Разпореждане № 6529 от 14.10.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 6529 гр. Благоевград, 14.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Частно гражданско дело № 20261210102460 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 410 от ГПК.

Образувано е по подадено от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. С***, чрез пълномощника юрк. Б. Т., заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника В. К. М. с ЕГН ********** от гр. С***, за сумите от 102,26 евро - главница; 10,53 евро – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 12.03.2021г. до 09.08.2021г., 51,64 евро – мораторна лихва за периода от 10.08.2021г. до 11.08.2026г., 153,36 евро – такси, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 03.09.2026г. до окончателното й погасяване, дължими по Договор за паричен заем Standard 30 № 5684913/12.03.2021г., сключен от длъжника с „Вива Кредит“ ООД, ЕИК:

201995287, което вземане се твърди да е прехвърлено на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 31.03.2022г., както и разноски за държавна такса /10,86 евро/ и юрисконсултско възнаграждение /100,00 евро/.

Въз основа на така посоченото от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Заявлението следва да бъде отхвърлено частично, доколкото договорът за кредит съдържа неравноправни и като такива - нищожни клаузи, които влекат недействителност на целия договор.

Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 ГПК вменява задължение на съда да извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и проверката за потребителска закрила, т.е. за съответствие на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. По делото правата на заявителя се основават на договор за потребителски кредит между В. К. М. и „Вива Кредит“ ООД, като вземанията се претендират от заявителя по силата на договор за цесия. Следователно длъжникът се явява потребител по смисъла на ЗЗП, поради което заповедният съд следва да извърши проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.

1

Съгласно чл.411, ал.2, т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

След самостоятелна преценка на представения договор за кредит, настоящата инстанция намира, че от съдържанието му се обосновава извод за евентуална неравноправност на неговите клаузи. В договора за потребителски кредит е посочен размер на предоставената в заем сума - 200 лева, годишен лихвен процент - 40,32 %, ГПР - 49,48 % и обща сума с включена такса за експресно разглеждане и неустойка за непредоставено обезпечение, дължима от заемателя – 340,55 лв. Договорено е задължение за предоставяне на обезпечение - поръчителство или банкова гаранция, както и неустойка за неизпълнение в размер на 48,00 лв., плащането на която е разсрочено и включено в погасителните вноски.

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези на чл.11, ал.1, т.9, 10, 11 и 12 и ал.2 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, а съгласно т.10 - годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, доколкото в документите е налице посочване на лихвен процент, годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя. Размерите на тези величини, посочени в договора, обаче не съответстват на действителните такива съобразно поетите от потребителя задължения. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

Според съда неустойката, по начина, по който е уговорена, по същество представлява скрита договорна лихва и е следвало да бъде включена при изчисляването на ГПР. Съображенията за това са следните:

В случая уговорената неустойка не обезпечава същинско задължение на кредитополучателя. Начинът, по който е уговорено задължението, цели да постави кредитополучателя в ситуация на невъзможност да го изпълни, с цел начисляване на неустойката и обогатяване на кредитодателя. Посочените клаузи в договора следва да се окачествят като неравноправни по смисъла на 2 чл.143, ал.2, т.5 и т.19 от ЗЗП и като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора, поради задължението му да заплати необосновано висока неустойка и поради невъзможността да прецени икономическите последици от договора, при който на практика кредитът му се оскъпява многократно.

Очевидно е, че уговорената неустойка се отклонява от присъщите й функции и цели единствено обогатяването на кредитора.

Отделно от предходното, при съобразяване с характера на посочената в договора допълнителна услуга Експресно разглеждане, за която е предвидена такса в размер на 71,95 лв., се налага също така изводът, че тя се отнася за действия по усвояване на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисиони от кредитора, т.е. уговарянето й противоречи на закона. При това положение съдът намира, че целта на посочената договорна клауза е да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т.нар. скрита възнаградителна лихва.

В настоящия случай в договора за кредит е посочен ГПР от 49.48 %, който според съда не отговаря на действително прилагания в отношенията между страните. При включването на сумите за неустойка и такса за експресно разглеждане, начислявани в погасителните вноски, е налице обоснована вероятност действителният размер на ГПР да надвишава допустимия законов лимит по чл.19, ал.4 от ЗПК, доколкото същите са в общ размер около 60 % от размера на заетата сума. В случая е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният размер на ГПР, което води до недействителност на целия договор за кредит, на основание чл.22 от ЗПК.

Поради изложеното, съгл. чл. 23 от ЗПК, на връщане подлежи само чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Предоставеният кредит по договора е 200 лв. (с еврова равностойност от 102,26 евро). Заявителят отрича да са извършвани погасителни вноски от длъжника, поради което заповед за изпълнение следва да бъде издадена за пълния претендиран размер на главницата от 102,26 евро, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и разноски по съразмерност (съобразно уважената част на заявлението) за 3,49 евро - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017г./ вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ /изм. - ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025г./ в минимален размер от 40,90 евро предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, от който на присъждане подлежи сумата от 13,16 евро.

Заявлението следва да бъде отхвърлено в останалата част, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите от 10,53 евро – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 12.03.2021г. до 09.08.2021г.; 51,64 евро – мораторна лихва за периода от 10.08.2021г. до 11.08.2026г. и 153,36 евро - такси и за разноските НАД уважения размер от 16,65 евро ДО претендирания размер от 110,86 евро.

На заявителя следва да се укаже, че на основание чл.415, ал.3 вр. с ал.1, 3 т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск за вземането си, за което е отказано издаване на заповед за изпълнение, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса.

Ако искът не бъде предявен в посочения едномесечен срок, страната губи възможността да приспадне внесената по настоящото дело държавна такса.

Водим от горното и на основание чл.410 и чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на заявителя „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. С***, срещу длъжника В. К. М. с ЕГН ********** от гр. С***, за следните суми:

- сумата от 102,26 евро /сто и две евро и 26 цента/ - главница по Договор за паричен заем Standard 30 № 5684913/12.03.2021г., сключен от длъжника с „Вива Кредит“ ООД, ЕИК: 201995287, което вземане се твърди да е прехвърлено на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 31.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 03.09.2026г. до окончателното й погасяване;

- сумата от 16,65 евро /шестнадесет евро и 65 цента/ - направени по делото разноски, от които 3,49 евро - платена държавна такса и 13,16 евро юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017г./ вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ /изм.

- ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025г./.

ОТХВЪРЛЯ заявлението в останалата му част за следните суми:

- сумата от 10,53 евро – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 12.03.2021г. до 09.08.2021г.;

- сумата от 51,64 евро – мораторна лихва за периода от 10.08.2021г. до 11.08.2026г.;

- сумата от 153,36 евро – такси, дължими по Договор за паричен заем Standard 30 № 5684913/12.03.2021г., сключен от длъжника с „Вива Кредит“ ООД, ЕИК: 201995287, което вземане се твърди да е прехвърлено на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 31.03.2022г.;

- разноските за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за разликата НАД уважения размер от 16,65 евро ДО претендирания размер от 110,86 евро.

УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане може да предяви срещу длъжника осъдителен иск за вземането си за сумите, за които заявлението е отхвърлено, като довнесе дължимата държавна такса. При непредявяване на иска в посочения срок, заявителят не би могъл да се ползва от внесената в настоящото производство държавна такса.

Разпореждането в отхвърлителната му част може да се обжалва от 4 заявителя в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред Окръжен съд - Благоевград.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________ 5