Определение № 58 от 22.03.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 58 гр. Варна, 21.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно наказателно дело № 20243000600086 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид:

По реда на Глава Двадесет и втора от НПК се извършва проверка на определение от 13.03.2024 г. по НОХД № 466/23 г. на Окръжен съд Разград, с което, макар и без изричен диспозитив, е отказано прекратяване на съдебното производство по първоинстанционното дело на основание чл.248, ал.5, т.1, вр.ал.1, т.3 от НПК.

Въззивното производство се инициира с частна жалба от адвокат К. Б., защитник на подсъдимия С. С., който оспорва аргументите на първоинстанционния съд за липса на съществени процесуални нарушения, и моли постановеното от него определение да бъде отменено.

Частната жалба е допустима, но по същество - неоснователна.

В окръжния съд повторно е образувано дело по обвинителен акт срещу Владимир Иванов и С. С., за престъпления по чл.123, ал.1 от НК. В насроченото разпоредително заседание адвокат Б. е претендирал наличието на противоречия между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, неяснота в неговия диспозитив и игнориране правото на участие в досъдебното производство, компрометиращи правото на защита на подсъдимия С., с които е аргументирал искане за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото в досъдебната фаза. Първоинстанционният съдебен състав е разгледал, но не е споделил, оплакванията, като е 1 констатирал, че:

- конкретно визираното противоречие е отстранено с по-нататъшното изложение на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт, и вмененото във вина деяние съответства на посоченото в диспозитива му, и - след привличането на С. С. като обвиняем липсват нарушения по чл.55 от НПК.

Възраженията на защитата във връзка с последното следва да бъдат разгледани приоритетно, с оглед последователността на етапите в досъдебното производство, респ. евентуалните последици при констатиране на допуснати нарушения, обуславящи прекратяване и връщане за доразследване.

Според защитата, привлеченият като обвиняем на 29.11.2021 г. С., нито преди, нито след тази дата, е бил уведомяван, или присъствал на някое от действията по разследването, и това представлява нарушение съгласно практиката на ЕСПЧ и Директиви 2012/13, 2013/48 и заключението на генералния адвокат по дело № С-209/22 на СЕС.

Основание за претендирания от защитата процесуален изход на делото – прекратяване на съдебното производство, в случая може да бъде единствено наличието на отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия С. в качеството му на обвиняем – чл.249, ал.1, вр.чл.248, ал.1, т.3 от НПК. Той е добил това качество с привличането си на 29.11.2021 г., след който момент не са извършвани действия по разследването с такъв характер, позволяващ присъствието на участник в досъдебното производство. Кога преди тази дата, според защитата С.ов е станал заподозрян в извършването на престъпление, не става ясно. Фигурата на заподозрения не е позната на националното процесуално право, а точното разбиране, изложено от генералния адвокат по преюдициалното запитване, разгледано по дело С-209/22, гласи „… Директиви 2012/13 и 2013/48 не допускат национално законодателство и практика, по силата на които правото на защита възниква едва от момента, в който съответното лице е формално привлечено като „обвиняем“, тъй като това действие се извършва като предварително условие за прилагането на предвидените в националното право процесуални права и гаранции при пълно зачитане на дискреционното правомощие на 2 разследващия орган, който не е длъжен да уведоми фактически заподозряното лице за подозренията срещу него в най-кратки срокове“. При тези факти не става ясно на кои съответни действия по разследването се претендира да е предоставяна възможност за присъствие на подсъдимия С. като обвиняем, и кое е допуснатото съществено и отстранимо процесуално нарушение, довело до ограничаване на неговото право на защита, респ. такова не се констатира и от въззивния съд.

Твърдяното противоречие в съответните части на обвинителния акт не съществува. Обвинението за не извършване на действията „не завел бригадата…не посочил границите….и не доказал отсъствието на напрежение“ не е в противоречие с обвинителните факти, изложени на стр.2, абз.2 на обвинителния акт, според които бригадата не е заведена до конкретния участък.

Диспозитивът на обвинителния акт се определя от защитата като неразбираем, поради едновременното отбелязване на всички алтернативни изисквания в чл.58, ал.2 от Правилника за БЗРЕУЕТЦМ, и същевременно изричното отделяне на част от тях като допуснати нарушения. По мнението на въззивния състав, диспозитивът не е неясен, поставеният въпрос е във връзка с приложимия материален закон, а нарушенията, вменени на подсъдимия С., са също изрично и неколкократно посочени и в обстоятелствената, и в диспозитивната част на обвинителния акт.

По изложените съображения проверяваният съдебен акт се определя като правилен и законосъобразен, което обуславя потвърждаването му, съгласно което и на основание чл.249, ал.3, вр.чл.345, ал.1 от НПК настоящият състав на Апелативен съд Варна

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.03.2024 г. по НОХД № 466/2023 г. на Окръжен съд Разград и връща делото на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4