Решение № 462 от 11.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. София, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20241001000118 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано след като с решение № 50001 от 05.02.2024г.,постановено по т.д.№ 2111/2022г. по описа на ВКС е отменено решение № 283/28.04.2022г. по т.д.№611/2021г. на САС в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 260 357/ 04.03.2021г. по т.д.№ 8215/2013г. на СГС, ТО в частта, с която е прогласен за нищожен поради неговата привидност, на основание чл. 26, ал.

2, изр. 1, предл. 5 от ЗЗД договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт №2, т.ІІІ , рег.

№8440, дело №389 от 24.03.2008г. на нотариус Р. Д.,вписан в службата по вписванията с вх.

Рег.№ 18192,акт №83, т.ХLIII, дело №11678 от 24.03.2008г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд в тази му част..

С решението на ВКС са дадени указания, че при постановяване на своя акт въззивният съд е длъжен да извърши необходимите процесуални действия по обсъждането на съответните оплаквания във въззивната жалба и да формира изводите си въз основа на всички събрани по делото доказателства като обсъди в мотивите си доводите на страните и всички оплаквания на въззивния жалбоподател. По-конкретно са визирани доводите на „Титаниум“ АД/л/ за допуснати съществени нарушения на правилото на чл. 164, ал.1, т.6 от ГПК в частта на обжалваното с въззивната жалба първоинстанционно решение, с която е бил прогласен за нищожен, поради неговата привидност, на основание чл.26,ал.2, изр.1,предл. 5 1 от ЗЗД договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт №2, т.ІІІ, рег.№8440, дело №389 от 24.03.2008г. на нотариус Р. Д.,вписан в службата по вписванията с вх. Рег.№ 18192,акт №83, т.ХLIII, дело №11678 от 24.03.2008г.

Настоящият състав на Софийския апелативен съд намира за установено следното :

С решение № 260357 от 04.03.2021г., постановено по т.д.№ 8215/2013г. по описа на СГС са отхвърлени като неоснователни предявените от „ВиК Инвестмънт“ ЕООД /н/ против „Титаниум“ АД/л/ искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, чл.

26,ал.1,предл.второ от ЗЗД, чл.26,ал.2, предл.2 от ЗЗД, чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД, чл.26,ал.2, изр.първо от ЗЗД и предл. четвърто от ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт№2, т.ІІІ, рег.№8440, дело №389 от 24.03.2008г. на нотариус Р. Д., вписан в службата по вписванията с вх.рег.№ 18192, акт №83, том ХLIII, дело 11678 от 24.03.2008г. поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона, поради липса на съгласие, поради накърняване на добрите нрави и поради липса на основание.

Със същото решение е прогласен за нищожен договор за покупко-продажба обективиран в нот.акт№2, т.ІІІ, рег.№8440, дело №389 от 24.03.2008г. на нотариус Р. Д., вписан в службата по вписванията с вх.рег.№ 18192, акт №83, том ХLIII, дело 11678 от 24.03.2008г. по предявения иск от „ВиК Инвестмънт“ ЕООД /н/ против „Титаниум“ АД/л/ с правно основание чл.26, ал.1, изр.1, предл.последно.

Без разглеждане са оставени исковете, предявени от „ВиК Инвестмънт“ ЕООД /н/ против „Титаниум“ АД/л/ с правно основание чл.40 от ЗЗД и чл.26 ЗЗД, вр.чл.475, ал.1 от ГПК за прогласяване на нищожността па същия договор.

Решението в частта му, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, чл. 26,ал.1,предл.второ от ЗЗД, чл.26,ал.2, предл.2 от ЗЗД, чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД, чл.26,ал.2, изр.първо от ЗЗД и предл. четвърто от ЗЗД е влязло в сила и не е предмет на въззивен контрол.

С решение № 260712 от 05.05.2021г. е оставено без уважение искането на ищеца по делото за допълване на постановеното основно решение като бъде постановено връщане на имота, предмет на атакуваната сделка на основание чл.34 от ЗЗД. Това решение също е влязло в сила, доколкото е потвърдено от въззивния съд при първото разглеждане на делото от тази инстанция и неговото решение в тази му част не е допуснато до касация.

При настоящото разглеждане на делото следва да бъде преценена законосъобразността на първоинстанционното решение в частта му, с която е прогласен за нищожен описаният договор като симулативен.

Във въззивната жалба, подадена от „Титаниум“ АД/л/ на първо място се правят оплаквания за недопустимост на първоинстанционното решение поради липса на правен интерес от предявените искове. На следващо място са направени оплаквания, че решението в тази му част е незаконосъобразно, тъй като изводът на съда за неплащане на цената на сделката бил необоснован. От събраните по делото доказателства било установено 2 единствено, че не е извършвано плащане по банков път и по-конкретно в Райфайзенбанк, като не било изследвано дали има плащане в други банки. Изтъква се, че към онзи момент плащането в брой е било разрешено. Освен това законните представители на продавача и купувача по сделката били направили изявление, че цената е платена, а дори да не била платена, то това не било достатъчно да се приеме, че е налице привидност на сделката.

Необходимо било да е установено несъмнен начин, че към датата на сключване на договора страните не са желали да постигнат неговите последици- прехвърляното на правото на собственост и заплащане на цената. Позовава се на практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК, съгласно която при непращане на цената от страна на купувача не е налице нищожен договор, а неизпълнение на задължение на една от страните по него.

Правят се оплаквания за недопустимост на свидетелските показания като доказателствено средство за доказване на симулативността на сделката при положение, че липсва обратно писмо или друго писмено доказателство, което да удостоверява изявление на насрещната страна по договора пред държавен орган. Страната счита и че тези предпоставки следва да са налице за „разглеждането на нищожността на договор поради привидност“. Поддържа се, че свидетелските показания са недопустими и поради факта, че свидетелите В. Н. и Е. П. не са нито трети лица, нито наследници по смисъла на чл.165, ал.2 от ГПК по отношение на оспорвания в настоящото производство договор, а към момента на неговото сключване са били законни представители на двете дружества- страни по сделката.

Дори обаче да били допустими свидетелски показания, от събраните по делото такива не можело да се установи симулативност на сделката, тъй като при сключване на договора те не действали като собственици на имота, а действителната воля на страните била изразена в решенията на управителните органи на двете дружества, които били приложени по нотариалното дело и били описани в нотариалния акт.

Въззиваемата страна „ВиК Инвестмънт“ ЕООД /н/ е подала отговор на жалбата, с която я оспорва. Изразено е становище, че по делото са налице документи, които представляват „начало на писмено доказателство“ и това били нотариалните актове и вписвания в търговския регистър, които установявали, че имотът е бил последователно прехвърлян между дружества, свързани с лицето А. Ч., а купувачите по тях били класически пример на подставени лица- т.нар. „сламен човек“. Персоналната симулация нямала отделна уредба и въпреки особеностите при този вид симулация доказването се подчинявало на правилото уредено в чл.165, ал.2 от ГПК чрез т.нар. начало на писмено доказателство. Прави се анализ на представените по делото документи за учредяване на търговски дружества и вписвания в търговския регистър като се проследява последователното прехвърляне на имота между тях и се акцентира на обсотятлеството, че част от тях вече не съществуват.

Това доказвало, че посочените юридически лица представлявали своеобразни „пощенски кутии“, през които преминавал имота, за да се избегнат правата на кредиторите по отношение на него.

И двете страни претендират разноски.

В проведеното пред въззивния съд съдебно заседание страните поддържат 3 становищата си.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания , приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

В случая обжалваното решение е валидно. Въпросът за допустимостта на предявените искове е разрешен с решението на ВКС като е прието, че исковете са допустими.

По отношение на правилността на същото настоящият състав намира следното:

С подадената искова молба синдикът на „ВиК Инвестмънт“ ЕООД /н/ моли да бъде прогласена нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт №2, т.ІІІ, рег.№8440, дело №389 от 24.03.2008г. на нотариус Р. Д., вписан в службата по вписванията с вх. Рег.№ 18192,акт №83, т.ХLIII, дело №11678 от 24.03.2008г., с който ищцовото дружество, представлявано от Е. П. е продало на „Титаниум“ АД – сега в ликвидация, представлявано от Изпълнителния директор В. Кирилова описания в исковата молба недвижим поради привидност на сделката. Посочва се, че двете дружества са били свързани лица по смисъла на §1, ал.2 от ДР на ТЗ, тъй като Е. П. освен управител на продавача „ВиК Инвестмънт“ ЕООД и била и член на Съвета на директорите на купувача. Продажната цена била в размер на 580 000лв. като в нотариалния акт било записано, че е изплатена напълно от купувача на продавача.

Излагат се твърдения, че няколко месеца след сделката купувачът „Титаниум“ АД е продал имота на „А и Д инвест 2008“ ЕООД /с променено в последствие наименование „Леграно Бюти Център“ ЕООД/ за сумата от 600 000 лв., която следвало да бъде заплатена в 12 месечен срок. В последствие дружеството – купувач променило името си и управителя си и такъв станал А. Ч. като собствеността на дружеството преминала в контролирано от същия дружество, регистрирано в Панама.

Синдикът изследвал и прехождащите атакуваната сделка отношения и установил, че имотът, предмет на сделката е закупен само един месец преди нея от продавача „Екс стракчер“ ЕООД с управител В. Н. /съпруга на А. Ч./ за сумата от 580 000лв.,за която също било записано, че е заплатена на продавача, а в същото време нямало данни дружеството да е ползвало банков кредит. Синдикът установил, че дружеството е учредено през месец ноември 2007г. с едноличен собственик на капитала „Клоран“ ЕАД и капитал 5000лв.

Парите не можело да идват и от дружеството учредител, тъй като то също било учредено през месец ноември 2007г. и нямало как парите да идват от него. Не било ясно и къде е отишла получената продажна цена. Имало извършени три поредни сделки с един и същ 4 имот, при идентична цена, на значителна стойност, която със сигурност нямало откъде да се намери в тези три новоучредени дружества и чието „изплащане“ вероятно било оформено счетоводно с поредица привидни сделки. Синдикът счита,че става въпрос за старателно подготвено източване на богатството на немското дружество „Дьолер България“ ООД като всички сделки били привидни и целели чрез създаване на подобие на търговски отношения да се увреди въпросното дружество, за да се отчужди значителна сума пари. Това станало като между „Дьолер България“ ООД и „ВиК Инвестмънт“ ЕООД бил сключен договор за наем на втори етаж от ОФИС СГРАДА, находяща се на бул.“Черни връх“ №99, както и приземен етаж на същата сграда и складово помещение като уговореният наем бил заплатен авансово за срок от 10 години. Общият размер на преведените суми бил 1 735 321,80лв. договорът за наем бил подписан от тогавашния управител на „Дьолер България“ ООД А. Ч. без знанието и съгласието на едноличния собственик на капитала дружеството „Дьолер Германия“. До този момент „Дьолер България“ ООД/л/ държало наетия имот по силата на предшестващ договор за наем с „Титаниум“ АД, което дружество към онзи момент не е било собственик на имота. След подписване на договора за наем с „ВиК Инвестмънт“ ЕООД, „Дьолер България“ ООД било лишено от ползването на имота по скрит и насилствен начин.