Определение № 18700 от 19.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18700 гр. София, 19.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251110126542 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 404826/10.12.2025 г. на ищеца Т. Х. М. чрез процесуалния му представител адвокат Д. М. за изменение на Решение № 21848/28.11.2025 г., постановено по гр. д. № 26542/2025 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав, в частта относно разноските, като съдът присъди в тежест на ответника сторените от ищеца разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер съгласно списък по чл. 80 ГПК от 1200 лева с ДДС. Молителят поддържа, че всеки един от сключените между страните договори за кредит представлява самостоятелно правоотношение, поради което и ищецът има право на разноски по всяко едно от образуваните дела.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по искането за изменение на решението в частта за разноските поддържа становище за неоснователност на молбата.

По направеното искане за изменение на решението в частта относно разноските, съдът намира следното:

По искане за допълване по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът се произнася, когато в решението липсва изобщо произнасяне относно разноските, но е било заявено от искане за присъждането им. Ако съдебният акт съдържа произнасяне по искането за разноски, какъвто е разглеждания случай, съдът може да измени размера им по молба на страните по чл. 248, ал.1 ГПК. Молбата е допустима, ако страната, която иска присъждане на разноските е представила списък по чл.80 ГПК или ако искането на изменение на решението е направено от страна, в чиято тежест са възложени разноските.

В разглеждания случай молбата за изменение на постановеното решение в частта относно разноските е депозирана в срок от страна, представила списък по чл. 80 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. В мотивите на решението съдът е изложил доводи относно дължимостта на съдебни разноски по делото, като във връзка с поддържаните от страната доводи в молбата по чл. 248 ГПК, 1 следва да бъде посочено следното:

Произвдоството по делото е образувано по искова молба на Т. Х. М. против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД с искане сключеният между страните Договор за предоставяне на потребителски кредит № 4446705/31.03.2022г. да бъде прогласен за недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл.19 ЗПК. С Решение № 21848/28.11.2025 г., постановено по гр. д. № 26542/2025 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав, съдът е уважил изцяло претенцията, като при съобразяване на процесуалното поведение на ищеца в негова полза са присъдени разноски единствено за внесена държавна такса за разглеждане на спора, която би била дължима и при кумулативно съединяване на исковете в едно производство, но не и разноски за адвокатско възнаграждение. В мотивите на съдебното решение, съдът изрично е посочил, че при служебна справка в ЕИСС се установява, че образуваните по искова молба на Т. Х. М. в периода от 11.04.2023 г. до 20.11.2025г. производства за признаване за установено, че сключени между ищеца и различни дружества, сред които и ответното, договори за кредит са недействителни, респ. предявени осъдителни претенции за връщане на даденото по сключени договори за кредит, пред Софийски районен съд са общо 57. Към момента на образуване на настоящото производство Т. Х. М. чрез адвокат Д. М. е подал срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД искови молби за прогласяване на сключени между страните по спора договори за кредит и за връщане на даденото по недействителните сделки, по които са образувани гр. д. № 19317/2023 г. и гр. д. № 19324/2023 г. Въпреки, че формално всяко производство е образувано въз основа на отделен договор, каквито твърдения излага молителя в настоящото производство, съдът поддържа мотивите изложени в решението, че това процесуално поведение надхвърля рамките на добросъвестното упражняване на процесуални права. Съгласно разпоредбата на чл. 3 ГПК страните са длъжни да упражняват процесуалните им права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Злоупотреба с право е налице, когато предоставено от закона право се упражнява не с цел защита на накърнен или застрашен правен интерес, а с намерение да се увреди насрещната страна или да се извлече нелегитимна облага. В този съдът приема, че предявяването на множество идентични искове с малък материален интерес, при наличие на обективна възможност защитата да бъде осъществена в едно производство, съчетано с претендиране на съдебно разноски в многократно по - висок размер, представлява превратно упражняване на процесуални права и злоупотреба по смисъла на чл. 3 ГПК. В този смисъл е актуалната съдебна практика, според която при подобна фактическа обстановка разноските не следва да се възлагат в тежест на ответника, а следва да останат за сметка на ищеца като последица от избраното от него процесуално поведение. Така например в Определение № 4992/04.03.2026 г. по ч. гр. д.

№ 14490/2025 г. СГС, Определение № 15334/03.10.2024 г. по ч. гр. д. № 10259/2024 на СГС, Определение № 13986/21.07.2025 г. по ч. гр. д. № 5061/2025 на СГС, Определение № 16779/11.09.2025 г. по ч.гр.д. № 8553/2025 г. на СГС, Определение № 2694/11.02.2025 г. по ч. гр. д. № 1056/2025 г. на СГС, както и Определение № 300/19.03.2025 г. по ч. гр. д. № 23/2025 г. на СОС, е прието, че генерирането на разноски чрез множество идентични искови производства съставлява злоупотреба с процесуални права.

2

Следва да се подчертае, че макар и ищецът да разполага с правото да избере начина и обема на защитата си, това право не е неограничено и упражняването му не може да води до необосновано утежняване положението на ответника, чрез възлагане на разноски в прекомерен размер. Приемането на противното би означавало легитимиране на практика, противоречаща на принципите на добросъвестност, равнопоставеност на страните и справедливост в гражданския процес. Във връзка с поддържаните от молителя доводи следва да бъде отбелязано, че поначало ищецът има право на съдебни разноски във връзка с всеки един от кумулативно съединените искове при добросъвестно упражняване на процесуални права в едно производство. Когато обаче ищецът е избрал да образува множество дела с по същество идентичен предмет разноски за адвокатско възнаграждение по всяко едно от делата не му се следват.

С оглед горното искането за изменение на решението в частта относно разноските следва да бъде оставено без уважение.

На основание чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен акт подлежи на обжалване по реда за обжалване на постановеното решение, т.е. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 404826/10.12.2025 г. на ищеца Т. Х. М. чрез процесуалния му представител адвокат Д. М. за изменение на Решение № 21848/28.11.2025 г., постановено по гр. д. № 26542/2025 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав, в частта относно разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

УКАЗВА на деловодителя на състава при постъпване в срок на редовна частна жалба срещу настоящия съдебен акт, да изпрати препис от нея на насрещната страна за отговор в едноседмичен срок от получаване на съобщението, след изтичане на който делото да се изпрати на Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3