Определение № 337 от 23.10.2026, Районен съд - Средец

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 337 гр. Средец, 23.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, VI СЪСТАВ ГРАЖД., в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело № 20262170100781 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 118 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по повод предявена искова молба от „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (предишно наименование „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД), с ЕИК: 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2, чрез пълномощника З.Н.Д. - в качеството на член на

Съвета на Директорите, упълномощена от М.Г. с и З.Д. - в качеството им на представляващи Дружеството, чрез юрк. Г. Б., преупълномощена от З.Н.Д., срещу Ж.И.Д., с ЕГН **********, с адрес: с. Оризаре, *****, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.

422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 112 от 02.02.2026 г. по ЧГД № 145/2026 г. по описа на Районен съд – гр. Средец, а именно: 820,78 EUR (осемстотин и двадесет евро и 78 цента), представляваща главница Претендираната главница включва непогасена главница и просрочена главница;, ведно със законната лихва за период от 29.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 69,43 EUR (шестдесет и девет евро и 43 цента), представляваща договорна лихва.

Съдът като съобрази данните по делото и приложимия закон, намира следното:

Видно от изложените в исковата молба твърдения, а и от приложените писмени доказателства към нея, вкл. и от служебно изготвената справка НБД за ответника е, че се касае за предявен иск по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване дължимостта на вземания, основаващи се на Договор за заем № 6636644 от дата 29.01.2025г.: Между Ж.И.Д., от една страна, в качеството на кредитополучател, и „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” ЕAД, в качеството на кредитодател, от друга, е сключен Договор за потребителски паричен кредит № 6636644, по силата на който 1 кредиторът „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” ЕAД е предоставил на кредитополучателя кредит в общ размер на 866,24 евро/ 1 694,21 лв. Кредитополучателят се е задължил да погаси задължението чрез 18 бр. анюитетни вноски, всяка от които в размер на 55,1 евро/ 107,77 лв. /, като съгласно изготвения погасителен план датата на първото плащане е 21.02.2025г., а последната вноска е била предвидена за дата 21.07.2026г.

Общата дължима сума в края на договора е 991,83 евро/ 1 939,86 лв. Към датата на сключване на Договор за цесия между „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” ЕAД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД (настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД) - 15.10.2025г., задълженото лице е преустановило плащанията по задължението си и не е заплатило 7 от уговорените вноски по погасителен план, като 10 от тях са с ненастъпил падеж. Поради забава в плащането на дължимите месечни вноски от страна на кредитополучателя са настъпили основания за изискуемост на целия непогасен остатък от кредита в пълен размер, като на задълженото лице е изпратено Уведомление за предсрочна изискуемост за цялото вземане на 09.12.2025г. Ответник по иска, респ. длъжник в заповедното производство е лице, чийто настоящ и постоянен адрес е в с. Оризаре, *****, общ. Несебър, обл. Бургас, считано от 09.09.2009 г. за постоянния адрес и считано от 02.07.2001 г. за настоящия адрес, т. е. преди депозиране на заявлението и на исковата молба.

С последната редакция на чл. 113 от ГПК, вр. чл. 119, ал. 3 от ГПК, (Нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018 г.) , законодателят е регламентирал правилата, уреждащи местната подсъдност, като абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск по потребителски спорове. Съгласно чл. 113 от ГПК (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018 г., доп., бр. 100 от 2019 г.), исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на такъв- по постоянния.

Нормата на чл. 119, ал. 3 от ГПК (Нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018 г.), регламентира, че възражение за неподсъдност на делото по чл.

108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Разпоредбата на чл. 119, ал. 3 от ГПК се поставя упражняването правомощието на съда да реши дали да гледа делото с оглед местната подсъдност в зависимост от наличието или липсата на възражение от страна на ответника – разпоредбата определя само крайния момент, до който съдът трябва да обяви на страните отвода за неподсъдност на спора.

Имайки предвид характера на настоящия спор – установяване на вземания, основаващи се на сключен Договор за заем № 6636644 от дата 29.01.2025 г., настоящият състав намира, че в случая ответникът има качеството на потребител. Легалното определение на понятието „потребител“ се съдържа в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, съгласно който такъв е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо 2 лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Нормата на чл. 113 от ГПК, преди изменението й регламентираше изборна местна подсъдност – общата по чл. 105 от ГПК или по постоянен или настоящ адрес на ищеца, като този избор принадлежеше на ищеца – потребител. Прочитът на последното изменение на чл. 113 и чл. 119, ал. 3 от ГПК сочи на задължителна подсъдност по чл. 113 от ГПК и че приложното поле на хипотезите, в които съдът следи служебно за местната подсъдност е разширено и в него са включени и т. нар. потребителски искове по чл. 113 от ГПК. Посочената специална норма изключва приложението на чл. 105 от ГПК.

Ето защо, съдът намира, че доколкото настоящият адрес на ответника, а и постоянният му такъв, както към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и към датата на депозиране на исковата молба е в с. Оризаре, *****, общ. Несебър, обл. Бургас, то местно компетентен да разгледа спора е именно Районен съд – гр. Несебър. Този извод не се променя от обстоятелството, че след изменението на чл. 411, ал. 1 от ГПК, в сила от 01.07.2025 г. заявлението за издаване на заповед за изпълнение е разглеждано от районен съдия, определен съобразно чл. 9, ал. 3 от Закона за съдебната власт, в случая от съдия при Районен съд – гр. Средец.

По изложените съображения и на основание чл. 118, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, делото следва да бъде прекратено пред Районен съд – гр. Средец и изпратено за разглеждане по подсъдност на Районен съд – гр. Несебър.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 118, ал. 2, вр. чл. 119, ал. 3, вр. чл. 113 от ГПК, производството по гр. д. № 781/2026 г. по описа на Районен съд – гр.

Средец.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – гр. Несебър.

Определението подлежи на обжалване, пред Окръжен съд – гр. Бургас, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 121 от ГПК, с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК на ищеца да се връчи препис от настоящото определение.

Съдия при Районен съд – Средец: _______________________ 3