Решение № 156 от 14.10.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Ямбол, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петранка П. Кирова при участието на секретаря М. като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Административно наказателно дело № 20242330200532 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на Я. Д. Р. от гр. Я., подадена чрез редовно упълномощен адвокат, против НП № ...г., издадено от Началник група в сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Я., с което на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено адм. наказание глоба в размер на 50 лева, и по силата на Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР е постановено отнемане на 10 контролни точки, за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата са наведени оплаквания, че НП е издадено в нарушение на процесуалните правила по чл.53, ал.1, т.3 и т.8 от ЗАНН и нарушението не е доказано по несъмнен начин. Претендира се присъждане на разноски.

В с.з. жалбата се поддържа от редовно упълномощен адвокат, който пледира за отмяна на НП на процесуално основание – поради липсата на задължителни реквизити, каквито са адреса и местоработата на нарушителя.

Изтъква също, че съставеният АУАН е серия GA, № ...., а оспореното НП е 1 издадено въз основа на АУАН с друг номер - ....г. Не оспорва фактическите констатации в АУАН и в НП.

Чрез процесуалния си представител АНО оспорва жалбата, като я намира за неоснователна. Издаденото НП намира за съобразено с материалния и с процесуалния закон и пледира да бъде потвърдено. Също претендира присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 07.04.2024 г. около 09:45 часа по ул. „...“ в гр. Я. жалбоподателят управлявал лек автомобил ..., с рег. № ..., без да използва обезопасителен колан. Бил спрян за проверка от служители на РУ – Я., в хода на която му бил съставен АУАН № ....г. за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП. При въвеждане на акта в АИС АНД се установило, че системата вече е генерирала АУАН с такъв номер срещу друго лице. Затова съставения на жалбоподателя АУАН бил заведен като серия АД, № ....г. и същият бил уведомен за новия му бланков номер (вж. писмо рег. № ...г.).

Впоследствие – на 14.05.2024 г., въз основа на акта с новия бланков номер - серия АД, №....г., и при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението, срещу жалбоподателя е издадено обжалваното НП.

Жалбоподателят Р., ЕГН **********, е на 45 години. Придобил е правоспособност през 1996г., притежава СУМПС № .... и е наказван ШЕЙСЕТ И ЧЕТИРИ пъти по административен ред за нарушаване правилата за движение по пътищата – двайсет и осем пъти с влезли в сила НП и трийсет и шест пъти с налагане на глоба с фиш.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право и интерес да обжалва.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.

От процесуалноправна страна НП е законосъобразно. Издадено е от 2 компетентен орган, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, спазени са формата и редът при издаването му, съдържа изискуемите от закона реквизити, в т.ч. време и място на извършване на нарушението, както и прецизно описание на всички съставомерни обстоятелства. Непосочването в АУАН адреса и местоработата на нарушителя не представлява априори основание за отмяна на НП, след като, както е в случая, същият е посочен с трите си имена и ЕГН, което е напълно достатъчно за целите на производството. Още повече, че в случая е приложима разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, съгласно която наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Не е налице и изтъкнатото в хода на съдебните прения основание за отмяна – съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че НП е издадено въз основа на АУАН с номер, различен от съставения на място, тъй като от писмените доказателства е видно, че макар и генериран под номер GA 909897, съставения на жалбоподателя АУАН бил заведен като серия АД, № ....г., че същият е уведомен за новия му бланков номер и оспореното НП е издадено въз основа на новия бланков номер.

Доколкото за нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП санкционната разпоредба на в чл.183, ал.4 от закона предвижда административно наказание глоба с фиксиран размер от 50 лева, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства в случая са ирелевантни, поради което непосочването им в НП също не представлява основание за неговата отмяна.

От материалноправна страна също не са налице основания за отмяна на НП.

Доказателствата по делото обосновават по безспорен начин факта на извършване на адм. нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя. Преценени в съвкупност помежду си писмените доказателства по делото категорично сочат, че на посочените по-горе дата, място и час, жалбоподателят, като водач на МПС, каквото е управлявания от него лек автомобил „БВМ Х5” по смисъла на параграф 6, т.12 от ДР на ЗДвП, не е използвал обезопасителен колан по време на движение. Доколкото отразените в акта и в НП констатации не се оспорват от жалбоподателя, съдът намира за безспорно установени, както твърдяното деЯ.е, така и неговото авторство. Т.е., установено, че с деЯ.ето си същият е нарушил разпоредбата на 3 чл.137а, ал.1 от ЗДвП и е осъществил административнонаказателния състав на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, предвиждащ за неизпълнение на задължението за ползване на предпазен колан наказание глоба в размер на 50 лева. Тъй като размерът на глобата е фиксиран, липсва законово основание за изменяне на НП чрез намаляване размера на санкцията.

Броят на отнетите 10 контролни точки е съобразен с разпоредбата на чл.6, ал.1, т.18 от Наредба № Із-2539/17.12.2012г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, поради което няма основание за изменяване или отмяна на НП и в тази му част.

При този изход на делото, доколкото направеното от жалбоподателя оспорване се явява неоснователно и подлежи на отхвърляне, основателно се явява искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на АНО. Затова в тежест на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 120 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на осн. чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № ....г., издадено от Началник група в сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Я., с което на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, на Я. Д. Р. от гр. Я., ЕГН **********, е наложено адм. наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лева, и по силата на Наредба № Із2539 от 17.12.2012г. на МВР е постановено отнемане на 10 (десет) контролни точки, за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Я. Д. Р., с посочени по-горе данни, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР - Я. сумата 120 (сто и двайсет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Я. в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

4

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 5