Решение № 4395 от 25.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4395 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Гергана В. Недева Въззивно гражданско дело № 20251100506765 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 4090/11.03.2024 год. постановено по гр.д. № 52344/2022год. по описа на СРС,182 състав, е признато за установено, по предявения по реда на чл. 422 ГПК от „Кистен 5“ ЕООД, ЕИК 121265177 срещу „Тарктур“ ЕООД, ЕИК 200183541, иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 327 от ТЗ, че „Тарктур“ ЕООД, ЕИК 200183541 дължи на „Кистен 5“ ЕООД, ЕИК 121265177 сумата от 2918,53 лв. - незаплатена цена на дизелово гориво и бензин А-95, зареждани на собствени на ответника МПС от бензиностанции на ищеца, в периода от 13.12.2019 г. - 13.02.2020 г., от които 17 броя зареждания на бензиностанция в гр. София, с адрес ул. ********, и 6 бр. зареждания от бензиностанция в гр. Бяла Слатина, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№ 14414/2021 г. по описа на СРС, 148 състав. С обжалваното решение СРС, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 458,05 лв., представляваща обезщетение за забава върху неплатената главница, дължима за периода от 12.03.2021 г. до 28.09.2022 г., а на осн. чл.78, ал.1 от ГПК да заплати и сумата от 476,61 лв. разноски за исковото производство.

Постъпила е въззивна жалба от "Тарктур“ ЕООД – гр. София, представлявано от пълномощника му – адв. С. Д. от САК, с която е обжалвано горепосоченото решение на СРС в неговата уважителна част, като в жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на същото. В самата жалба се излагат съображения, че съдът неправилно уважил исковата претенция на ищеца при липса на доказателства за валидно възникнали отношения между страните по повод продажбата на сочените в ИМ течни горива, при което за ответника не били възникнали насрещни задължения за плащане на 1 същите. Твърди, че съдът при допуснати съществени процесуални нарушения е кредитирал безкритично единствено представените от ищеца доказателства, при това оспорени от ответника, без да анализира всички въведени от ответника в ОИМ възражения. Счита, че ищеца не е провел пълно и главно доказване, че е извършил твърдените доставки/продажби при което за купувача е възникнало насрещно задължение за тяхното плащане. Счита също, че приетата съдебно-счетоводна експертиза не е годно доказателство за предмета на доставките и техния обем. Твърди, че в приложените по делото фискални бонове било посочено, че те се погасяват в брой, което не било отчетено от вещото лице по ССчЕ и същото неправилно и необосновано е достигнало до противното заключение. Въззивникът твърди, че превратно и противоречиво е обсъдено заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, като съдът не е кредитирал валидността на извършените плащания в брой от страна на въззивното дружество, съгласно прикрепените фискални бонове към всяка данъчна фактура. Възразява също, че приетите по делото фактури не били предявени на ответника или негов представител, не били подписани от надлежно представляващ ответника, поради което не била настъпила изискуемост на процесните вземания на ищеца. Твърди, че СРС не му е възложил доказателствена тежест във връзка с изложените в отговора възражения относно ненадлежно изпълнение на договора от страна на ищеца и продажбата на некачествени горива, в отклонение от обичайната търговска практика, поради което ответника счита, че следвало да му се направи отбив от цената. Счита, че анализа на събраните свидетелски показания също не доказвали по категоричен начин основателността на исковата претенция. Произнасянето на съда във връзка с акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД намира за недопустимо. Счита, че съдът недопустимо е присъдил законна лихва от 12.03.2021 г., при положение, че в заповедта по чл.410 от ГПК такава не била призната и въпреки, че в мотивите на решението се сочело, че покана за изпълнение била изпратена от 04.03.2022 г., т.е. необосновани били изводите на съда относно момента на изпадане на ответника в забава.

В заключение въззивникът моли съда да отмени решението на СРС в обжалваната му част и постанови ново по съществото на спора, с което исковите претенции на ищеца бъдат оставени без уважение, вкл. и в частта за присъдените разноски. Претендира разноски за настоящото въззивно производство.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна „Кистен 5“ ООД, с ЕИК 203514208, чрез пълномощник адв. Б. Е. от САК, с който се излагат съображения за неоснователност на възраженията по въззивната жалба и за правилност на обжалваното решение. В писмения отговор е посочено, че следва да бъде потвърдено решението на СРС, като правилно.Намира изложените във въззивната жалба аргументи за неоснователни и необосновани. Счита, че СРС правилно е приел исковете за основателни и доказани, тъй като от събраните доказателства в съвкупност се установявало безспорно, че процесните фактури са осчетоводени в Дневника за покупки на ответното дружество, отразени били в справките-декларации по ДСС, ответника бил ползвал и данъчен кредит за тях. От показанията на разпитания свидетел, доведен от ищеца се установявало също, че ответника в продължение на година е зареждал горива на бензиностанциите на ищеца в гр. София и гр. Бяла Слатина, като плащането не било на място, а по банков път. От страна на ответника не било представено нито едно доказателство за реално извършено плащане по някоя от фактурите в брой, на каса на обектите. Във връзка с твърдяното от въззивника доставка на гориво с лошо качество, посочва, че въпреки възложената му доказателствена тежест и предоставена възможност да сочи доказателства, ответника не ангажирал такива, поради което правилно това му възражение било оставено без уважение като недоказано. Моли съда да потвърди обжалваното решение на СРС и му присъди разноски за тази инстанция.

Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства и не са направени доказателствени искания.

2

Софийски градски съд като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материално-правни и процесуалноправни норми.

При така очертания предмет на въззивно обжалване и по въведените с въззивната жалба възражения, въззивният съд при проверката си по реда на чл. 269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същата е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Въззивната инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно съществуването на вземането на ищцовото дружество, въз основа на събраните в хода на съдебното дирене пред районния съд писмени и гласни доказателства, и заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, поради което на осн. чл.272 от ГПК препраща към тях.

По въведените с въззивната жалба конкретни възражения, настоящия съд следва да добави и следното:

Първоинстанционният съд е сезиран от ищеца „Кистен 5“ ООД с иск за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът „Тарктур“ ЕООД му дължи сумата от 2918,53 лева - незаплатена цена на дизелово гориво и бензин А-95, зареждани на собствени на ответника моторни превозни средства от бензиностанции на ищеца в периода от 13.12.2019 г. - 13.02.2020 г., от които 17 броя зареждания от бензиностанция в гр. София, ул. ********, и 6 бр. зареждания от бензиностанция в гр. Бяла Слатина, ведно със законната лихва от 12.03.2021 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14414/2021 г. по описа на СРС, 148 състав.

Предявен е от ищеца и осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане от ответника на обезщетение за забава върху неплатената главница, дължимо за периода 12.03.2021 г. до 28.09.2022 г. в размер на 458,86 лв.

В исковата молба ищецът е твърдял, че в продължение няколко месеца в периода от 13.12.2019 г. до 13.02.2020 г. е извършвано многократно зареждане на автомобили на ответника „Тарктур“ ЕООД с дизелово гориво и автомобилен бензин А-95 от бензиностанции на ищеца, като между страните било уговорено, че стойността на заредените горива ще се заплаща по банков път. За всяко едно зареждане била издавана данъчна фактура, като към 12.03.2021 г. ответникът имал неразплатени към ищеца задължения по общо 23 бр. фактури, съответно за 17 бр. зареждания от бензиностанция в гр.

София, ул. „Йосиф Щросмайер“ № 25 и 6 бр. зареждания от бензиностанция в гр. Бяла Слатина, на обща стойност 2918, 53 лева с ДДС. Въпреки проведените многократни разговори, дължимата сума останала незаплатена, поради което ищеца предявил правата си първо по реда на заповедното производство, като на 12.03.2021 г. подал заявление по чл.410 от ГПК до СРС, откъдето на 20.02.2022 г. била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение и ответника бил осъден за заплати на ищеца сумата от 2918,53 лв., представляваща цена с ДДС на дизелово гориво и бензин А-95, заредено в периода от 13.12.2019 г. до 13.02.2020 г., ведно със законната лихва от 12.03.2021 г. до изплащане на вземането. След като длъжникът възразил изрично срещу дължимостта на вземането, по указания на съда, бил предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземането на ищеца, който бил съединен с осъдителен иск за заплащане на обезщетение за забава, за периода на забава от 12.03.2021 г. до 28.09.2022 г.

3 в размер на 458,86 лв.

В писмения отговор по чл.131 от ГПК ответника е оспорил наличието на валидно облигационно правоотношение като е твърдял, че ищеца не е доставял стоки на ответника /горива/ и че между тях не съществували трайни търговски отношения, поради което поддържал, че няма основание за заплащане от страна на ответника на претендираните от ищеца суми. Поддържал също, че фактурите не са предявявани на представител на ответното дружество, не носят подпис на такъв и съответно не го обвързват. Възразил за некачественост на доставените горива, като „упражнил право на отбив от цената“. Оспорил още и акцесорната претенция за лихва за забава.

Във връзка с въведеното оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения, с оглед разпределението на доказателствената тежест и неоткриването от първоинстанционния съд на производство по чл. 193-194 от ГПК, следва да бъде отбелязано, че в доклада на съда по чл.146 от ГПК същият е приел, че е сезиран с положителен установителен иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК, с правно основание чл.79 вр. чл.226,ал.1 от ЗЗД и осъдителен иск по чл.86 от ЗЗД като е указал на ищеца, че следва да докаже 1) наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на гориво; 2) че е изпълнил пълно и точно задълженията си по договорите, доставил е стоките и същите са били приети от представител на ответника, в това число зареждането на автомобили на ответника с твърдяното количество гориво на бензиностанции на ищеца, както и размера на уговорената цена на литър гориво. При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника с оглед наведеното възражение по чл. 195, ал. 3 във връзка с ал. 1, предл. второ ЗЗД е възложено да докаже че доставеното гориво е било с лошо качество; 2) че е уведомил незабавно продавача за забелязаните недостатъци.