Решение № 918 от 24.04.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 918 гр. Бургас, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА

ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА Гражданско дело № 20242120105330 по описа за 2024 година Производството е образувано по искова молба (уточнена) на Д. Д. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., против „КАФЕТАРИА“ ЕООД, ЕИК:

204475256, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Патриарх Евтимий“ № 76 ет. 3, ап. 6, представлявано от управителя Т.Д.А., за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищцата следните суми: сумата от 12 300 лева, представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудова книжка на ищцата от ответника като работодател за периода от 12.08.2022 г. до 05.05.2023 г., както и сумата от 3379 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 12 300 лева за периода от 05.05.2023 г. до 04.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска на 05.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 140 лева, представляваща дължимо от работодателя обезщетение за ползван отпуск за временна неработоспособност поради болест, за която е издаден Болничен лист № ***/23.06.2022 г. от д-р М.Я., за периода от 23.06.2022 г. до 01.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска на 05.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 630 лева, представляваща дължимо от работодателя обезщетение за ползван отпуск за временна неработоспособност поради трудова злополука, за която е издаден Болничен лист *** от ДКЦ II БУРГАС 1

ООД, за периода от 17.05.2022 г. до 26.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска на 05.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумата;

Претендират се и разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 28.05.2022 г. ищцата с писмена молба до управителя на ответното дружество заявила желание за прекратяване на трудовото правоотношение с него на основание чл. 325, т. 1 от КТ, а в случай на несъгласие на това основание поискала да бъде прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 326, ал. 1 от КТ – след изтичане на договорения 30-дневен срок на предизвестие за работника, като в молбата си изрично посочила, че от датата на подаване на молбата следва да се счита, че тече 30-дневният срок на предизвестие. В същата молба ищцата поискала и оформяне на трудовата й книжка при прекратяване на трудовото й правоотношение. С покана от 01.07.2022 г. до ответното дружеството на основание чл. 128а от КТ изрично бил посочен адресът, на който ищцата желаела да й бъдат връчвани всички книжа относно трудовото й правоотношение, включително и при прекратяването му. Твърди се, че на 29.06.2022 год. е изтекъл срокът за издаване на акт за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, но въпреки това управителят на ответното дружество отказал да оформи и да предостави на ищцата трудовата й книжка. След проверка от Д „ИТ“ – Бургас била издадена Заповед № *** г. от управителя на ответника, връчена на ищцата на 29.07.2022 г., с която трудовото й правоотношение било прекратено, считано от 29.07.2022 г. на основание чл. 326, ал. 1 вр. ал. 3 от КТ. Сочи се, че на 12.08.2022 г. след указания на Д „ИТ“ – Бургас в кантората на адв. Р. Ц. в гр. Бургас управителят на ответното дружество – Т.А., лично получил (отказваната до този момент да приеме) трудова книжка на ищцата, като декларирал в писмен вид, че се задължава „да оформи и предаде трудовата книжка на Д. Д. С. на адрес гр. Б., десен с препоръчана поща по Еконт до 16.08.2022 год.“. Посочва се, че трудовата книжка на ищцата й била върната лично от управителя на 05.05.2023 г. пред съдебна зала в присъствието на адвокати и с приемопредавателен протокол. Отбелязва се, че от месец януари на 2022 г. до датата на прекратяване на трудовото й правоотношение получаваното от ищцата реално нетно трудово възнаграждение било в размер на 1400 лева. Въз основа на изложеното се поддържа, че ищцата има право да получи обезщетение за незаконно задържане на трудовата й книжка от ответника като работодател за периода от 12.08.2022 г. до 05.05.2023 г.

Твърди се в исковата молба, че на 16.05.2022 г. спрямо ищцата било упражнено физическо насилие от управителя на дружеството-работодател – Т.А., за което имало влязла в сила присъда. Твърди се, че съгласно Болничен лист № Е ***, издаден от ДКЦ 2 БУРГАС ООД, за времето от 17.05.2022 г. до 26.05.2022 г. ищцата е ползвала отпуск за временна неработоспособност, призната за трудова злополука, за което й се дължи обезщетение за целия период изцяло от работодателя в размер на 90 % от средното брутно трудово 2 възнаграждение. Посочва се, че на 19.07.2024 г. по банков път ищцата получила сумата от 87, 17 лв. с посочено основание: „изплащане на болничен лист № Е ***, издаден на 17.05.2022 год.“, поради което ищцата счита, че с това плащане е погасено частично именно това дължимо обезщетение. Сочи се още, че по Болничен лист № ***/23.06.2022 г., издаден от д-р М.Я., ответникът е следвало да заплати на ищцата първите два дни обезщетение за ползван от нея отпуск по болест за периода от 23.06.2022 г. до 01.07.2022 г. в размер на 80 на сто от средното брутно трудово възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, който оспорва предявените искове като неоснователни, моли за отхвърлянето им и за присъждане на разноски.

Твърди се в отговора, че по силата на трудов договор от 15.10.2020 г. ищцата е изпълнявала длъжността *** в магазин на ответното дружество в Бургас. Не се оспорва, че на 28.05.2022 г. ищцата е внесла молба, с която прави предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие или, ако то не се приеме, да се счита, че тя е заявила предизвестие. Поради характера на работата й, която била материално отговорна съгласно длъжностната й характеристика, със Заповед № 6/27.06.2022 г. на управителя на дружеството срокът на предизвестие бил удължен на основание чл. 326, ал.

3 КТ с един месец. На 27.06.2022 г. ищцата отказала да получи тази заповед и внесла оплакване в Дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас. По болничен лист № ***, издаден на 17.05.2022 г., ищцата била във временна неработоспособност за периода от 17.05.2022 г. до 25.05.2022 г., а в периода от 23.06.2022 г. до 01.07.2022 г. била в болнични съгласно болничен лист № ***, издаден на 23.06.2022 г. След изтичане отпуска й ищцата не се явила на работа до 28.07.2022 г., когато изтичал срокът на двумесечното предизвестие, определено със Заповед № 6/27.06.2022г. на управителя. Със Заповед *** г., връчена на ищцата на 29.07.2022 г., трудовото правоотношение с нея било прекратено на основание чл. 326, ал. 3 КТ във вр. с ал. 1. Твърди се, че при връчването на тази заповед за уволнение управителят на дружеството изрично е поискал трудовата й книжка, но ищцата заявила, че нямало как да му я даде, тъй като трудовата книжка била у него. Поддържа се, че след връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, от 29.07.2022г. до 05.05.2023г., ищцата е действала недобросъвестно с цел да не предаде трудовата си книжка на работодателя за оформяне и след това трудовата й книжка да не й бъде върната, като съвсем целенасочено отказвала съдействие да я получи на 18.08, 19.08, 23.08, 02.09, 05.09, 08.09. Посочва се, че на 12.08.2022 г. в кантората на адвокат Р. Ц. ищцата предала на управителя трудовата си книжка, което той удостоверил с документ и вписал, че „след оформянето й тя ще бъде върната най-късно до 16.08. на ул. В.Л., с препоръчана поща по Еконт с обратна разписка“. На всички писмени покани на управителя чрез Телепоща и по Уотсап ищцата отговаряла, че е заета и че не може да се яви, че няма да се яви на такава среща и др. под., или изобщо не отговаряла. Твърди се, че на 18.08.2022 г. управителят представил пред Д „ИТ“ 3

Бургас оформената трудова книжка на ищцата и потърсил помощ и указания как да я връчи на ищцата при нейните категорични откази, както и предложил да остави трудовата книжка в Инспекцията на конкретно длъжностно лице и то да й я предаде, но това му било отказано. Отбелязва се, че не са спазени изискванията на чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовия стаж, тъй като в поканата на ищцата от 01.07.2022 г. липсва съгласие на ищцата трудовата й книжка да бъде изпратена по поща или куриер. Сочи се, че на 05.05.2023 г. било насрочено съдебно заседание по НЧХД 4129/2022 г. на БРС, по което дело управителят знаел, че ищцата винаги се явява лично и с адвокат, поради което упълномощил Д.П.Е. да връчи трудовата книжка на ищцата, но преди съдебното заседание ищцата отказала да я получи от него. Е. върнал трудовата книжка на управителя на дружеството и след съдебното заседание по съвет на адвоката й ищцата склонила да получи трудовата си книжка. Въз основа на изложеното се поддържа, че ответникът не е осъществил незаконно и виновно задържане на трудовата книжка и че на ищцата не са причинени вреди.

Твърди се, че между страните никога не е постигано съгласие в писмена форма дължимо нетно трудово възнаграждение в размер на 1400 лв. Отбелязва се, че ищцата поддържа такова твърдение въз основа на удостоверение изх. № 1-31-03/31.03.2022г. до Банка ДСК, което ищцата представила на управителя в бланков вид с молба да го попълни, като впише по-висок размер на месечното й нетно трудово възнаграждение, за да може тя да получи кредит от банката.

Управителят се съгласил, като положил върху удостоверението подпис за „главен счетоводител“. Поддържа се, че съгласно чл. 40, ал. 5 КСО размерът на обезщетението по издадения болничен лист за временна неработоспособност поради болест е в размер на 70 %, а не посочените от ищцата 80 %. Оспорват се и твърденията на ищцата, че обезщетението за временна неработоспособност поради трудова злополука се дължи изцяло от работодателя за целия период на временна неработоспособност. Твърди се, че за ищцата са заплатени от работодателя всички дължими суми за временна неработоспособност, които съгласно закона са в негова тежест.

Правната квалификация на предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове е чл. 226, ал. 2 КТ (ред. ДВ, бр. 26 от 1986 г.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и чл. 40, ал. 5 КСО (ред. ДВ, бр. 99 от 2012 г.).

По иска с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ (ред. ДВ, бр. 26 от 1986 г.):

По иска с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ (ред. ДВ, бр. 26 от 1986 г.) ищцата следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на следите материални предпоставки: 1. Прекратяване на трудовото правоотношение между страните; 2. Незаконно задържане на трудовата книжка на ищцата от ответника; 3. Причинени на ищцата вреди; 4.

Причинна връзка между незаконното задържане на трудовата книжка и причинените вреди. Ответникът има възможността да проведе непълно и насрещно доказване по посочените обстоятелства и носи тежестта да докаже 4 възражението си, че ищцата неоправдано не е приела предложеното й от ответника предаване на трудовата й книжка.

От събраните по делото писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

По силата на трудов договор от 15.10.2020 г. ищцата Д. Д. С. е полагала труд за ответното дружество КАФЕТАРИА ЕООД, като е изпълнявала длъжността „***“ в магазин в град Бургас на ул. „Богориди“ № 14.

На 16.05.2022 г. управителят на ответното дружество – Т.Д.А., е нанесъл на ищцата лека телесна повреда, за което е налице влязла в сила присъда по НЧХД 4129/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас.

За периода от 17.05.2022 г. до 26.05.2022 г. ищцата е ползвала отпуск за временна неработоспособност поради трудова злополука, за която е издаден Болничен лист *** от ДКЦ II БУРГАС ООД. За периода от 23.06.2022 г. до 01.07.2022 г. ищцата е ползвала отпуск за временна неработоспособност поради болест, за която е издаден Болничен лист № ***/23.06.2022 г. от д-р М.Я..

На 28.05.2022 г. ищцата е подала писмена молба до управителя на ответното дружество за прекратяване на трудовото правоотношение с него по взаимно съгласие, а в случай на несъгласие е заявила молбата й да се счита за едномесечно писмено предизвестие.