а именно изпълнение на всички изисквания и полагане на дължимата грижа от страна на ищеца, отмяна на полета и липса на извънредни обстоятелства, които да обуславят забавянето.

Счита, че дължимото обезщетение е в размер на 400 евро с оглед разстоянието по въздух между началната и крайната точка на излитане: от летище Лондон до летище Варна (над 1500 км.).

В срока за отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор, в който изразява становище за неоснователност на исковата молба и моли същата да бъде отхвърлена. Счита, че не са представени надлежни доказателства от типа на бордна карта или резервационен код, които да докажат, че ищцата притежава качеството на пътник на полет ** (Лондон - Варна) от 04.07.2022 г., поради което същата не може да бъде открита във вътрешната система за съответния полет.

Твърди, че полет ** от Лондон до Варна от 04.07.2022 г. е бил отменен, като за полета не са налице извънредни обстоятелства. Посочва, че извънсъдебно са поискали от процесуалния представител на ищцата да им представи резервационен код или бордна карта за полета, но такива документи не са им предоставени.

Счита, че към настоящия момент ищцата не е доказала, че е сключила договор за въздушен превоз за полет ** от Лондон до Варна от 04.07.2022 г.

Излага, че не е доказала качеството си на пътник за процесния полет.

Твърди, че приложеният имейл не доказва, че е имала резервация точно за процесния полет ** от LGW до VAR на 04.07.2022.

Оспорва и разноските за адвокатско възнаграждение в настоящото производство. Излага, че в заповедното производство заявителката и нейния процесуален представител не са предприели действия по доказване на фактите и обстоятелствата, от които същата черпи права. Още в заповедното производство заявителката е имала задължение да предостави информация, защо счита, че е имала качеството на пътник на процесния полет. Въпреки, че изрично посочили във възражението по чл.414 ГПК, че не намират пътничката на процесния полет, процесуалният представител на заявителката не оказал необходимото съдействие и не представил резервационен код.

Същият заявил, че не разполага с никакви доказателства, че клиентката му е 3 сключила договор за превоз именно за процесния полет.

ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО И ЗА НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ

ДОКАЗВАНЕ в отношенията между страните по делото, че полет ** от дата 04.07.2022, с час на излитане от летище Лондон Лутън - 20:40 ч. до летище Варна,опериран от Уиз Еър Унгария Лтд, е бил отменен.

На 19.03.2024г. по делото е докладвана молба вх. № 22322/18.03.2024 г., която е депозирана от ответника. С посочената молба ответникът, чрез пълномощник адв. К. И. сочи следното: След получена допълнителна информация от агентите на У. Е. У. Л., ответникът признава главния иск.

Представя платежно нареждане за сума в общ размер на 1685.54 лв., платена на 27.02.2024 г., която включва следното: обезщетение-782.33 лв., законна лихва - 53.21 лв., съдебно разноски за заповедното производство – 425 лв. и съдебни разноски за настоящото производство - 425 лв.

С оглед на цялостното плащане моли съда да постанови решение с което да отхвърли изцяло предявените искове,вкл. и за съдебни разноски.

Моли всички книжа и съобщения по настоящото дело да се връчват на съдебния адрес на адв. К. П. И., посочен в молба вх. №22322/18.03.2024год.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Г. изрично признава, че на 28.02.2024 г. длъжникът е заплатил сумата от 1685,54 лв., представляваща сбор от претендираната главница в размер на 400 евро, ведно с законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, сумата от 50 лв. представляваща сторени по делото разноски за държавна такса в заповедното и исковото производство, както и адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производство в общ размер на 800 лв.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован ,не се явява ,не изпраща представител.

По допустимостта на иска:

От изисканото за нуждите на настоящото прозиводство ч.гр.дело №10218/23год. на ВРС,16-ти състав се установява , че настоящият иск е предявен в указания от заповедния съд срок, след депозирано от длъжника възражение за недължимост. Предвид на това искът е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

4

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията , възраженията и доводите на страните , приема за установено следното от фактическа и правна страна.

Към доказателствата по делото са приети следните писмени документи: представеното с исковата молба надлежно заверено по реда на чл. 183 от ГПК копие на документ, а именно: разпечатка от имейл съобщение за отмяна на полет, изпратено от авиокомпанията до Н., придружено с превод на български език, представения от ответника с молба вх.№22322/18.03.2024 г. документ, а именно: детайлна справка по дебитна сметка за трансакция от 27.02.2024 г. за сумата от 1685,54 лв., представеното от ищеца с молба вх. № 31713/17.04.2024 г. надлежно заверено по реда на чл. 183 от ГПК копие на документ, а именно: платежно нареждане за кредитен превод от 28.02.2024 г. за сумата 1685,54 лв.

Ищецът,чрез процесуалния си представител признава, че на 28.02.2024 г. длъжникът е заплатил сумата от 1685,54 лв., представляваща сбор от претендираната главница в размер на 400 евро, ведно с законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, сумата от 50 лв. представляваща сторени по делото разноски за държавна такса в заповедното и исковото производство, както и адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производство в общ размер на 800 лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

В производството по установяване съществуването на главното си вземане, кредиторът следва при условията на главно и пълно доказване да установи договорната връзка с ответника, размера на вземането си и настъпване на предпоставките за изискуемост, вкл. и изпълнението на насрещните престации, обуславящи тази изискуемост.

Фактическият състав по иска, съобразно разпределената по делото доказателствена тежест, безспорно се установи в хода на производството по делото. Ответникът в хода на производството по делото с направените в цялост плащания , всъщност признава иска.

Фактът , че ответникът е погасил задължението ,включително за лихва и разноски се установява от приетите по делото детайлна справка по 5 дебитна сметка за трансакция от 27.02.2024 г. за сумата от 1685,54 лв. и надлежно заверено по реда на чл. 183 от ГПК копие на документ, а именно: платежно нареждане за кредитен превод от 28.02.2024 г. за сумата 1685,54 лв.

Ищецът,чрез процесуалния си представител признава, че на 28.02.2024 г. длъжникът е заплатил сумата от 1685,54 лв., представляваща сбор от претендираната главница в размер на 400 евро, ведно с законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, сумата от 50 лв. представляваща сторени по делото разноски за държавна такса в заповедното и исковото производство, както и адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производство в общ размер на 800 лв.

Отчитайка погасяването на иска за главница,законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане и разноските в заповедното и настоящото производство, съдът постановява решение, с което отхвърля иска. Тъй като разноските са платени, съдът не присъжда такива на ищеца.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на Н. И. И., ЕГН **********, чрез адвокат Г. Й. Г., САК, личен № **, съдебен адрес: ** п р о т и в „У. Е. У. Ц.“, дружество вписано в Регистъра на дружествата в ** под номер ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от адв. К. П. И., вписана в Регистрите на Българската адвокатура под номер **, съдебен адрес: **, имейл: **, с правно основание чл.422 , ал.1 във вр. чл.415,ал.1,т.1 от ГПК, вр. чл. 7, параграф 1, б.

„б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11.02.2004 г., за признаване за установено,че ответникът „У. Е. У. Ц.“, дружество вписано в Регистъра на дружествата в ** под номер **, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от адв. К. П. И., вписана в Регистрите на Българската адвокатура под номер **, съдебен адрес: **, тел:

**, имейл: **. дължи на ищеца Н. И. И., ЕГН **********, чрез адвокат Г. Й.

Г., САК, личен № **, съдебен адрес: **, сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за отменен полет № **, по маршрут *-*, планиран по разписание 6 на 04.07.2022 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.дело №10218/2023год. на ВРС, 16-ти състав,ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението,поради плащане, направено в хода на производството по делото.