Решение № 1886 от 04.10.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1886 гр. Пловдив, 04.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Б. като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20225330202939 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Е. Б. Б., ЕГН: **********, с адрес: *** против Наказателно постановление № 22-3389-000072/18.04.2022 г., издадено от К.В.Р. – ***, с което на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 6 (шест) месеца за нарушение за по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателката твърди по делото да не е доказано получаването от сектор „Пътна полиция“ Пловдив на уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането (КЗ), както и да не е доказано, че тя като собственик е уведомена за прекратяването на регистрацията на автомобила, с който е извършено процесното деяние. Поддържа тези обстоятелства да са част от състава на вмененото й във вина административно нарушение. Взема становище, че при липсата на уведомяване на собственика за прекратяването на регистрацията на превозното средство деянието не е виновно извършено.

Твърди още правото й на защита да е ограничено и съществено нарушено поради невръчването на препис от Постановлението за отказ да се образува наказателно производство на прокурор от Районна прокуратура – Пловдив, на основание на което е издадено обжалваното НП. В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, представлява се от адв. Р. С. с пълномощно по 1 делото, който поддържа жалбата. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В съпроводителното писмо от началник на Шесто РУ при ОДМВР – Пловдив, с което се изпращат жалбата и административнонаказателната преписка, се взема становище производството по издаване на наказателното постановление да е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка да е правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му да са категорично доказани. Моли се обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Е. Б. Б., спрямо която са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателката на 29.04.2022 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив на същата дата, поради което 14-дневният срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателката Е. Б. Б. била собственик на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***.

На 01.02.2022 г. в автоматизираната информационна система на МВР било отбелязано прекратяване на регистрацията на автомобила „Фолксваген Голф“ с рег. № *** на основание получено в сектор „Пътна полиция“ – Пловдив с № 24489/07.01.2022 г. уведомление по чл. 574, ал. 11 от КЗ от Гаранционния фонд.

Жалбоподателката Б. не била уведомена за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила с рег. № ***, нито получила уведомление по чл.

574, ал. 10 от КЗ.

На 21.03.2022 г. в 11:00 часа в *** жалбоподателката Б. управлявала собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***, когато била спряна за извършване на проверка от свид. С. Т. У. – ***. В хода на проверката и след направена справка с ОДЧ свид. У. установил, че за управлявания от жалбоподателката автомобил в автоматизираната информационна система на МВР било отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. На място свид. У. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл.

№ 609903 против жалбоподателката Б., в нейно присъствие и в присъствието на един свидетел. Препис от акта бил връчен на жалбоподателката срещу 2 разписка.

По случая била образувана преписка ЗМ № 149/2022 г. по описа на 06 РУ при ОДМВР-Пловдив и прокурорска преписка № 3415/2022 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив. С постановление от 30.03.2022 г. на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив било отказано образуване на досъдебно производство по горепосочените преписки, а материалите били изпратени на началника на 06 РУ при ОД на МВР – Пловдив за преценка за реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката. В постановлението от фактическа страна изрично било прието, че към датата на деянието жалбоподателката не е уведомена за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, както и че не е получавала уведомление по чл. 574, ал. 10 от КЗ.

На основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на постановлението за отказ да се образува досъдебно производство и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. С. Т. У.. От тях се установяват обстоятелствата по извършената проверка и по съставянето на акта за установяване на нарушението. Свидетелят изяснява, че в хода на проверката е извършил дистанционна справка, при която е получил информация от ОДЧ, че автомобилът, управляван от жалбоподателката, е с прекратена регистрация. Изяснява се и причината за дерегистрацията, а именно липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Свидетелят У. пояснява още, че жалбоподателката при съставянето на акта е обяснила, че си е мислила, че при сключването на застрахователния договор е заплатила целия размер на премията, поради което по грешка не е платила дължима вноска. Показанията на свидетеля намират подкрепа в събраните писмени доказателства по делото, поради което се ценят като проверени, а достоверността им е доказана. Свидетелските показания изхождат от незаинтересовано по делото лице и в тях свид. У. възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец. По тези съображения показанията му се ползват с доверие от съда.

От справка от АИС-КАТ-регистрация, приложена по преписката, се изяснява, че регистрацията на МПС с рег. № *** е прекратена служебно на дата 01.02.2022 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради получено уведомление от Гаранционния фонд за липса на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Изяснява се още, че уведомлението е получено на 07.01.2022 г.

От писмо с вх. № 46516/08.06.2022 г. от началник на Шесто РУ при 3

ОДМВР – Пловдив (лист 14 от делото) се установява, че въззиваемата страна няма информация дали собственикът на МПС с рег. № *** е уведомяван за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, нито за това дали уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ относно МПС с рег. *** е получавано и на коя дата.

От справка за нарушител/водач за жалбоподателката Е. Б. Б. (лист 17-21 от делото) се изяснява, че тя е правоспособен водач на МПС, притежава издадено СУМПС с № ***, валидно до 29.10.2026 г. и с налични 39 контролни точки.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи (лист 15-16 от делото) се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че на 21.03.2022 г. в 11:00 часа в *** жалбоподателката Б. е управлявала лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***. Доказа се и че към тази дата в автоматизираната информационна система на МВР е отбелязано прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство с рег. № ***, за което се установява да е било управлявано от жалбоподателката Б.. Вписаното основание за прекратяване е по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Неоснователно е възражението за недоказаност на факта на уведомяване на сектор „Пътна полиция“-Пловдив от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 11 от КЗ. В приложената по преписката справка с данни по регистрация за МПС с рег. № *** са отбелязани дата и номер на уведомяването, както и че това е довело до прекратяване на регистрацията на автомобила на дата 01.02.2022 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

Въпреки това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон. В конкретния случай деянието, осъществено от жалбоподателката Б., е несъставомерно както от обективна страна, така и от субективна страна. По делото не се доказва в обективната действителност да са осъществени всички признаци, включени в състава на нарушението. Липсата на който и да е съставомерен признак препятства възможността цялата деятелност да се квалифицира като нарушение от съответния вид.

В конкретния случай в автоматизираната информационна система на МВР е отбелязано прекратяване на регистрацията на процесния лек автомобил с рег. № *** на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. За разлика от останалите хипотези на служебно прекратяване на регистрация по ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., то в случаите по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП изрично е предвидено задължение за уведомяване на собственика на превозното средство. Граматически то е въведено със съединителния съюз „и“ – „и се уведомява собственикът на пътното превозно средство “. По 4 делото се доказва това задължение да не е изпълнено от наказващата администрация към датата на деянието. Собственик на процесното ППС „Фолксваген Голф“ с рег. № *** е жалбоподателят Е. Б. Б., установено от справката на лист 12 от делото. Доказателствената тежест в процеса се носи от административнонаказващия орган, а съгласно постъпилия отговор с вх. № 46516/08.06.2022 г. не са предприемани действия по уведомяването на собственика на автомобила за прекратената регистрация. Фактът на неуведомяването на жалбоподателката

Б. е изрично описан в постановлението на прокурора за отказ да се образува наказателно производство, заместващо АУАН на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.

Следователно от обективна страна липсва признак от фактическия състав на нарушението.

На следващо място предвид изричното предвиждане в закона за уведомяване на собственика следва да се приеме, че е налице хипотеза на изключение от общото правило по чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. Непредпазливостта като форма на вината е изрично изключена с регламентиране на задължението за уведомяване на собственика на превозното средство. Следователно допустими се явяват единствено умишлените форми на вината. При тях деецът е формирал съзнание за общественоопасния характер на деянието, тъй като преди неговото извършване е уведомен за факта на прекратяването на регистрацията.

Задължението за уведомяване по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП е различно от уведомлението по чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането - така Решение № 80/25.03.2022 г. по к.а.н.д. № 26/2022 г. на Административен съд – Стара Загора. Същевременно по делото не се доказва жалбоподателката Б. да е получавала и уведомление по чл. 574, ал. 10 от КЗ, което отново е изрично прието и описано от фактическа страна в постановлението за отказ да се образува наказателно производство.