Решение № 283 от 16.05.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Благоевград, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Бельова

Членове:

Лилия Масева

Анета Илинска при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело № 20201200500796 по описа за 2020 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 1477/14.05.2020 г., постановено по гр.д.№ 1212/2019 г., РС – гр. Г.Д. е :

ОСЪДИЛ Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр.

Благоевград, с адрес гр. Благоевград, ул. "Вл.Ч. № 3 да заплати на Т. Г. Х. от гр. Г-.Д., обл.Благоевград, с ЕГН ********** следните суми: сумата в размер на 1 808,58 /хиляда осемстотин и осем лева и петдесет и осем стотинки/ лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 256 часа за периода от 27.09.2016 г. до 27.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, както и сумата в размер на 226,12 /двеста двадесет и шест лева и дванадесет стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва върху всяка една от главниците, сформирани на всяко тримесечие, която става изискуема от първо число на месеца следващ месеца на дължимото плащане с краен период 27.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 27.09.2019 г., до окончателното й изпащане, както и сумата от 400,00 /четиристотин/ лева, представляваща сторени в първоинстанционното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

РС Г-.Д. осъдил Областна Дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Благоевград да заплати по сметка на Районен съд Г-.Д. сумата от 122,34 лева, представляваща държавна такса по предявените искове и сумата от 269,00 лева разноски за възнаграждение на вещо лице, както и д.т. в размер на 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от ОД на МВР - гр.

Благоевград. Навеждат се конкретни доводи за неправилност и незаконосъобразност на 1 атакуваното решение, като се твърди, че същото е постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Иска се неговата отмяна и отхвърляне на заявените искове. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от адв. Авр. М. , в качеството му на пълномощник на въззиваемия Т. Г. Х.. По същество се излагат подробни съображения за неоснователност на жалбата. Формулирано е искане атакуваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендират се и разноски, като в случай на уважаване на жалбата, се прави искане претендираното от жалбоподателя юрисконсултско възнаграждение да бъде намалено съгласно минимално определените размери по ЗПП.

Благоевградският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, имаща правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Благоевградският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на основание чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна по следните съображения:

Предявени са пред първоинстанционния съд искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД, като ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност с правно основание чл.111, б.“а“ от ЗЗД.

В хода на производството, първоинстанционният съд е допуснал изменение на иска, съгласно което претенцията на ищеца е за заплащане на сумата в размер на 2034,70 лева, от които 1808,58 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 256 часа за целия процесен период от 27.09.2016 г. до 27.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, както и сумата в размер на 226,12 лв., представляваща мораторна лихва върху всяка една от главниците, сформирани на всяко тримесечие, която става изискуема от първо число на месеца следващ месеца на дължимото плащане, с краен период 27.09.2019 г., а така също да бъде присъдена на ищеца законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 27.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

Няма спор между страните, че между тях е съществувало служебно правоотношение, по силата на което в исковия период ищецът е бил служител на РУ на МВР гр. Г-.Д.. Не е спорно между страните и обстоятелството, че в посочения период ищецът е полагал труд през нощта – във времето от 22.00 ч. до 06.00 ч. Не е спорно също така, че за положения нощен труд, ищецът е получил допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. на час.

От заключението на вещото лице по изготвената по делото съдебноикономическа експертиза се установява, че за периода от 27.09.2016 г. до 27.09.2019 г. ищецът е изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка с продължителност 12 часа, при режим: дневна, нощна и два дни почивка, съгласно месечни графици при сумирано отчитане на работното време. От страна на работодателя било изплащано ежемесечно допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта, от 22.00 до 2

06.00 часа, в размер на 0.25 лева за всеки отработен нощен час или за част от него.

През исковия период ищецът е положил нощен труд, който преизчислен на дневен с коефициент 1.143 формира разлика в размер на 256 часа, които часове се явяват извънреден труд. Вещото лице е констатирало, че за процесния период на ищеца не е било заплащано допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат на посоченото преизчисляване. В заключението си вещото лице е изчислило, че дължимото в този случай допълнително възнаграждение за извънреден труд възлиза на 1808,58 лв., а размерът на обезщетението за забава считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, е в размер на 226,12 лв.

Спорно по делото между страните е дали при определянето на възнаграждението на ищеца на нощния труд, през процесния период, са приложими Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които при сумирано изчисляване на работното време 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд, за да се достигне до заявения в исковата молба коефициент от 1,143/чл. 9, ал. 2 от Наредбата/.

Първоинстанционният съд приел, че и по отношение на служителите в МВР, полагащи нощен труд, следва да се прилага и същите да се ползват от специалната уредба на НСОРЗ, която предвижда преобразуване на нощния труд в дневен при сумирано изчисляване на работното време. Това следвало да стане с коефициент, който е равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане за съответното работно място или длъжност. Нормалната продължителност на дневното работно време при подневно отчитане е осем часа, а работното време през нощта, при същите условия, е седем часа, което значи, че коефициентът е 8/7 или 1.143. За всеки отработен месец служителят получава договореното трудово възнаграждение и само при наличие на извънреден труд, отчетен в края на периода /в случая на тримесечие/, за него се заплаща увеличение от 50 %. Възнаграждението за извънреден труд става дължимо в края на отчетния период.

Районният съд направил краен извод, че предявеният осъдителен иск за заплащане на допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказан по основание и е доказан по размер, доколкото е установено чрез приетата и неоспорена ССЕ, че в исковия период ищецът е положил нощен труд, който преизчислен на дневен с коефициент 1.143 формира разлика в размер на 256 часа, които часове се явяват извънреден труд; дължимото в този случай допълнително възнаграждение за извънреден труд възлиза на 1808,58 лв., а размерът на обезщетението за забава считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, е в размер на 226,12 лв.

Районният съд приел, че е неоснователно възражението на ответника за погасяване по давност на претенцията за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за исковия период.

От тази дата до датата на подаване на исковата молба не бил изтекъл тригодишния срок по чл. 111 б. „а“ от ЗЗД.

По въпроса: намира ли приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата за положения от ищеца нощен труд за процесния период, въззивният съд излага следното:

Както се установи, а и не е спорно по делото, ищецът е държавен служител, а статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда със ЗМВР, който специален закон регламентира служебните правоотношение на полицейските служители.

3

Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Според ал. 3 на същата разпоредба за работещите на 8, 12 или 24 часови смени се установява сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

В обобщение следва изводът, че за разлика от чл. 140, ал. 1 КТ, в която норма е предвидена максимална продължителност на нощния труд за лицата работещи по трудови правоотношения- 7 часа, в специалния закон /ЗМВР/ е налице изрична материалноправна разпоредба, регламентираща максималната продължителност на нощния труд за полицейските служители - 8 часа. От изложеното следва, че е поставен знак за равенство между максималната продължителност на полагания от служители на МВР дневен и нощен труд, а именно 8:8. Разликата в уредбата относно продължителността на нощния труд за държавните служители в МВР, работещи на смени по специалния ЗМВР, в сравнение с КТ, се дължи на специфичните обществени отношения, които регламентира ЗМВР, респективно на спецификата на работата и преследваните цели по чл. 2 от ЗМВР, съгласно който - Дейността на МВР е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението. Именно спецификите и високата степен на риск е преценена от законодателя, като в полза на полицейските служители са правно регламентирани редица социални придобивки, от които не се ползват лицата, работещи на трудово правоотношение.

По изложената аргументация и след като се съобразят целите на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, а именно извършване на преизчисляване на нощния труд с коефициент 1.143, за да бъде изравнен същия с дневния такъв, следва извода, че доколкото правната регламентация на ЗМВР не урежда различна продължителност на дневния и нощния труд не е налице правно основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд от 8 часа на смяна в дневен такъв. При преизчисляване на положен нощен труд от 8 часа с коефициент 1.143 се получава 9.144, тоест ще се получи разминаване между продължителността на полагания от служителите на МВР дневен и нощен труд, който резултат е в колизия с целите на чл. 9, ал. 2 от процесната наредба.

За пълнота следва да се отбележи и следното: Материалноправната разпоредба на чл.140, ал.1 КТ, регламентираща максимална продължителност на нощния труд до 7 часа, не намира приложение за служителите на МВР, тъй като за последните в специалния закон, в частност чл. 187, ал. 3 ЗМВР, е налице изрична правна регламентация на максималната продължителност на нощния труд до 8 часа.