Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 80 от 06.03.2024, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 753/2023
Вид
Решение № 80
Подписан
06.03.2024
В сила
22.04.2024
Състав
Евгения Тодорова Генева, Магдалена Димова Инджова, Георги Стоянов Мулешков

Цитирани разпоредби

  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.432,ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. С., 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело № 20231800500753 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 ГПК.

Обарзувано е по въззивна жалба на ЗД“Б.И.“ АД против решение № 72/07.08.23г. на РС-С. по гр.з.№ 396/22г. в частта, с която е уважен искът на В.

Н. за присъждане на обезщетени за имуществени вреди за сумата над 2 827.41 лв.,ведно с лихвите и разноските върху разликата.релевипат се оплаквания за необоснованост на решението и за съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправилна интерпретация на свидетелските показания.медицинската документация била противоречива относно факта дали е счупена дясната или лявата раменна кост;липсвали доказателства за реално плащане на медицински разходи и лекарства и за услуги на болногледач,който не бил необходим с оглед състоянието на ищцата.Не били извършени и специални транспортни разходи,тъй като пострадалата можела да се придвижва с обществен транспорт.Не е доказано ищцата да е посещавала сеанси за рехабилитация и такива биха били реинбурсирани от НЗОК.Претендира отмяна на решението в обжалваната част,отхвърляне на исковете в тази част и присъждане на разноски за двете инстанции съобразно отхвърлената част на исковете.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и претендира потвърждаване на решението в обжалваната част ведно с присъждане на разноски за въззивната инстанция.Реално направените разходи били значително поголеми,необходими и доказани категорично в потвърдителната част на решението.

1

След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,настоящият състав намира жалбата процесуално допустима ,но неоснователна.

По делото е безспорно,че на 25.04.2018г. ищцата В. С. Н. с ЕГН ********** от с.И. пострадала при ПТП ,причинено от водача на л.а.“Опел Астра“ рег.№ В **** РТ,чийто собственик имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество.Предявила претенция ОК216277/22.04.2020г. за имуществени вреди 5520 лв.,от които-разходи за лекарства за пет месеца в размер на 300 лв.;усилена диета за пет месеца по 6 лв. на ден-1080 лв.;разходи за медицински изделия 2100 лв. и 640 лв.;разходи за болногледач по 200 лв. месечно-общо 300 лв.;30 сеанса рехабилитация,от които 20 нереимурсирани по 30 лв.-общо 600 лв.;транспортни разходи за такси,гориво, винетки, автобус,свързани с контролни прегледи-общо 600 лв..Относно неимуществените вреди на ищцата било присъдено обезщетение по иск срещу „Б.И. АД на основание чл.432,ал.1 от КЗ в размер на 25 000 лв.,ведно със законната лихва считано от 11.08.2018г.до окончателното плащане на сумата.По настоящото дело както първоинстанционният съд,така и настоящата инстанция е обвързана с мотивите на решение № 139/22.10.2019г. по т.д.№ 1/2019г. на СОС, частично потвърдено с решение № 12439/04.12.2020г. по в.гр.д.№ 108/2020г. на САС,според което дясната ръка на ищцата била раздробена на три места,увредена била раменната кост и ключицата/диагнозата е „счупване на диафизиарната част на дясната раменна кост“, претърпяла операция;провела рехабилитация,тъй като не можела да вдига догоре ръката си;първите три месеца изобщо не можела да се самообслужва.Следователно,възраженията относно липса на необходимост от рехабилитация,транспортни разходи и болногледач са извън предмета на обсъждане в настоящото производство.Реалното извършване на тези разходи се установява от свидетеля Д.-син на ищцата,който обяснява,че се наложило да наемат личен асистент не само за обслужването на пострадалата,но и за грижи в домакинството,които тя не можела да полага заради състоянието си.При положение,че пострадалата е по професия лекар с 40 годишна практика,житейски логично е да извърши рехабилитация в пълен обем и да положи достатъчно грижи за здравето си, посещавайки редовно консултативни прегледи.Ищцата живее в И. и рехабилитацията в С.,както и консултативните прегледи в С. не могат напълно да бъдат синхронизирани с графика на обществения транспорт.Обичайно е договори за услуги в домакинството за кратък период да не се сключват в писмена форма и възнаграждението не е прекомерно предвид нуждата от ежедневни посещения и социалния статус на клиентката.Съдебно-медицинската експертиза и съдебно-счетоводната експертиза е установила разходите за необходимата антикоагулантна профилактика,хранителни добавки за костите, диета съобразно увреждането и възрастта на пострадалата, остеосинтезни средствамедицинска изделия;нужда от болногледач и рехабилитация,както и препоръчителността на фамилен или таксиметров превоз.Въз основа на тях и на писмените доказателства съдът обосновано е приел за основателни претенциите до размера на уважената част от иска.Свидетелските показания 2 са правилно интерпретирани от гледна точка на формалната и на житейската логика. Разбираемо е непосредствени впечатления за релевантните факти да имат хора от семейния кръг на ищцата и достоверността на техните показания не се поставя под съмнение с оглед на пристрастност и заинтересованост,в контекста на останалите доказателства.По изложените съображения настоящият състав намира атакуваното решение законосъобразно и обосновано в обжалваната част.В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.Въззиваемата страна не претендира разноски с отговора на жалбата.

Водим от горното, Софийски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 72 от 07.08.2023г. на РС-С. по гр.д.№ 396/2022г. в частта,с която ЗД „Б.И.“ АД ,ЕИК *** е осъдена да заплати на основание чл.432,ал.1 от КЗ на В. С. Н. с ЕГН ********** сумата 4617.41 лв. обезщетение за имуществени вреди ,ведно със законната лихва,считано от 23.07.2020г. до окончателното плащане на сумата и съдебни разноски в размер на 1188.50 лв.

В останалата част решението е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3