Определение № 5330 от 20.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5330 гр. София, 20.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Гергана Никова Касационно гражданско дело № 20248002104168 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по процесуално допустима касационна жалба с вх.№ 19828 от 23.07.2024 г., подадена от ищците Т. Д. К. и Т. Й. В. чрез адвокат Г. В. от САК срещу въззивно Решение № 714 от 17.06.2024 г. по в.гр.д.№ 835/2024 г. на Апелативен съд – София, ХІV гр.състав.

Писмени отговори са подадени по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК от ответниците по касация, както следва: с вх.№ 21623 от 15.08.2024 г. - от „Гласове.ком“ ЕООД чрез адвокат И. М. от САК; с вх.№ 21624 от 15.08.2024 г. - от Г. Л. Д. чрез адвокат И. М. от САК и с вх.№ 22243 от 26.08.2024 г. - от Г. А. Г. и З. В. Г. чрез адвокат И. Б. от САК. Всички ответници по касация оспорват наличието на основание за допускане на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба. Ответниците Г. и З. Г. претендират присъждането на разноските за защитата им пред ВКС.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

С обжалваното решение е потвърдено Решение № 211 от 11.01.2024 г. по гр.д.№ 14214/2021 г. на СГС, І-11 състав, с което са отхвърлени предявените от Т. Д. К. искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за солидарното осъждане на „Гласове.ком“ ЕООД и Г. Л. Д. да му заплатят обезщетение в размер на 26 000 лв. за неимуществени вреди, настъпили в резултат от публикация на 10.08.2021 г. в електронна медия „Гласове“ със заглавие „С. К. – министър или подставено лице на „Чайкафарма“; отхвърлени са и предявените от Т. Й. В. искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за солидарното осъждане на „Гласове.ком“ ЕООД и Г. Л. Д. да му заплатят обезщетение в размер на 26 000 лв. за 1 неимуществени вреди, настъпили в резултат от публикация на 10.08.2021 г. в електронна медия „Гласове“ със заглавие „С. К. – министър или подставено лице на „Чайкафарма“; отхвърлени са и предявените от Т. Д. К. искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за солидарното осъждане на Г. А. Г. и З. В. Г. да му заплатят обезщетение в размер на 26 000 лв. за неимуществени вреди, настъпили в резултат от предоставяне без негово разрешение на електронна медия „Гласове“ на видеоклип, изобразяващ ищеца, кадър от който е разпространен от тази медия отново без разрешение на ищеца, което е накърнило правото му на неприкосновеност на личността и личния му живот.

Въззивният съд е съобразил твърденията в исковата молба, че ищците са известни личности с авторитет в областта на българското здравеопазване, както и че на 10.08.2021 г. електронната медия „Гласове.ком“ ЕООД, с главен редактор ответницата Г. Д., е публикувала статия „С. К. - министър или подставено лице на „Чайкафарма“, в която са направени тенденциозни внушения за зависимости между частна структура и министър К., за незаконно уреждане на частен проект с финансиране от НЗОК с публични средства, за злоупотреба със служебно положение от страна на министъра на здравеопазването в полза на частния проект по създаване на болница „Сърце и Мозък“ в село Казичене. Ищците са посочили, че статията е без автор, поради което са претендирали солидарност между дружеството и ответницата Д.. Заявили са, че е уронен престижът им в обществото, тъй като публикацията ги оклеветява и позори предвид следното: (1) използваният израз „чайки“ в бизнеса със здравеопазването съдържа внушение за мимолетно явление; (2) текстовете „Дарявал ли е Т. К. или свързани с него юридически лица пари на НПО-то на С. К. през годините? Помагал ли е финансово Т. К. на Център за защита правата в здравеопазването и на днешния служебен министър на здравеопазването? Нашите източници казват „да“.“, както и „Ще бъде ли употребено министерството, за да върне услуга на дългогодишен приятел, който е инвестирал пари в К. през годините“ имат клеветническо внушение за нечестни, измамни и обществено укорими действия; (3) твърдението „Управителят на НЗОК проф. П. С. е в отлични взаимоотношения с Т. В.. Същият В., който е оперативният двигател на бизнеса на Т. К. и заедно с него са партньори в „Чайкафарма“. Проф. С. и Т. В. са написали и доста книги заедно“ внушава скрита зависимост; (4) думите „Дали заради този жест, няколко месеца по-късно проф. С. си позволява да обещае финансиране на лечебното заведение от 2024-та?“, както и текстът „...още преди да е получила официално разрешение за медицинска дейност, „Чайкафарма“ стартира успоредно процедура за строеж на сградата си. Откъде инвеститорът знае, че ще получи „зелена светлина“ от здравните власти? Или пък знае и мачът е уреден?“, са негативни, неверни и позорящи, внушаващи наличие на нечиста противозаконна сделка. С твърдение, че общото внушение на публикацията е враждебно, подвеждащо и насаждащо грешното мнение, че проектът за болницата е свързан с извличане на имотни облаги, ищците са обобщили, че са нанесени вреди на репутацията им, засегнати са отношенията им с договорни партньори (вкл. международни), били силно възмутени, притеснени че някой ще повярва на злепоставящата информация. По отношение на ответниците Г. и З. Г. е посочено, че статията е придружена от кадър, който е част от филм, съдържащ изображения на ищеца К. и С. К., чието публикуване било без тяхно съгласие;

2 кадърът бил предоставен от ответниците Г.. Според ищеца Т. К. снимката е използвана за да увеличи негативното въздействие върху сетивата и възприятието на читателите и да се затвърди внушаваният от статията имидж на свързаност на ищеца К. и министър К.. Според ищеца К., предоставяйки снимката, ответниците Г. са целели да го дискредитират поради личен конфликт. Поддържал е, че е налице нарушение, свързано с оповестяване на личните му данни по смисъла на чл. 23 ЗЗЛД и е накърнена неприкосновеността на личността и личния живот.

Съобразени са противопоставените с отговорите на исковата молба оспорвания от страна на ответниците.

От фактическа страна е прието за установено, че безспорно ответникът „Гласове.ком“ ЕООД е доставчик на медийни услуги, като Г. Д. е имала договор за преводачески услуги, сключен на 05.08.2013 г. между нея и „Гласовете.ком“ ЕООД, който е безсрочен. На 10.08.2021 г., чрез сайта https://glasove.com/, е публикувана процесната статия със заглавие „С. К. – министър или подставено лице на „Чайкафарма“ с автор – Екип „Гласове“, придружена със снимка на С. К.. Съдържанието на статията не е спорно и е описано в мотивите на решението на СГС, към които САС е препратил. По същото време в други сайтове - provaton.bg, афера.бг, segabg.com, novini247.com, mediapool.bg, са публикувани различни материали, които дискутират въпроса с проект за нова частна болница, свързан с „Чайкафарма“ АД. Със Заповед № РД-01-324 от 21.07.2022 г. на Министър на здравеопазването е отказано на МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД да извършва нови медицински дейности на адрес в с. Казичене.

Събрани са гласни доказателства.

От правна страна е прието, че разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България прокламира правото на всеки да изрази мнение и свободно да го разпространи писмено или устно, чрез звук или изображение. Когато обаче това право се използва, за да се увреди доброто име на другиго, се касае за противоправно поведение. Всякакви твърдения и оценки за дадена личност могат да се разпространяват свободно, но само доколкото не засягат честта и достойнството й. От значение е и конкретният адресат на мнението – ако се касае до лице, чието име се коментира във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие, изразяването на мнения с негативна оценка, които са във връзка с този пост, дейност или занятие, не съставлява противоправно поведение. Съдът се е позовал на Решение № 7/1996 г. на КС на РБ, според което е необходимо да се отчете дали ищцовата страна е публична личност, като в такъв случай границите на допустимата критика са пошироки, отколкото биха били по отношение на частно лице. Друг критерий, който следва да бъде съблюдаван е дали се изнасят оценъчни съждения (мнения, които не подлежат на проверка за вярност, тъй като са коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност) или твърдения за конкретни факти, позорящи адресата (които подлежат на проверка за вярност). Отговорността на издателя, ще бъде ангажирана, в случай, че даденото мнение (оценка) съставлява обида, както и когато са изнесени неверни и позорящи факти.

Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността на 3 възложителя е безвиновна – за чуждо виновно и противоправно поведение. За да бъде основателен конкретния предявен иск, ищците е следвало да докажат на първо място, че „Гласове.ком“ ЕООД е възложител на работа по изготвяне и публикуване на процесните материали в интернет пространството, които са причинили в пряка причинна връзка неимуществени вреди на ищците (тъй като са позорящи, засягащи честта и достойнството им, доброто им име и т.н.), без авторът да е осъществил необходимото и възможното, за да провери верността им, или ги е разпространил, въпреки че е знаел за тяхната невярност, или да се установи, че се касае до оценъчни съждения и коментари с обиден и клеветнически характер. В тежест на ищеца е и да установи претърпените вреди, техният характер и обем.

Страните не спорят, че ищците са публични личности, чиято професионална изява е в сферата на здравеопазването и свързаните с него дейности. Несъмнено тази област, като част от обществения живот, е константно обект на засилен интерес, провокира множество въпроси, проучвания, проверки, още повече в последните години, тъй като в международен и вътрешен аспект пандемичните събития изостриха обществената чувствителност по всички теми, свързани с опазване на здравето на населението. Ето защо всякакви журналистически проучвания (които несъмнено следва да са извършени в рамките на добрите журналистически практики) са обусловени от интереса на обществото и могат да бъдат свързани с проследяване на конкретни факти, връзки, отношения, процеси и др., както и със задаване на въпроси, които целят да установят действителни факти и обстоятелства. С такива журналистически материали и публикации се заостря вниманието на обществото по определени теми и се цели всяко действие, което може да рефлектира върху конкретната обществена сфера, да бъде максимално ясно, прозрачно, публично достъпно за проверка.

В контекста на изложеното, на преценка е поставен основният въпрос дали в случая се касае до оценъчни съждения или до твърдения за факти. Посочено е, че процесната статия повдига въпроси и съдържа разсъждения, свързани с отношенията между ищците и други значими и популярни в обществото фигури от сферата на здравеопазването, бизнеса, науката и политиката. САС се е позовал на практиката на ВКС (Решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр.д.

№ 1376/2011 г. на ІV г.о.), съгласно която оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани само фактическите твърдения, но не и оценката на фактите. Подчертано е, че не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира във връзка с обществен въпрос, свързан с неговата професионална дейност. Такива оценки не могат да ангажират отговорността на автора им за обезщетяване на причинени неимуществени вреди на адресата, ако не засягат достойнството на личността (т.е. ако не съставляват обида); предположения могат да се направят свободно и с тях не се ангажира отговорността на издателя.